Решение № 1887 от 21.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ВИВА-МЕТАЛ" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ж.к. Ное, бл. 4, ет. 5, ап. 27, подадена чрез адвокат Танева-Леви, против Решение 73 от 03.05.2022 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело 598 по описа за 2021 г. на съда. В касационната жалба се излагат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съда за липса на основание за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Твърди се, че административният съд не е спазил задължителните указания дадени от Върховния административен съд, осмо отделение в Решение 12278 от 01.12.2021 г., постановено по адм. дело 3850/2021 г. Според касатора съдебното решение е постановено в противоречие със заключението на вещото лице по съдебната компютърно-техническа експертиза. Твърди се, че от заключението на вещото лице става ясно, че в случая не е извършено квалифицирано валидиране от издателя на електронни подписи към датата на подписване на всеки от процесните електронни документи ЗВР, ЗИВР, РД и РА и начина по който са генерирани файловете не отговаря на изискванията на Регламент 910/2014 г. за квалифицирано удостоверение. Искането е съда да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да прогласи за нищожен ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски. Представят се подробни писмени бележки и списък на разноските. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Калоферова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, като моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящото касационно производство е повторно, след като с Решение 12278/01.12.2021 г. постановено по адм. дело 3850/2021 г. на Върховния административен съд е отменено Решение 26/19.02.2021 г. по адм. дело 747/2020 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлено искането на "ВИВА-МЕТАЛ" ООД за обявяване нищожността на ревизионен акт Р- 22001419007726-091-001/30.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1609/22.10.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22001419007726-020-001/02.12.2019г., изменена със Заповед Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. и със Заповед Р-22001419007726-020-003/26.03.2020 г., всички издадени от Р. Якимов - Началник на сектор в ТД на НАП София, с които е възложено извършаването на ревизия на "ВИВА-МЕТАЛ" ООД, [ЕИК], с обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г., като ревизията е възложена да се извърши от Т. Илиева - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Н. Ваклева - инспектор по приходите. Всички заповеди са връчени на ревизираното дружество по електронен път. Съставен е Ревизионен доклад (РД) Р-22001419007726-092-001/ 29.05.2020г. от определения със ЗВР ревизиращ екип в състав Т. Илиева на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, ръководител на ревизията, и Н. Ваклева на длъжност старши инспектор по приходите в същата дирекция. Видно от разписката по връчване, ревизионния доклад е връчен по електронен път на данъчно-задълженото лице на 29.05.2020 г. Ревизионното производство е приключило с издаването на Ревизионен акт (РА) Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г., подписан от Р. Якимов - началник на сектор и възложител на ревизията и Т. Илиева - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. При повторното разглеждане на делото в изпълнение на дадените задължителни указания на Върховния административен съд, е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е следвало да отговори на въпросите притежавали ли са органите по приходите, издатели на ЗВР Р- 22001419007726-020-001 от 02.12.2019 г.; ЗИЗВР Р- 22001419007726-020-002 от 24.02.2020 г.; ЗИЗВР Р- 22001419007726-020-002 от 26.03.2020 г.; РД Р-22001419007726-092-001 от 29.05.2020 г. и РА Р-22001419007726-091 от 30.06.2020 г. издадени и валидни квалифицирани електронни подписи, има ли издадени удостоверения за КЕП и подписани ли са документите от длъжностните лица посочени за техни издатели. За да отхвърли жалбата на дружеството за прогласяване на нищожността на ревизионния акт, административният съд е кредитирал изцяло изводите и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и събраните по делото доказателства, съобразно които е приел, че може да се направи категоричен извод, че процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни към момента на подписването квалифицирани електронни подписи, за които съответните лица издатели на акта разполагат с валидно удостоверение, поради което са налице годни административни актове, като липсва нарушение на изискванията на чл. 112, ал. 1 от ДОПК, чл. 113, ал. 1 и, ал. 3 от ДОПК, чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК, чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че съвкупната преценка на представените по делото доказателства обосновава извод, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от компетентни органи по приходите. В конкретния случай ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, по отношение на които, с оглед фикцията, установена в ал. 2 от същия закон се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Както е регламентирано и в чл. 25 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря, съгласно изискванията на чл. 24, § 1 от Регламента. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗЕДЕУУ доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. Нормата на чл. 28, ал.1 от ЗЕДЕУУ задължава доставчика на удостоверителни услуги да води електронен регистър /база данни/, в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства и кредитираната съдебно-техническа експертиза, че представените удостоверения за КЕП, издадени от доставчиците на електронни удостоверителни услуги "Борика" АД, са годни доказателства за подписване на електронните документи с валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е изследвал задълбочено всички обстоятелства, свързани с валидността на ревизионния акт. Правилно е прието от съда, че към датата на издаване на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА подписалите ги лица са притежавали издадени и валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис. Тези обстоятелства са потвърдени с категоричните отговори на инж. Д. Карапанчев в заключението по приетата без оспорване от страните по делото съдебно-техническа експертиза, където е установено, че лицата подписали процесните актове притежават валидни електронни подписи отговарящи на изискванията на Регламент ЕС 910/2014г., а процесните електронни документи са подписани от лицата посочени за техни издатели. Неоснователни са възраженията изложени в касационната жалба за това че съдът не се е съобразил със заключението на инж. Т. Ташев по съдебно компютърно-техническата експертиза извършена при първото разглеждане на делото. Както е приел и Върховния административен съд в отменителното решение, същата е изготвена само въз основа на документи предоставени от ревизираното лице и не може да послужи за изясняване на фактите по делото. Предвид изложеното, обосновано и правилно административният съд е приел, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са валидно подписани като електронни документи с квалифицирани електронни подписи от посочените като техни издатели органи по приходите. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 628.28 лв., изчислен съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,