Решение № 3765 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2011 г.

ВАСII отделение15.03.2012 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 352/28.06.11 г., по адм. д. № 184/11 г. по описа на Административен съд-Хасково в частта, в която е постановено спрямо министъра на регионалното развитие и благоустройството и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която оспорването по жалбата на Георги Манолов Манолчин от с. Свирачи, ул. "Армира" № 10, общ. Ивайловград, срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-15/13.01.11 г. на началника на РДНСК Южен централен район е отхвърлено. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3765 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Георги Манолов Манолчин от с. Свирачи, общ. Ивайловград, против решение № 352/28.06.11 г. по адм. д. № 184/11 г. по описа на Административен съд-Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Началникът на РДНСК Южен централен район и министърът на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като провери първоинстанционното решение на посочените в нея касационни основания и служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Предмет на оспорване е Заповед № ДК-02-ЮЦР-15/13.01.11 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж " "Вилна сграда", построена от Георги Манолов Манолчин в м. "Голямата нива", землище с. Камилски дол, общ. Ивайловград, отдел 399з-ДГФ. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването решение, Административен съд Хасково е приел, че сградата представялява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и е изградена в терен публична държавна собственост без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Изложени са и съображения във връзка с доводите за съществени нарушение на административпроизводствените правила, като е прието, че такива при издаването на административния акт не са допуснати. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с немотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Решението е постановено при пълно изясняване на правнорелевантните факти, а именно- наличие на строеж от V-та категория, "вилна сграда", извършен от касационния жалбоподател в терен държавен горски фонд без строителни книжа. В мотивите си съдът е отговорил на повдигнатите с жалбата въпроси относно приложението на § 16 ПРЗУТ, статута на терена, определен от оспорващия като такъв попадащ в т. нар "чашка" /водозаливаема зона/ на яз. Ивайловград и начина на връчване на констативния акт. Изложени са обосновани и в съответствие с материалния закон данните по делото доводи, че строежът не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ, че констатацията за връчване на констативния акт в нарушение на § 4, ал. 1 ДРЗУТ не сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо само по себе си отмяна на административния акт, както и че в заповедта е изрично посочено, че строежът е над водозаливаемата зона. При служебната проверка касационната инстанция констатира, че по делото в нарушение на административнопроизводствените правила като заинтересувана страна е конституиран министъра на регионалното развитие и благоустройството. Страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи са издалият заповедта административен орган и нейният адресат /собственик или извършител на незаконния строеж/, по отношение на който със заповедта се създават задължения и чиита права се засягат. За собственика на терена, в случая държавата, представлявана по делото от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 31, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК, административният акт не създава права, нито вменява задължения, поради което същият не е надлежна страна в производството по чл. 215 вр. с чл. 225 ЗУТ. Следва в частта, в която е постановено спрямо министъра на регионалното развитие и благоустройството решението като недопустимо да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част- прекратено. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение

Цитирани разпоредби

1