Решение № 4096 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2016 г.

Решение № 4096 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "П. Б." ООД, със седалище в гр. С., представлявано от управителите Б. А. и А. И., против решение № 490/28.01.2016 г., постановено по адм. д. № 7909/2015 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 514/17.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт, като твърди, че е постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не се е съобразил с материалното и обичайното право на Р. Б., както и със законодателството на Европейския съюз. Обжалва решението и в частта за присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение. Счита, че юрисконсултът не е направил реални съдебни разходи в производството, тъй като осъществява процесуалното представителство по силата на трудов договор. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № 514/17.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма на стопанисвано от "П. Б." ООД заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. С., пл. "Б." №.... Приел е, че за да приложи мярката по чл. 177, ал. 2, т. 1, б "в" ЗТ, административният орган е провел законосъобразно административно производство, заповедта е издадена след надлежно извършена проверка. Заключил е, че актът е мотивиран, тъй като за фактическите констатации препраща към констативен протокол № К-0190014/13.05.2015 г. и акт № К-14280/4.06.2015 г. За да отхвърли жалбата на "П. Б." ООД, Административният съд С.-град е посочил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Приложената принудителна административна мярка е с точното правно основание, а фактическите установявания на органа не са оборени от жалбоподателя, подкрепени са с приложените по делото писмени доказателства и обосновават извод за прилагане на конкретната преустановителна и превантивна принудителна административна мярка. Решението е правилно. Неоснователни са поддържаните доводи на касатора, че ресторантът не е туристически обект, следователно не може да бъде адресат на конкретната ПАМ. Законът за туризма изрично е разпоредил и дефинирал понятието "туристически дейности", както и кои обекти са туристически. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че не е необходимо допълнително тълкуване на термина "турист", тъй като има конкретна законова разпоредба. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ туристическа дейност е ресторантьорството, а туристически обекти са заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове. Процесното заведение подлежи на категоризация, тъй като попада в обхвата на разпоредбата на чл. 111 ЗТ, като лицата, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в туристически обекти, са длъжни да предоставят услуги в категоризирани такива съгласно чл. 144 ЗТ. Доводите за съществуващи законодателни намерения за премахване категоризацията на туристическите обекти са неотносими, те не са действащо право. Във връзка с твърденията за приложението на Директива 2006/123/ЕО съдът правилно е заключил, че не е налице противоречие между националното законодателство и общностното право. Директно приложение на Директивата, ако съответната държава не е приела акт за транспонирането й, има, когато приложимите разпоредби са императивни, достатъчно ясни и точни, ако предоставят права на физически лица. Разпоредбите на цитираната Директива, на които се позовава страната, представляват съображения за приемането?. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, Директивата дава свобода на националното законодателство самостоятелно да уреди поставянето на разрешителен режим, ако необходимостта е свързана с обществения интерес. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не е съобразил противоречието на оспорения административен акт със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Правилен е първоинстанционният извод, че заповедта съответства на приложимите материалноправни норми и е съобразена със задължението, предвидено в специалния Закон за туризма, като приложим закон, уреждащ обществените отношения, свързани с управлението, регулирането и контрола върху туристическите дейности, услуги и обекти; туристическото райониране на страната, туристическите райони, създаването, устройството, организацията и дейността на организациите за тяхното управление; правомощията на държавните органи, териториалните органи на изпълнителната власт, организациите за управление на туристическите райони и туристическите сдружения по формиране и провеждане на политика за устойчиво развитие на туризма (чл. 1 ЗТ). От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ процесният туристически обект не е бил категоризиран. Безспорно е, че е издадена заповед на кмета на Столична община № СО-РД-09-06-71/07.03.2013 г., с която се прекратява категорията на обекта. Заповедта е връчена на лице, извършващо дейност в обекта на 20.03.13 г. и съответно е влязла в сила. С решение № 3286/25.03.2015 г. по адм. д. № 2079/2015 г. по описа на ВАС е отхвърлена жалбата на "П. Б." ООД срещу заповед № СО-РД-09-0687/31.05.2014 г. на кмета на Столична община, с която се отказва на жалбоподателя да се определи категория на туристически обект. Не е било издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Приложената принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ е в съответствие с чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ, тъй като се предоставят туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, предвид представените и неоспорени доказателства по делото. За обекта не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. С. З. за туризма, на категоризация подлежи туристическият обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод. Възражението на касационния жалбоподател във връзка с присъдените разноски за защита от юрисконсулт е неоснователно. Юрисконсултско възнаграждение се дължи на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В подкрепа на този извод е и тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което, когато съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административния орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. По делото е приложен писмен отговор на касационната жалба и пълномощно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд