Решение № 9159 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2017 г.

Решение № 9159 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14123/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс( АПК). Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД - гр. София, подадена чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Василева срещу решение № 1648/09.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1970/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Варна. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУПВД № 13/2017 от 19.06.2017 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" за установено публично задължение в размер на 29 711, 68 лв., представляващо част от годишна такса за правото на водовземане от язовир "Тича" с цел напояване на 274 928 дка поливни площи. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че част от таксата за разрешителното за водовземане от язовир "Тича" за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 792, 92 лв. е заплатена. Според касатора източените водни маси за напояване от язовира през 2015 г. са 30 504 600 куб. м., което показва, че загубите по съоръженията на напоителната система са много големи и до крайния потребител достига едва 1-2% от иззетите количества. Подробно в касационната жалба са посочени факторите, на които се дължи това положение и счита в тази връзка, че решението е неправилно постановено и се иска неговата отмяна на посочените отменителни основания, както и се иска отмяна на АУПДВ предмет на съдебното производство. Ответникът по касационната жалба директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт за установяване на задължение за такса за водовземане е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност, издаден е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 АПК. Според съда в акта е отразен алгоритъма, по който е определена дължимостта на таксата и правното основание за това. Съдът се е позовал на чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) според който, актът се съставя въз основа на писмени доказателства – извлечения от сметките, които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи документи от лицата, ползващи водите, констативни протоколи за извършения контрол за изпълнение на задължението. Въз основа на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ се заплаща такса за правото на използване на водите и съдът е приел въз основа на законовите разпоредби, че таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми на водопротребление, определени с наредба. Във връзка с приложението на посочената разпоредба съдът е изложил мотиви, че отнетият при водовземане обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, както и че разрешения на жалбоподателя разрешен годишен лимит е 40 милиона куб. м. вода от язовир "Тича", както и че начинът на използване на водите, се определя в годишен и месечни графици, утвърдени от МОСВ. За поливния сезон през 2015 г. съдът е установил, че иззетото количество вода е в размер на 30 504 600 куб. м. вода за напояване и на база показание на измервателното устройство при ежемесечното отчитане на водния баланс на язовира, отразено в констативен протокол № 50 Ш/25.04.2016 г. За ирелевантно съдът е приел количеството, което е достигнало до крайния потребител, респ. невъзможността иззетото количество да бъде напълно оползотворено. Според съда въз основа на приложимите разпоредби от ЗВ таксата се заплаща за иззетото количество води, отчетено по показанията на измервателните уреди, поради което е прието, че определената такса за заплащане в АУПДВ е законосъобразно определена и е дължима. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е приложил относимите разпоредби на чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "а" Закона за водите (ЗВ) и на чл. 3 от Тарифата за определяне на таксите за водовземане, за използване на воден обем и замърсяване (отм.); , но действаща за процесния период. Обосновано е прието, че оспореният АУПДВ № 13/2017 от 19.06.2017 година на Директора на БДЧР, с който на дружеството-касатор "Напоителни системи" ЕАД е установено публично задължение в размер на 29 711, 68 лева главница, представляваща част от годишна такса за правото на водовземане за водовземане от яз. "Тича" с цел напояване на 274 928 дка поливни площи в района на напоителна система "Виница", съгласно Разрешително за водоползване № 0166/08.12.2004 г. и Разрешение за изменение и продължаване на срока на действие на разрешителното № 228/28.07.2010 г., издадени от МОСВ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. е законосъобразен. Въз основа извършена задълбочена проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му с оглед всички основания по чл. 146 АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност и липсата на основания за отмяната му. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма на мотивирано решение, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и при спазване административно-производствените правила. От фактическа страна е безспорно установено, че годишното иззето за напояване водно количество от язовир "Тича" от страна на касатора "Напоителни системи" ЕАД в размер на 30 504 600 куб. м. е установено в резултат на извършени проверки, изчислено е на база измервателно устройство, за което са били съставени помесечни констативни протоколи, подписани от представител на дружеството-касатор. Обосновано съдът е приел, че в дадения случай касаторът не се е справил с доказателствената тежест да обори установената от страна на контролните органи фактическа обстановка. При безспорно установено потребление от страна на дружеството процесните периоди, правилно съдът е приел за законосъобразно определен от страна на административния орган размера на дължимата такса за водовземане съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и при спазване на правилата на чл. 8, ал. 1 от приложимата тарифа. В годишната такса според чл. 194, ал. 2 ЗВ се включва цялото количество иззета вода, а не реално ползвания от крайните потребители количества, затова и неоснователно е оплакването, че тази такса се дължи само за реално потребеното и подадено към абонатите на дружеството количество вода. В този смисъл неоснователно в касационната жалба се сочи, че върху неоползотворното количество вода не се дължи такса, което не се споделя от настоящия касационен състав, тъй като не намира опора в чл. 194 и чл. 195б, ал. 2 ЗВ. В този смисъл е съдебната практика изразена в съдебните решения постановени по адмд. № 5987/2018 г., адм. д. № 10588/2014 г., адм. д. № 10322/18 г. на ВАС. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби, спазил е съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка е изградил и правните си изводи, поради което съдебният му акт е и обоснован. След като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, трето отделение