Решение № 6120 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3911/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на ЕТ НЕЙМА ПЪЗДЪР, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. Димова, срещу решение 807 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело 2554/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на ЕТ срещу заповед ЗРИ-779 / 21.10.2024г. на кмета на Община Пловдив - район Източен. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на район Източен, Община Пловдив , чрез юрк. Станчев , в писмено възражение по жалбата, излага доводи за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед ЗРИ-779 / 21.10.2024г. на кмета на Община Пловдив - район Източен, с която са отнети Разрешение 40 от 02.09.2022г. за поставяне на преместваем обект и Разрешение 02-И-1212 от 23.08.2024г., за ползване на общински терен в гр. Пловдив, [улица], за преместваем обект павилион 3 по действащата схема, одобрена от главен архитект на район Източен, Община Пловдив. Прието е от първоинстанционният съд, че е безспорно установено нарушение на договора и нормативното изискване на чл.45а, пр.1 във връзка с чл.6а и чл.22, пр.2 от НРППОУТДОДЕГОТОП, тъй като съгласно приложения Констативен протокол с Изх.Ю-П52 от 01.10.2024г. процесният обект се ползва от Заложна къща Подкрепа ЕООД. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен протокол с изх.Ю-П52 от 01.10.2024г. не са оборени в съдебното производство, т.е. безспорно е установено по делото обстоятелството, че в нарушение на чл.45а, пр.1 във връзка с чл.6а и чл.22, пр.2 от НРППОУТДОДЕГОТОП, оспорващият ЕТ е преотдал под наем процесният павилион 3 по действащата схема, одобрена от главен архитект на район Източен, Община Пловдив, което сочи на законосъобразност на процесната заповед. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че в съдебната фаза на производството не е представен констативния протокол, чиито констатации са пресъздадени в процесната заповед. Констативен протокол с изх.Ю-П52 от 01.10.2024г. е надлежно комплектован и представен с административната преписка по делото /лист 26/. Неоснователно е и второто възражение по жалбата за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради нередовно призоваване на жалбоподателя за заседанието на 15.01.2025г., тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 138, ал. 2 АПК. Видно от материалите по първоинстанционното дело, страните са били призовани редовно за открито съдебно заседание на 11.12.2024 г., което е отложено по изрична молба на процесуалният представител /адв. Димова/ на жалбоподателя ,поради внезапното й заболяване, като в протоколното определение е вписано изрично, че делото се отлага за 15.01.2025г от 9,30ч. за когато страните се считат за редовно призовани, т.е. по реда на чл. 138, ал. 2 АПК. Следователно не е налице твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение, тъй като неявяването в следващото открито съдебно заседание на процесуалният представител на жалбоподателя съставлява процесуално бездействие, което не покрива твърдяното съдопроизводствено нарушение. Надлежното участие на страните в процеса е обвързано с тяхната процесуална активност. Процесуално задължение на страните е да следят за хода на производството, да се информират за извършените процесуални действия и за датата на съответното открито съдебно заседание. В правната норма на чл. 138, ал. 2 АПК законодателят е уредил една фикция за редовно призоваване при отлагане на делото за друга дата, дори страните да не са се явили в отложеното заседание, за която е достатъчно страната да бъде редовно призована, за да й се възложи задължението сама да следи за по-нататъшното му насрочване. В този смисъл е и изричното вписване на съда в цитираното по-горе протоколно определение. Процесуално обосновано, административният съд е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество в откритото съдебно заседание на 15.01.2025г., като е постановил решението си по приложените доказателства след заличаване на допуснатите свидетели. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,