Решение № 656 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2017 г.

Решение № 656 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област - В., подадена чрез процесуалния представител юриск. Станева и по касационна жалба подадена от И. К. С. чрез пълномощника си адв. Соколарски, срещу решение № 717 от 25.04.2017 г. по адм. д. № 2617/2016 г. на Административен съд В.. В касационната жалба подадена от областния управител се поддържат доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като заповедта с която се определя купувач и цена на имота не представлва индивидуален административен акт, а е гражданскоправна сделка между равнопоставени страни-собственика на законно построената сграда и държавата. Обжалваната заповед представлява един предварителен договор между страните и в тази насока е постоянната практика на Върховния административен съд. В касационната жалба подадена от И. С. се поддържат доводи, че обжалвания акт в отхвърлителната му част е неправилен поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоначално подадената жалба. Счита, че производството е образувано по първоначалната молба от 06.01 1998 г. и затова производството следва да приключи по правилата определени от § 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. на МС на РБ. Неправилно съдът е приел, че не е обжалвал заповедта с която му е разрешено да закупи част от имота, тъй като в самата заповед няма отхвърлителен диспозитив. Следвало е, съдът да приеме, че производството не е приключило, още повече, че промяна в съдебната практика относно тези заповеди е настъпила през 1999 г. В съдебно заседание страните се не представляват. В писмено становище И. С., счита подадената жалба от областния управител за неоснователна. Според касатора цитираната съдебна практика относно допустимостта на съдебния контрол е преодоляна с определение по адм. д. № 11531/2009 г. на Върховния административен съд, в което е прието, че придобиването на право на собственост върху държавна земя представлява сложен фактически състав, като първата фаза е с административен характер и едва сключването на договора е гражданскоправна сделка. В тази насока е променена и практика на съдилищата за допустимост на съдебния контрол върху тези актове на административните органи. В писмено становище подадено от областния управител отново се поддържа недопустимост на съдебното производство с оглед на съдебната практика. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Оплакванията на Областния управител на област В., развити в касационната жалба, както и тези на втория касационен жалбоподател са били наведени и пред първата инстанция и правилно съдът е приел, че оспорената заповед Заповед № РИ-16-8500-21 от 17.08.2016 г. е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Правилно е прието, че към момента на влизане в сила на ППЗДС, обнародван в ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г. не е било налице висящо производсдтво по молбата на Стаматов и затова доводите му за наличие на неприключило производство по ПМС 235/1996 г. са неоснователни. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваната заповед № РД-16-8500-21/17.08.2016 г., на основание чл. 44, ал. 3 от ЗДС, във връзка с чл. 85 от ППЗДС и чл. 32 от Закона за администрацията областния управител е определил И. С. за купувач на имота в който има построена законна сграда, както и цената и дължимите режийни разноски. Придобиването на право на собственост върху земя, държавна както и на общинска собственост, не става с еднократен акт, а е предвидена законоустановена процедура и е сложен фактически състав. С оглед характера на този вид собственост, за разлика от продажбата на имоти - частна собственост, законодателят е предвидил процедура за продажбата й, при която сключването на договора за прехвърляне на собствеността, който несъмнено е гражданско волеизявление между равнопоставени страни, се предхожда от административна фаза. Последната включва на първо място подаването на молба от активно легитимираните лица до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота и прилагането към молбата на изчерпателно изброените документи. При сезиране с молба по този ред, овластените длъжностни лица - областният управител на областта или кметът на общината, действат в качеството на административни органи на власт и в кръга на предоставените им правомощия при условията на обвързана компетентност издават при наличието на определени законови предпоставки заповед за придобиване на право на собственост или отказват издаването й, с което засягат правата и законните интереси на молителите. В това административно правоотношение лицата, поискали издаването на заповед и административният орган не са равнопоставени, а отношенията са на власт и подчинение, характерни за административното правоотношение. Това е така, защото издаването на заповедта не зависи от волеизявлението на две страни, а единствено от административния орган (по ЗДС или ЗОС), който преценява налице ли са предпоставките за издаването на редовен и законосъобразен административен акт, а именно налице ли са предпоставките за придобиване на правото на собственост върху земята. Нещо повече, освен извършването на проверка на предпоставките за придобиване на правото на собственост от молителите, административният орган определя едностранно цената на имота и другите плащания. Това също съставлява разлика от обикновената сделка между равнопоставени субекти при продажбата на недвижими имоти между физически и юридически лица, които правят равнопоставени волеизявления при формирането на цената. Наличието на правото на придобиване на собствеността въз основа на представените документи, административният орган обективира в заповед, с която с е определя купувача, имота, върху който се прехвърля правото на собственост, цената и другите плащания. Едва след влизане в сила на заповедта се извършва продажбата по реда, установен за продажба на държавни, съответно на общински имоти. Ето защо процесната заповед притежава всички характеристики на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С нея приключва административното производство и би могла да засегне правната сфера на жалбоподателя, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, изтъкнати в жалбата на втория касатор не намират опора в доказателствата и закона. Установените по правилата на доказване факти, в т. ч. експертизите, обсъдени в съвкупност с останалите материали поделото и доводите на страните са довели до правилни и законосъобразни изводи. Обосновано съдът е приел, че при наличие на влязла в сила предходна заповед на областния управител на област В. по отношение 1/4 ид. ч. от процесния поземлен имот, е следвало в процесната заповед да съобрази това обстоятелство. При тези факти, правилно съдът е приел, че с процесната заповед незаконосъобразно повторно е определена оценка по отношение и на тази 1/4 ид. ч, вместо платената за нея цена да бъде приспадната. Обосновано съдът е приел, че процесната заповед е материалнозаконосъобразна, като правилно са приложени относимите за казуса материалноправни норми в съответствие с нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК. С оглед доказателствата по делото и заключението на вещото лице, правилно е определена паричната стойност, която следва да бъде заплатена от купувача, размера на режийните разноски, определеното задължение за плащане на местни данъци и ДДС върху цената на имота. Административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие със законовите изисквания на оспорения пред него индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила изцяло. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд трето отделение