Решение № 9194 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2016 г.

Решение № 9194 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "БНП П. П. Ф." ЕАД срещу решение № 462 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 10225/2015 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 591/17.08.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, за забрана на дружеството да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, в нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2 предложение /чрез премълчаване търговецът прикрива съществена информация"/ от Закона за защита на потребителите. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Комисията неправилно възприела, че във връзка с дължимите месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит с номер CREX-10595529 на клиента е "изискана сума в размер на 58.39 лв. /45,19+12+1,20/. Всички извършени от кредитополучателя плащания във връзка с договора му за потребителски кредит са направени чрез офис на EasyPay ("Изипей" АД). Сумата в размер на 1.20 (един лев и двадесет стотинки) е дължима от кредитополучателя при заплащане на месечните му погасителни вноски в случай, че тези плащания са извършени в мрежата от офиси на EasyPay. Вписано е в чл. 12 от договора за кредит, че разходите различни от посочената в поле "обща цена на стоките " сума и свързани с посочената в съответното поле стока (например, но не само разходи за монтаж и/или транспорт и/или доставка), разходите свързани с изпълнението на задължения по настоящия договор (например, но не само разход за банков превод и/или пощенски запис) са изцяло за сметка на кредитополучателя и тяхната стойност се определя по действащата тарифа на съответния доставчик на конкретната услуга'', съобразно чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗПК. В чл. 3 от процесния договор е посочено, че при забава на заплащането на една или повече вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава (методът на изчисляване на която е законоустановен и посочен в договора за кредит), както и всички разноски за събиране на вземането, които са извършени от кредитора във връзка със събирането му. Размерът на разноските за събиране на вземането е обявен на кредитополучателя, с препратка към сайта на "БНП П. П. Ф." ЕАД. Комисията неправилно е счела, че "по никакъв начин потребителят не е информиран" за таксата, която се дължи от него, в случай, че забави плащанията по кредита си. От заповедта е видно, че КЗП приема за законосъобразно изпълнението на задължението на дружеството по чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК по отношение на законната лихва за забава, чрез включения в договора за кредит текст представящ начина за нейното формиране. Един от основните компоненти на законната лихва за забава е основният лихвен процент достъпен единствено чрез интернет страницата на Българска народна банка. В договора за кредит е предвидена възможността за възникването на задълженията за плащане на законна лихва за забава и разноски за събиране и начините за формирането на тези разходи, като изрично е подчертан и променливият им характер в изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 15. Обявяването на размера на разноските за събиране в случай на забава при плащането на месечна вноска от страна на кредитополучателя е извършено, като в договора за кредит е посочено, че в случай на неизпълнение на задълженията по договора за кредит е възможно да настъпят неблагоприятни имуществени последици за кредитополучателя, които са дефинирани като разноски за събиране на вземането и неизчерпателно са изброени в чл. 3 от Договора (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора) и заплащане на законна лихва за забава. Посочените разноски са под условие относно извършването им (респ. тяхната дължимост от страна на клиента) и зависели от "недобросъвестността" на кредитополучателя спрямо негово договорно задължение за заплащане на погасителни вноски и преценката на кредитора дали да извърши разходи с цел "противопоставяне и предотвратяване на проявената недобросъвестност". Като разход за кредитополучателя, който би възникнал само в посочената хипотеза не счита, че необявяването на размера на същия може да доведе до несключването на процесния договор за кредит от страна на кредитополучателя. При наличие на препращане към друго средство за комуникация с посочен електронен адрес на компанията, не може да е налице премълчаване на съществена информация по смисъла на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, тъй като всеки потребител има достъп до страницата на "БНП П. П. Ф." ЕАД и може да се информира относно размера на разноските за събиране, който размер, видно и от констатациите на Комисията изложени в заповедта, са обявени и общодостъпни за всички потребители, интересуващи се от услугите на дружеството. При преценяването на наличието на нелоялна търговска практика трябва да се вземат предвид изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит в съответствие с § 1 и § 1а от ДР на ЗЗП във вр. с чл. 1 ЗЗП във вр. с чл. 2 и чл. 1 ЗПК. Изпълнението на изискванията на специалния закон не може да представляват нелоялна търговска практика. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че информацията, която не се е предоставяла своевременно с подписването на договора на потребителите ползватели на потребителски кредит от "БНП П. П. Ф." ЕООД е била налична на сайта на дружеството и въз основа на това не би следвало да се счита, че непредоставянето на тази информация е нелоялна търговска практика, защото в крайна сметка са я предоставяли. Счита този довод за неоснователен, като се има предвид, че размерът на разноските за събиране на вземането се определят от управителния орган на дружеството, който размер не фигурира в договорите за потребителски кредит, а се обявява единствено на официалната страница на компанията, създавайки неяснота и несигурност за потребителите, т. к. във всеки един бъдещ момент управителният орган може да вземе решение за промяна на въпросната сума за разноски и едностранно да промени договорите с кредитополучателите, за което потребителите не са своевременно уведомени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. След като е цитирал разпоредби от ЗЗП, съдът приел, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в прикриване, чрез премълчаване на съществена информация относно дължимата сума и начинът, по който се образува, като не са включени всички компоненти. В съдебното решение не е посочено какво точно е премълчано, а в заповедта на КЗП е записано, че не е посочен размерът на разходите за събиране на вземането, като се препраща към сайта на касационния жалбоподател. В т. 3 от Договора е посочено какво се дължи при необслужване на кредита и как се определя. При сключването на договора точна сума не може да се посочи, тъй като това зависи от поведението на кредитополучателя - дали и кога ще спре да обслужва кредита. Освен това в чл. 68е, ал. 4, т. 3 от ЗЗП се казва, че съществена е информацията за цената, но когато не може да бъде изчислена предварително, трябва да се укаже начинът, по който се изчислява, а когато допълнителните разходи не може да се изчислят предварително, се посочва, че тези разходи са за сметка на потребителя. Това е посочено в договора за кредит. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на основание на чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. чл. 68е, ал. 2 от Закона за защита на потребителите; чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на Комисията съгласно т. 17 от Протокол № 30/16.07.2015 г. е забранено на "БНП П. П. Ф." ЕАД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът чрез премълчаване да прикрива съществена информация относно точния размер на дължимата от потребителя сума и начина, по който се образува, като се включат всички компоненти, която сума не е обявена в договора и по никакъв начин потребителят не е информиран за нея, в нарушение на чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предложение "чрез премълчаване търговецът прикрива съществена информация" от 33П. В текста на сключения договор за потребителски кредит и по-специално на чл. 3 от същия е записано следното: "При забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия/, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочна изискуемост. Размерът на разноските за събиране на вземането се определя от управителния орган на Дружеството и се публикува на интернет страницата на Компанията. След разглеждане на представените документи и във връзка с посоченото в становището на 8.05.2015 г. в офиса на КЗП РД - Р., звено Г. с Констативен протокол № 2015- К - 0181577 е извършена проверка на официалната интернет-страница на "БНП П. П. Ф." ЕАД, като е установено следното: При отваряне на страницата в най-горната лява част е изписано: "БНП Париба лични финанси, взаимна отговорност, взаимно доверие хоризонтални надписи с текст: "Кредити", "Кредитни програми". "Застраховки", "Полезно". При натискане на опция "Полезно", се отваря страница с подтекст: "Методи на плащане". В дясната част на страницата са посочени: IBAN сметки за кредит за покупка на стока на изплащане и на паричен кредит и съответно на кредит Класик или К. П., като след това е изписан текста: " Важно е да знаеш, че: Плащането на вноската по кредит следва да бъде направено до падежната дата /дата за плащане/, отразена в договора за кредит и ако сумата на месечната вноска не бъде получена, ще бъдат начислени разноски за събиране в размер на 12 лв. " В случая, при заплащане на дължимата вноска на каса Ч терминал на дружеството по банковата сметка, посочена в договора, кредитополучателят не дължи такса. Потребителят сам е направил избора си да заплаща дължимите вноски чрез E. P., поради което му е удържана такса в размер на 1,20 лв. Освен това направените вноски са със закъснение в порядъка на 17-21 дни след падежната дата, поради което вместо 45,19 лв. е му е изискана сума в размер на 58,39 лв. /45,19 + 12 + 1,20/ Както е посочила КЗП "БНП П. П. Ф." при сключване на договора за потребителски кредит дружеството не е посочило съществена информация относно точния размер на дължимата от потребителя сума и начина, по който се образува, като се включат всички компоненти - застраховки и горепосочената сума за разноски по събиране на просрочени задължения в размер на 12 лв., която сума не е обявена в договора. В резултат на това потребителят е заплатил последната заедно с плащането на 7 броя поредни месечни вноски в период от м. 10.2014 г. до м. 04.2015 г., вследствие на което е претърпял финансови загуби. С текста по чл. 3 от сключваните договори за потребителски кредити кредиторът не посочва точна сума на разноските за събиране на забавена вноска, което би могъл да направи /и което е негово задължение по чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК/, като се има предвид, че има определена такава сума, но тя е посочена само в сайта на компанията. Размерът на разноските за събиране на вземането се определят от управителния орган на дружеството, който размер не фигурира в договорите за потребителски кредит, а се обявява единствено на официалната страница на компанията, създавайки неяснота и несигурност, тъй като във всеки бъдещ момент управителният орган може да вземе решение за промяна на въпросната сума за разноски и едностранно да промени договорите с кредитополучателите. Условията по договора са идентични във всички сключени договори и с други кредитополучатели на компанията и са засегнати широк кръг от потребители, които вероятно биха имали друго икономическо поведение, ако не беше използвана гореописаната търговска практика. Заповедта на КЗП касае сумата от 12 лв., информацията за която се премълчава в договора, месечно предвидена като разходи за събиране на вземането, за която има данни в сайта на дружеството, но не е посочена в договора. Този сума предварително е определена от дружеството като фиксирана сума за разходи за събиране на вземането, а не като променлив разход, поради което е следвало да се посочи в договора в изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК. Разходите за събиране на вземането са променлива величина в зависимост от поведението на кредитополучателя, но в случая дружеството е предвидило фиксирана сума за такива разходи, поради което в изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК е следвало да я посочи в договора. Точно специалният закон ЗПК изисква в договора да са посочени постоянните месечни суми които се събират или могат да се събират от кредитополучателя при неизпълнение. Ако сумата за разходите е неопределена, не е следвало да се посочва от дружеството в сайта на дружеството и потребителите да се обвързват с нея. Не е посочено в сайта на дружеството дали сумата 12 лв. разходи при неизпълнение включва само разноски за писма, телефонни разговори и др. във връзка със събиране на вземането или и сума лихва за забава като обезщетение за забава на плащането. При месечна вноска 45 лв., месечната сума 12 лв. разходи за събиране на вземането, не е незначителна, поради което би могла да повлияе върху икономическото поведение на средния потребител. Неоснователни са доводите на жалбоподателя в противната насока. С оглед на това правилно е прието, че е налице заблуждаваща търговска практика, като от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, чрез премълчаване търговецът прикрива съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение