Решение № 5071 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2011 г.

Решение № 5071 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Росица Иванова Желязкова от с. Мезек, Община Свиленград срещу решение № 545 от 12.10.2011 г. по адм. дело № 628/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директор на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 545 от 12.10.2011 г. по адм. дело № 628/2011 г. Административен съд - гр. Хасково, е отхвърлил жалбата на Росица Иванова Желязкова от с. Мезек, община Свиленград, против решение № Ж-90-2 от 21.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково, с което е потвърдено Разпореждане № 4610254573 ПР-833 от 2.06.2011 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Единственото оплакване на касаторката е, че първоинстанционният съд не е приложил правилно разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 КСО. Счита, че вземането на НОИ за получено без правно основание парично обезщетение за безработица е погасено по давност. По първоначалното дело е било безспорно установено, че с Разпореждане № 263-468 от 16.02.2006 г. е постановено Желязкова да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода 16.11.2004 г. до 15.11.2005 г. вкл. в размер на 1478.05 лв. главница и 196.78 лв. лихви до датата на издаване на това разпореждане. Цитираното разпореждане не е било обжалвано и е влязло в сила на 7.03.2006 г. За задължението по разпореждането е образувано изпълнително дело № 3405/2006 г. По него на 2.10.2006 г. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение № 3405-000001, получено на 5.10.2006 г. с обратна разписка. Следователно през 2006 г. давността е прекъсната с влизане в сила на Разпореждане № 263-468 от 16.02.2006 г. и след това през м. 10.2006 г., когато са предприети действия по принудителното изпълнение. Разпореждане № 4610254573 ПР-833 за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от ДОО, представляващи пенсия за ОСВ, е от 2.06.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО в редакцията й към процесния период, вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1.01. на годината, следваща годината, за която се отнася. Съгласно чл. 115, ал. 2, т. 1 и т. 3 от КСО, давността се прекъсва с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането или с предприемане на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че Разпореждане № 4610254573 ПР-833 от 2.06.2011 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково, е издадено преди изтичане на 5-годишния давностен срок, което би станало едва след 1.01.2012 г. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,