Решение № 14476 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2010 г.

Решение № 14476 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Саша Михайлова Мъглова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Георги Ценков, против Решение № 1246/03.05.2010 г. по адм. дело № 8998/2009 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като неправилно, без конкретизация на отменителните основания, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Костадин Димитров Костадинов намира касационната жалба за основателна и моли за уважаването й. Ответникът- началника на сектор-София при РДНСК-Югозападен район, чрез пълномощника си - юрисконсулт Манолова оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд София-град заповед на началника на Столична РДНСК е наредено на Саша Михайлова Мъглова да премахне незаконен строеж: "Жилищна сграда", находящ се в ПИ № 658, кад. л. Г-19-3-В, м."Умни дол", район "Панчарево", Столична община /СО/. Съдът е приел, че жалбата срещу заповедта е неоснователна, тъй като е налице незаконен строеж, за който няма издадени строителни книжа и който няма характеристиката на "търпим строеж" по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като е недопустим по действалите към датата на изграждането му правила и нормативи, а също и по сега действащите правила и нормативи. Освен това е налице влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа, по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/22.07.2003 г./. Решението е правилно. По делото е установено, че процесният строеж е изграден от Плума Янева Мъглова - наследодател на касатора, в периода 1970-1980 г. без строителни книжа. Установено е, че поземления имот върху който е изградена жилищната сграда е предоставен за ползуване на Плума Мъглова, през 1967 г., на основание ПМС № 21/1963 г. По това постановление ползувателите нямат правото да извършват строителство на жилищни и други сгради върху предоставения им за ползване имот, за което Плума Мъглова е подписала декларация от 20.08.1967 г. Строежът, съгласно описанието му в съставените констативни актове и заключение на съдебно-техническата експертиза, е изграден извън регулация, в м. "Умни дол" на с. Железница, р-н Панчарево и представлява монолитна двуетажна жилищна сграда, със стоманобетонови плочи, без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. За същия няма одобрен ПУП и част от него, в размер на 0,54 м попада в сервитута от 3 м. на водопровода Рила-София, а целият строеж попада в сервитута от 10 м. на обект "Рехабилитация на Рилски водопровод". При тези данни законосъобразно е приетото от съда, че е налице незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради липса на строителни книжа, което оправдава премахването му. Последното не може да бъде осуетено по никакъв начин, предвид проведената процедура по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, завършила с влязъл в сила отказ от узаконяване /на стр. 26/ на Гл. архитект на р-н "Панчарево", който отказ задължава гл. архитект да уведоми органите на ДНСК, за прилагане на мерките по чл. 225 от ЗУТ, а именно издаване на заповед за премахване на строежа, като незаконен. От друга страна, законосъобразен е и извода, че строежът не е "търпим", по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като е недопустим по правилата и нормативите действали към момента на изграждането му, както и по сега действащите правила и нормативи и за него няма изработен ПУП. Съгласно чл. 58, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в сервитута на водопровода не се допуска каквото и да е застрояване. Изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение