Решение № 4845 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2014 г.

Решение № 4845 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Образувано е по касационна жалба на "Астелс" АД, седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. "Цар Освободител" № 37 срещу решение № 4027 от 14.06.2013 г. на Административен съд, София-град, постановено по административно дело № 2986/2012 г. по описа на АС-София- град в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД за 2004 г. и 2005 г. за ТБО за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депо на битовите отпадъци. Касационният жалбоподател "Астелс" АД, иска отмяна на решението в обжалваната част с оплакване за материална незаконосъобразност и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. След като съдът приема, че не се дължи ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, то не генерира отпадъци и логична правна последица е да не се заплащат и останалите две услуги. Позовава се на изтекла погасителна давност за 2004 г., защото АУЗД е връчен след 31.12.2009 г. и давността не е прекъсната преди това. А чл. 172, ал. 2 от ДОПК не е приложим. Както към момента на издаването на заповедта на кмета за извършване на проверка, така и към момента на връчването на акта петгодишна давност не е изтекла по смисъла на чл. 140 от ДОПК, също не е изтекла и общата петгодишна давност по смисъла на ЗЗД. При разглеждането на делото са предоставени писмени доказателства за предоставяне на услугата от страна на Столична община, които са обсъдени от Административен съд София -град и не са оспорени от касатора, както при първоначалното разглеждане на делото, така и с настоящата касационна жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения, че не може да се сподели тезата, че давността се прекъсва не с издаването на акта, а с връчването му на адресата. В текста на нормата изрично и само е посочено издаване на акта, а не връчването му. Във второто изречение на нормата е предвидено, че ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята за прекъсната, тоест законодателят е защитил в достатъчна степен правата на лицата. Услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и депа за битови отпадъци и други съоръжения се извършва във връзка с поддържането на чистотата на обслужващите /заобикалящите/ имота територии и за тези услуги такса се дължи и при неползване на имота, когато тези услуги са предоставени от общината. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 4027/14.06.2013 г. по адм. д. № 2986/2012 г. по описа на Административен съд София- град е отменен акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22-65/28.12.2009 г. издаден от кмета на Столична община, в частта над размера от 28 185, 12 лв., ведно с лихвите. Отхвърлена е жалбата в останалата част. Решението е постановено след отменително решение по адм. д. № 12361/2011 г. по описа на ВАС, VI отд. Прието е, че за 2004 и 2005 г. не се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване, защото е подадена декларация по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ за 2004 и 2005 г., с които жалбоподателят е заявил, че няма да ползва имота. Съдът е постановил, че жалбоподателят дължи такса битови отпадъци за услугите поддържане на депо за битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване за същия период от време. Решението е обосновано и материално законосъобразно в тази част. За да постанови този резултат съдът правилно е приел, че основанията за неплащане на ТБО за двете услуги са посочени в чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, редакция ДВ бр. 119 от 2003 г., в сила от 1.01.2014 г. - услугата по т. 2 да не се предоставя от общината и по т. 3 да няма депо. Обсъдени са доказателствата за предоставяне на услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Район "Искър", където се намират имотите на жалбоподателя, е определен като граници на район, в който се предоставя тази услуга, предвид заповед № РД-09-2048/24.10.20103 г. - л. 228 и заповед № РД-09-2335/29.10.2004 г. - л. 226, на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Представени са план-сметки на Столичен общински съвет от 10.12.2003 г. - л. 180 и от 16.12.2004 г. - л. 192, договор за концесия № 2177 от 1.10.1999 г., официална справка за начислени и изплатени средства за 2004 г. и 2005 г. на "Чистота-София", "Чистота-Волф" и "Чистота" Дитц" - л. 75 и 84, актове за установяване на извършването и заплащането на натурални видове работи за процесния период от време- л. 115- 124 от делото. По делото има доказателства за функциониране на депо за процесния период от време, поради което правилно съдът приема, че не е налице чл. 71 от ЗМДТ да не се събира такса за двете услуги. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон с неприемане на възражението за изтекла погасителна давност за 2004 г. Съгласно действащата към момента на издаване на акта разпоредба на чл. 9б (редакция ДВ бр. 105 от 2006 г.) вземанията на общината се събират по реда на ДОПК с акт на кмета, който подлежи на обжалване по реда на АПК. Поради това правилно съдът приема, че е спазен 5 годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на административното производство на 11.09.2009 г. за задълженията за 2004 г. Спазен е и чл. 171, ал. 1 относно 5 годишния давностен срок, според който за задълженията от 2004 г., давността започва да тече от 1.01.2005 г. и изтича на 31.12.2009 г. Със започване на производството за установяване на задълженията и предвид чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността спира до издаване на акта, но за не повече от година. Актът за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-69 е издаден на 28.12.2009 г. от кмета на Столична община и следователно позоваването на изтекла погасителна давност е неоснователна, в какъвто смисъл се е произнесъл и съда. Наведено е оплакване, че съдът не се е съобразил с подадените декларации за 2004 г. и 2005 г., че имотът няма да се ползва. Оплакването е неоснователно. На стр. 6 и 7 от решението подробно са обсъдени тези обстоятелства, които са послужили като основание за отмяна на акта в частта, в която за 2004 г. и 2005 г. са начислени такси за услугата сметосъбиране и сметоизвозване . За да приеме, че подадените декларации не освобождават жалбоподателя от задължението да плати такса за услугите поддържане на депо за битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, съдът е развил съображения за приложението на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ вр. с чл. 71 от ЗМДТ. След като основание за освобождаване от заплащане на съответната такса е "неползването на услугата", предвид трите хипотези на чл. 71 от ЗМДТ, е правилен изведеният правен извод на съда, че само при непредоставяне на услугата и неползване на имота е налице основание да не се плаща такса битови отпадъци, но само за една от услугите- такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Защото в чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ е посочено изчерпателно, че за останалите две услуги такса не се плаща, ако услугата не се предоставя от общината и ако няма депо, каквато не е настоящата хипотеза. В този смисъл решение № 7746/9.06.2014 г. по адм. д. № 1458/2014 г. по описа на VII о., решение № 218/9.01.2015 г. по адм. д. № 3708/2014 г. на ВАС, VII о. С писмени бележки от 30.03.2015 г. адвокат Пасков е поискал присъждане на направени разноски и е представил като доказателство за направените разноски "служебна бележка" изх. № МДТ-1100-180-10/30.03.2015 г., подписана от директор на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, в която е посочено, че на адвокат Пасков е изплатено възнаграждение в размер на 1200 лева за защита по адм. д. № 5511/2014 г. по описа на ВАС, VII отделение. Представено е пълномощно от кмета на Столична община за адвокат Пасков, подписано от кмета със същия размер на възнаграждението. Пред първоинстанционния съд отново има представено само пълномощно за адвокат Пасков на лист А4- л. 51. Не е представен договор за адвокатска услуга сключен между клиент и адвокат като писмена форма за доказване на уговорени и евентуално платени разноски. Затова искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Служебната бележка представлява едностранно волеизявление на директора на ДПАМДТ, няма характер на разписка или платежен документ за направени разходи в съдебното производство по смисъла на т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение