Решение № 8839 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12517/2017 г.

Решение № 8839 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12517/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците - (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуален представител против Решение № 628 от 14.09.2017 г. по адм. д. № 650 от 2017 г. на Административен съд Х.. Със съдебното решение е отменено Решение № 9851/17.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на М. М. Н. и малолетното й дете А. Н. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е изпратена преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Касаторът чрез процесуалния си представител поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението не е съобразено с установените по делото факти. Поддържа, че не са допуснати нарушения на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето в административното производство, както и че М. Н. е получила на арабски език информация относно реда за подаване на молбата за статут и предстоящата процедура и е предоставен списък на правозащитни организации, работещи с бежанци. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено, а оспорването на решението на ДАБ - съответно отхвърлено. О. М. М. Н., лично и като законен представител на малолетното дете А. Н. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд Х. е отменил Решение № 9851/17.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на М. М. Н. и малолетното й дете А. Н. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е изпратена преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Съдът не е обсъждал бежанската история на жалбоподателите, а е приел, че в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно нарушения на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, тъй като не е уведомил съответната дирекция "Социално подпомагане" за производството. Съдът е приел, че е налице и нарушение на чл. 15, ал. 8 от от Закона за закрила на детето, тъй като на кандидатите за статута не е предоставена информация за правото на правна помощ. Решението е правилно в частта, в която административният акт е отменен по отношение на малолетното дете. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за което съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед ниската възраст на детето, чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е неприложим. Допуснато е обаче нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетното дете, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците (нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. В съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. В Р. Б. преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето и от специализираните органи, предвидени в този закон. Докато част от предвидените в директивите обстоятелства подлежат на преценка именно от касатора, то обстоятелства като благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, включително в светлината на необходимостта от предоставяне на международна закрила следва да бъдат преценени именно от специализираните органи по закрила на детето. Като краен резултат, решението на Административен съд Х. в тази част е в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е налице съществено нарушение в административното производство. По изложените съображения решението в тази част следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне административният орган следва да изпълни задълженията си по чл. 15 от Закона за закрила на детето и да формира изрични и относими към положението на детето изводи относно предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като такива напълно липсват в административния акт. Административният орган следва да спази и разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, като гарантира правото му на правна помощ в административното производство. В останалата част решението е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. От представените по делото доказателства е видно, че по подадената от М. Н. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ. Следва да се отбележи, че с първоначалната редакция на чл. 58, ал. 6 ЗУБ е транспонирана разпоредбата на чл. 10 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки. Директивата предвижда, като гаранции за кандидатите за международна закрила, задължение за държавите-членки да ги информират, преди разглеждането на тяхната молба, за процедурата, която се прилага, относно правата и задълженията им по време на процедурата, както и относно последствията, които могат да произтекат от неспазването на техните задължения или отказа да сътрудничат на органите, на език, за който има разумни основания да се счита, че те разбират. Те се информират за сроковете, както и за средствата, с които разполагат за изпълнението на своето задължение да представят документите, които са посочени в чл. 4 от Директива 2004/83/ЕО. Тази информация им се предава в срок, за да е възможно те да упражнят правата си, които са гарантирани от директивата, както и за да могат да изпълнят задълженията по чл. 11. Разпоредбата сочи, че на кандидатите не може да бъде отказвана възможността да се свържат с ВКБООН или с други организации, които работят от името на ВКБООН на територията на държавата-членка по силата на споразумение с последната. С разпоредбата на чл. 58, ал. 8 ЗУБ в последната и редакция са транспонирани чл. 10, чл. 19 и чл. 21 от Директива 2013/32 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Съгласно посочените разпоредби, страната ни, като държава-членка гарантира, че на кандидатите се предоставя безплатно правна и процедурна информация, включително най-малко информация относно процедурата с оглед на конкретните обстоятелства на кандидата. От предвидените в чл. 21 възможности, Р. Б. е избрала варианта информацията задължително и без поискване да се предоставя от самия административен орган, като не е въвела никое от ограниченията, посочени в този текст. Така текстът на чл. 58, ал. 8 ЗУБ гласи, че молителят, не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, се информира писмено на разбираем за него език, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Когато обстоятелствата налагат това, тази информация може да бъде предоставена устно. В случая разпоредбите на закона и на директивата са изпълнени, тъй като М. Н. е получила изискуемата информация, което се удостоверява от приложените по делото доказателства. Директивата не предвижда задължение за държавите-членки за служебно предоставяне на безплатна правна помощ на кандидатите за международна закрила в административното производство. Действително държавата няма задължения, произтичащи от цитираното право на ЕС, за предоставяне на безплатна правна помощ в самото административно производство. Съгласно чл. 20, § 1 от Директива 2013/32 обаче държавата гарантира безплатна правна помощ и представителство, при поискване, в процедурите по обжалване, което включва най-малкото подготовката на изискваните съдебни документи и участие в изслушването пред първоинстанционния съд от името на кандидата. Подготовката на документите за завеждане на дело е вид правна помощ по чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ и в закона е предвидено, че тази помощ се предоставя от НБПП въз основа на удостоверение по чл. 22, ал. 2 ЗПП, изпратено от административния орган- чл. 25, ал. 2 ЗПП. Тази правна помощ е безплатна и се дължи на основание чл. 22, ал. 1, т. 8 от ЗПП на лица, търсещи международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, за които предоставяне на правна помощ не се дължи на друго правно основание / друго основание е именно разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, която предвижда право на правна помощ във всички производства, засягащи детето, независимо дали са съдебни или административни/. Правната помощ при вече образувано съдебно производството е такава за процесуално представителство - чл. 21, т. 3 ЗПП и се предоставя от съда, по искане на лицето, на основание чл. 25 ЗПП. В първия случай задължение на административния орган е да уведоми лицето за правото му да получи правна помощ. Във втория случай това задължение е на съда. По делото са налице данни, че чужденецът е уведомен от административния орган за правото да получи правна помощ в цялото производство и чужденката не е поискала предоставяне на такава по чл. 21, т. 2 ЗПП. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно законосъобразността на административния акт, с оглед наведените от страна на М. Н. основания за отмяна на същия поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Липсва произнасяне и обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства - бежанската история и актуалната информация за страната на произход. При липса на установени в мотивите на обжалваното съдебно решение факти и обстоятелства, касаещи приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на чужденеца, касационната инстанция не може да се произнесе по същество на спора. С оглед изложеното обжалваното решение в частта, с която е отменен административния акт по отношение на М. Н., като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд,