Решение № 4027 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2025/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Аксаково против решение 13509 от 13.12.2024 г. по адм. дело 584/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу заповед 18-1490 от 05.02.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, с която e одобрено изменение на КККР на [населено място] в частта, с която ПИ с идентификатор 21988.501.691 по КККР на [населено място], община Аксаково е заличен, нанесени са нови обекти: ПИ с идентификатор 21988.501.1015; ПИ с идентификатор 21988.501.1016; ПИ с ПИ с идентификатор 21988.501.1017, сгради с идентификатори 21988.501.1015.1 и 21988.501.1015.2 и е изменена границата на ПИ с идентификатор 21988.501.929 за второстепенна улица. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК- Варна в обжалваната част да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на СГКК- Варна не изразява становище. Ответниците Р. Х. В., Д. К. В. и З. К. В., последните две конституирани като наследници на починалия в хода на делото К. В., оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледани по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Варна е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстнациноният съд неправилно приема, че заповед 18-1490 от 05.02.2024г. на началника на СГКК Варна в оспорената част е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. С административния акт в обжалваната част е одобрено изменение на изменение на КККР на [населено място], състоящо се в заличаване на ПИ с идентификатор 21988.501.691 със собственици община Аксаково, Р. В. и К. В., нанасяне на нови обекти: ПИ с идентификатор 21988.501.1015 с площ от 502 кв.м. със сгради с идентификатори 21988.501.1015.1 и 21988.501.1015.2 със собственици К. В. и Р. В.; ПИ с идентификатор 21988.501.1016 с площ от 21 кв.м. и ПИ с идентификатор 21988.501.1017 с площ от 485 км. със собственик община Аксаково и промяна в границите на ПИ с идентификатор 21988.501.929 за второстепенна улица, съгласно скица проект. Според обяснителната записка към проекта, предмет на изменението е нанасяне на реална част от УПИ XXXIV, кв. 3 по плана на [населено място] като ПИ с проектен идентификатор 21988.501. 1015 в обхвата на ПИ с идентификатор 21988.501.691, в изпълнение на съдебно решение 260917/ 15.03.2021г. по гр. дело 2300/ 2019г. на Районен съд Варна, влязло в сила на 04.04.2022г. Заповедта е издадена по заявление на ответницата в настоящата производство Р. В. на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Цитираните текстове предвиждат възможност за изменение на КККР поради отстраняване на непълнота или грешка. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на закона непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В случая от представените по делото доказателства, включително от изслушаната съдебно- техническа експертиза не се установяват несъответствия в смисъла, посочен по-горе, които да са основание за одобряване на исканото изменение. По делото е установено, че УПИ XXXIV, кв. 3 по плана на [населено място] е отреден заедно с други парцели за индивидуално жилищно строителство със заповед 145/ 2000 г., с която е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план на част от кв. 3 по плана на [населено място], като отреждането за Профилакториум по предходния план отпада. Имотът е с площ от 1015 кв.м. и е записан като резервен поради недоказана собственост. Същият е актуван от община Аксаково като общински с акт за частна общинска собственост 6969/09.04.2021г. С влязло в сила съдебно решение по гр. дело 2300/ 2019г. на Районен съд Варна, вписано в службата по вписванията с 296, т. 9, рег. 14626 от 16.05.2022г. по гр. дело 2300/ 2019г., е признато за установено по отношение на К. В. и по отношение на Р. В., че община Аксаково не е собственик на реална част от УПИ XXXIV, кв. 3, записан като резервен в ЗРП, одобрен със заповед 145/28.04.2000г. на кмета на община Аксаково, с площ от с площ 504 кв.м., намираща се между линията А-Б-В-Г върху комбинираната скица, представляваща неразделна част от решението. Кадастралната карта и регистри на [населено място] са одобрени със заповед РД-18-146/ 17.08.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК като УПИ XXXIV, кв. 3 е отреден за ПИ с идентификатор 21988.501.691 с площ от 997 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване за ниско застрояване. Като собственици на ПИ с идентификатор 21988.501.691 по КК на [населено място] в кадастралния регистър са записани община Аксаково, както и К. В. и Р. В. на основание цитираното по- горе съдебно решение. От изток имотът граничи с ПИ с идентификатор 21988.501.929 за второстепенна улица. При тези факти изводът на административния съд, че са налице основания за изменение на КККР на [населено място] съгласно подаденото заявление и заповедта на началника на СГКК Варна в обжалваната част е законосъобразна, е неправилен и не може да бъде споделен. Обратно на възприетото от първоинстанционния съд заключение, предпоставките на чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 51, ал. 1 т. 2 ЗКИР в случая не са изпълнени, тъй като не се установява несъответствие в границите и очертанията на ПИ с идентификатор 21988.501.691 и на ПИ с идентификатор 21988.501.929 по одобрената КК на [населено място] спрямо действителното им състояние. Анализът на събраните доказателства налага заключението, че имотите са нанесени в кадастралната карта за първи път, в съответствие със съществуващите на място граници, очертания и площ. Липсват основания за разделяне на ПИ с идентификатор 21988.501.691 и за обособяване на реална част от него като отделен имот с проектен идентификатор 21988.501.1015 с титуляри Р. В. и К. В., респ. наследници на последния, както и за промяна на границите на съседния ПИ с идентификатор 21988.501. 929 за второстепенна улица, тъй като на отразяване в кадастъра подлежи изменение на данните относно пространствените предели на правото на собственост, както и промени на титуляра на правата, съобразно доказателственото значение на източника на данните (чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР). Този извод следва от спецификата на кадастралната карта, която има само информативно и констативно действие и отразява съществуващото фактическо състояние. В случая заявителите на исканото изменение не установяват вещни права в пределите на новонанесения ПИ с идентификатор 21988.501.1015 и на сградите в него. Този имот не е идентичен с имота по нот. акт 69/ 1999 г., а влязлото в сила съдебно решение на Варненския районен отрича правото на собственост на община Аксаково върху реална част от УПИ XXXIV, кв. 3 по плана на [населено място], но не легитимира ищците по делото Р. В. и К. В., респ. наследниците му, като собственици. Този извод следва от характера на предявения от двамата срещу община Аксаково отрицателен установителен иск, с който, както се установява от мотивите на влезлия в сила съдебен акт, ищците не установяват вещни права върху имота, а възможност да придобият такива, ако правото на собственост на общината бъде отречено. Допълнително следва да се посочи, че не са налице основания за заличаване на ПИ с идентификатор 21988.501. 691, както и за нанасяне на нови обекти на кадастъра- ПИ с идентификатори съответно 21988.501. 1015; 21988.501. 1016 и 21988.501. 1017, тъй като новонанесеният ПИ с идентификатор 21988.501. 1016 с площ от 21 кв.м., не представляват самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 1 ЗКИР, а и трите обекта не са отразени в документи за собственост, поради което нанасянето им в КККР е в нарушение на чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 3 и чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не е налице грешка или непълнота по смисъла на закона и липсва основание за изменение на кадастралната карта и регистри на [населено място] в тази хипотеза, поради което заповедта на началника на СГКК Варна в обжалваната част незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до извод в обратен смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие с доказателствата. По тези съображения решението на Административен съд Варна следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК, следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК- Варна в обжалваната част да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото, обстоятелството, че касационният жалбоподател община Аксаково се представлява в производството от юрисконсулт и на основание и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Агенция по геодезия, картография и кадастър- юридическото лице, в чийто състав е административният орган, издал оспорения акт, следва да заплати на касатора община Аксаково сумата 270.00 лв. разноски по делото за двете инстанции, представляващи 70.00 лв. държавна такса за касационното производство и по 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,