Решение № 3042 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), чрез процесуалния представител главен юрисконсулт С. Георгиев, срещу Решение 2730 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело 2156 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1. отменено по жалбата на Топлофикация София ЕАД Решение 36-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което е актуализирано Комплексно разрешително 36/2005 г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ОЦ Люлин , гр. София, ул. Бел камък 8, в частта за условие 2.1 и условие 9.2 относно въведените условия за норми за допустими емисии по показател NOx, с определени стойности от 100 mg/Nm3, и в частта, с която е отказано допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС; 2. върната преписката на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за ново произнасяне по искането на Топлофикация София ЕАД за допускане на дерогация по показател NOx, съгласно чл. 123а, ал. 3 от ЗООС; 3. осъдена Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 12 420 лева, представляваща направените разноски по делото. В касационната жалба, в съдебно заседание и представени писмени бележки, чрез пълномощника главен юрисконсулт К. Йорданова, са изложени съображения за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено в цялост и делото бъде решено по същество, като оспореното решение на изпълнителния директор на ИАОС бъде признато за правилно и законосъобразно. Касаторът претендира присъждане на направените съдебни разноски за всички съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника и моли същото да бъде редуцирано до размер под минималния предвиден в Наредба 1 от 9.07.2004 г., като бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. Ответникът Топлофикация София ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, п.код 1680, ул. Ястребец 23Б, чрез пълномощника адвокат С. Георгиев, в писмен отговор и представени писмени бележки оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение 2020 от 21.02.2024 г. по адм. дело 7563/2022 г., VІ отд. на ВАС, е отменено Решение 4081/17.06.2022 г. по адм. дело 8975/2021 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 36-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което е актуализирано Комплексно разрешително (КР) 36/2005 г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ОЦ (отоплителна централа) Люлин , 1346 гр. София, р-н Връбница , ул. Бел камък" 8, в частта за условие 2.1 и условие 9.2 (въведени условия за норми за допустими емисии по показател NOx, с определени стойности от 100 mg/Nm3), и в частта, с която е отказано допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на Закона за околната среда (ЗООС). От фактическа страна по делото е установено, че Топлофикация София ЕАД притежава Комплексно разрешително 36/2005 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, което се отнася до експлоатацията на горивна инсталация с номинална топлинна мощност 607,6 MW производство на топлоенергия, включваща 5 броя водогрейни котли и 3 броя парни котли, намиращи се на площадка ОЦ Люлин , гр. София, р-н Връбница , ул. Бел камък" 8. С писма 05-08-1147/10.04.2014 г., 05-08-1147/23.06.2015 г., 26-00-2947/15.12.2015 г. от МОСВ (Министерството на околната среда и водите) са дадени указания на Топлофикация София ЕАД за предприемане на действия за преразглеждане на КР 36/2005 г. във връзка със съобразяване с Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ННДЕСДАОПИАГГИ). С писмо вх. КР-4431/26.09.2016 г. от Топлофикация София ЕАД до ИАОС са представени документи по Приложение 6 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР) и оценка за прилагането на най-добри налични техники (НДНТ) за преразглеждане на КР 36/2005 г. във връзка със съобразяване с ННДЕСДАОПИАГГИ. С писмо изх. КР-218/23.01.2017 г. на ИАОС са дадени указания на Топлофикация София ЕАД за преработване и допълване на информацията по Приложение 6 от НУРИКР, във връзка с предложените от оператора мерки за постигане на съответствие с изискванията на ННДЕСДАОПИАГГИ, различни от одобрените с Преходния национален план (ПНП). Изисканата от Топлофикация-София ЕАД информация е представена с писмо вх. КР-1597/31.01.2017 г. Между ИАОС, МОСВ и Топлофикация София ЕАД e последвала кореспонденция, относно възможността планираните от оператора мерки да се заменят с утвърдените в ПНП такива, както и за необходимостта от актуализиране на комплексното разрешение по повод публикувано Решение 2017/1442/ЕС, касаещо заключение за НДНТ при големи горивни инсталации. С писмо изх. КР-3059/03.11.2017 г. на ИАОС е изискано от оператора да представи оценка на съответствието за всяка избрана от него нова мярка за намаляване на емисиите на азотни оксиди с изискванията на НДНТ и Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации. С писма вх. КР-5417/17.10.2018 г., вх. КР-5561/25.10.2018 г. и вх. КР-5774/06.11.2018 г. от Топлофикация София ЕАД са представени документи за преразглеждане във връзка с публикувано Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 и мотивирано искане за допускане на дерогация по показател NOx, съгласно чл. 123а, ал. 3 от ЗООС. С писмо изх. КР-941/15.04.2020 г. на ИАОС са дадени указания на Топлофикация София ЕАД да предостави допълнителна и разяснителна информация, свързана с реализираните към момента мерки според ПНП. С писмо вх. КР-3347/05.05.2020 г. от Топлофикация София ЕАД е представена допълнителната информация, след което на основание чл. 124, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗООС, в съответствие с разпоредбата на чл. 18а, ал. 1, т. 3, б. б и б. в и сл. от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, е започната процедура по преразглеждане на КР 36/2005 г. за ОЦ Люлин . Процедурата е във връзка със съобразяване на условията в КР с изискванията на ННДЕСДАОПИАГГИ, предвид изтичането на срока на ПНП, предоставил временна дерогация, освобождаваща операторите на определени големи горивни инсталации (ГГИ) от задължението за спазване на посочените в чл. 30, §2 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността, НДЕ на замърсителите, за които се прилага планът; публикувано Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за НДНТ за големи горивни инсталации с искане за предоставяне на дерогация по показател NOx, съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС, във връзка с прилагането на Решение 2017/1442/ЕС, както и за съобразяване на условията на КР с изискванията на нормативни и административни актове, влезли в сила или променени след издаването му. В изпълнение на разпоредбата чл. 18а, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за КР са изискани становища от РИОСВ (Регионалната инспекция по околната среда и водите) София и Басейнова дирекция Дунавски район , както и конкретни предложения за промяна и допълване на условията на издаденото комплексно разрешително. В отговор са постъпили становище с вх. КР-4371/02.07.2020 г. от Басейнова дирекция Дунавски район , с което не се възразява за издаването на комплексно разрешително, тъй като липсва промяна в годишната консумация на вода за производствени нужди и не се предвиждат промени в емисиите на отпадъчните води, както и промени в опазването на подземните води от замърсяване, и становище от РИОСВ София с вх. КР-6454/26.10.2020 г., съгласно което подадената от дружеството информация по Приложение 6 към НУРИКР съответства на наличната в РИОСВ София. Изразени са също така и становища от директорите на Дирекция Национална служба за защита на природата , Дирекция Опазване чистотата на въздуха и Дирекция Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването към МОСВ, от Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката. В съответствие с изискванията на чл. 18а, ал. 7 от НУРИКР и в изпълнение на Заповед 196/13.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, на 15.07.2021 г. на заседание на специализиран състав на Експертния екологичен съвет е проведена консултация с оператора Топлофикация София ЕАД. По време на консултацията са обсъдени и приети промени в условия 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от КР 36/2005 г. Взето е решение за необходимостта от актуализиране на условията в разрешителното. Изготвеният протокол от срещата е подписан от представител на Топлофикация София ЕАД с особено мнение срещу изложените мотиви за недопускане на дерогация по показател NOx, съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, във връзка с прилагането на Решение 2017/1442/ЕС. Към преписката липсва излагане от оператора на конкретни мотиви, въз основа на които е подписал протокола с особено мнение. От страна на ИАОС е било обърнато внимание, че сроковете за привеждане в съответствие на инсталацията са изтекли и нормативната уредба по околна среда не предвижда нови такива. Приложимата норма за допустими емисии на NOx за горивните инсталации на Топлофикация София ЕАД е 100 mg/Nm3, съгласно Решение 2017/1442/ЕС и съгласно ННДЕСДАОПИАГГИ. Във връзка с проведената консултация с оператора по процедурата по преразглеждане на КР с писмо на ИАОС с изх. КР-2000/16.07.2021 г. е било изискано предоставяне на допълнителна информация. Такава е внесена с писмо вх. 14829/16.07.2021 г. на Топлофикация София ЕАД. С писмо изх. КР-2010/19.07.2021 г. на ИАОС е изискано допълнително становище от Дирекция Опазване чистотата на въздуха (ОЧВ) към МОСВ. Такова е постъпило с писмо вх. 14886/20.07.2021 г., с което се дава информация за периодите на пускане и спиране на инсталацията. С писмо изх. КР-2031/20.07.2021 г. на ИАОС е изискана допълнителна информация от жалбоподателя, която е представена с писмо от 21.07.2021 г. В писмо изх. КР-2052/21.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС до оператора е посочено, че на основание чл. 18а, ал. 10 от НУРИКР е приключена процедурата по преразглеждане на КР 36 /2005 г. за площадка ОЦ Люлин , както и че е необходимо актуализиране на условия 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от КР 36/2005 г. На основание чл. 120, ал. 1, предложение четвърто, във връзка с чл. 18б, ал. 1 от Наредбата за КР, е издадено Решение 36-НО-ИО-А1/2021 г. за актуализиране на КР 36/2005 г., издадено на Топлофикация София ЕАД, отнасящо се за площадка ОЦ Люлин . С оспорвания акт са постановени Условия 2.1 и Условие 9.2 в комплексното разрешение, с което на оператора се разрешава експлоатацията на инсталацията (Водогрейни котли от 1 до 5) при спазване на норми за допустими емисии (НДЕ) по показател NOx, като е определена стойност 100 mg/Nm3. Органът е определил стойностите от 100 mg/Nm3 по показател NOx, позовавайки се на Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации. Позовавал се още, че същите стойности са определени в таблица 25 от Решение 2017/1442/ЕС. С оспорваното решение е отказано искането на Топлофикация София ЕАД за допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС. В мотивите за отказа органът е приел, че допускането на дерогация е в противоречие с чл. 123, ал. 10 от ЗООС, изискващ нормите в КР да не бъдат по високи от нормативно определените, а именно в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ - 100 mg/Nm3. Допълнително е посочил, че не са налице условията на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС, тъй като очакваните разходи за постигане на процесните емисионни нива са съразмерни с очакваните ползи за околната среда. В изпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗООС, на 26.07.2021 г. Решение 36-Н0-И0-А2/2021 г. за актуализиране на КР 36/2005 г. е оповестено в средствата за масово оповестяване. Решението на изпълнителния директор на ИАОС е обжалвано от Топлофикация София ЕАД пред министъра на околната среда и водите, който с Решение 192/27.08.2021 г. е отхвърлил подадената жалба, като е приел, че нормата на чл. 123, ал. 10 от ЗООС забранява надвишаване на нормативно установените емисионните нива при дерогация по реда на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС. Решение 36-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което е актуализирано Комплексно разрешително 30/2005 г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ОЦ Люлин , 1346 гр. София, р-н Връбница , ул. Бел камък 8, в частта за условие 2.1 и условие 9.2 (въведени условия за норми за допустими емисии по показател NOx, с определени стойности от 100 mg/Nm3) и в частта, с която е отказано допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на Закона за околната среда, е оспорено от Топлофикация София ЕАД по съдебен ред, като с решение 4081 от 17.06.2022 г. по адм. дело 8975/2021 г. на АССГ жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдебното решение е отменено с решение 2020 от 21.02.2024 г. по адм. дело 7563/2022 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указание съдът да прецени и анализира всички годни и относими доказателства и да установи всички значими за спора факти и обстоятелства, като изложи аргументи дали кредитира заключението на вещите лица или не и в кои части, да обсъди приетите по делото анализ на ползите за ОС при постигане на емисионни нива за NOx и анализ на ползите за Топлофикация София ЕАД, да извърши преценка на условията за допускане на дерогация по чл. 123а, ал.3 от ЗООС, както и на възражението за несъразмерност. За установяване на релевантните за делото обстоятелства е допусната и приета комплексна съдебно-техническа експертиза (СТЕ). С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, но при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение с материалния закон. Според първоинстанционният съд, дерогацията по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС се прилага, когато новите емисионни норми надвишават нормативно определените норми за допустими емисии, т.е. дерогацията изключва забраната по чл. 123, ал. 10 от ЗООС. Обсъждайки нормата на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС съдът е счел, че предвидената в нея дерогация дава възможност на административния орган да определи не толкова строги емисионни норми спрямо нормите по ал. 1, когато оценка покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда, като според съда в случая административният орган въобще не е извършил такава оценка, не е събрал необходимите доказателства и не е обсъдил представените такива от оператора, а такива за първи път са събрани в съдебното производство. Административният съд е преценил, че единственият вариант за постигане на норма на НДЕ от 100 mg/Nm3 е чрез цялостна промяна и подобряване на работа на съоръженията, която може да се осъществи чрез пълна модернизация и подмяна на съществуващите съоръжения, което ще доведе до огромни разходи, но ползите за околната среда са несъществени, доколкото изпусканите замърсители в голяма степен не водят до нарушаване на качеството на атмосферния въздух съгласно изискванията на Наредба 12 от 30.07.2010 г. Отчетена от съда е и възможността за отлив на потребители от топлопреносната мрежа и преминаването им към локални битови отоплителни уреди, като в такива случаи преобладаващият източник на топлина е твърдото гориво, при изгарянето на което се отделят пет пъти повече емисии на азотни оксиди в сравнение с големите горивни инсталации, изгарящи природен газ, алтернативно потребителите ще използват електроенергия в количества, които електроразпределителната мрежа няма да може да осигури през студените месеци на годината. Съобразено от съда е и заключението по изготвената и приета СТЕ, в което е посочена стойността на ползите от 449 101 254 лв. и на разходите от 1 139 893 439 лв., съотв. 1 188 098 555, 70лв. (при реконструкция и укрепване на сградния фонд), при които може да се достигне норма на НДЕ от 100 mgNm3, както и коефициентът на съотношение на ползи към разходи, който е изчислен в размер 0,39, съответно 0,379 при отчитане на разходите за реконструкция и укрепване на сградния фонд, при референтна граница от 0,7, съгласно Насоки за подготовка на информация и кандидатстване за представяне на дерогации по реда на чл. 123а, ал.3 от ЗООС (НПИКПДР). Предвид изложеното съдът е приел, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда. Според първата инстанция налице е и нарушение на принципа на съразмерността в чл. 6 от АПК. В тази връзка съдът е преценил, че отказът от прилагане на дерогация поставя Топлофикация София ЕАД в ситуация, в която за да осигури бърза и качествена модернизация на съоръженията си, следва да приложи съответно увеличение на цената на изходния продукт, което няма да осигури значително по-добра околна среда и качество на атмосферния въздух, а от друга страна ще постави потребителите пред необходимостта да търсят алтернативни по-евтини източници на отопление, което на свой ред ще доведе до сериозни загуби от страна на Топлофикация София ЕАД и ще създаде предпоставки за ново замърсяване на атмосферния въздух, например чрез използване на отопляеми източници на твърдо гориво. Поради това според първата инстанция са налице правно и фактическо основание да се приложи исканата дерогация. Съдът е счел също така, че от представените в съдебното производство доказателства се установява, че Топлофикация София ЕАД е предприела действия по подготовка на процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство на енергийни мощности, с които да приведе в съответствие изпусканите газове при дейността й с посочените по-горе емисионни норми. Оспореното по настоящото дело съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, представляващо основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд материално незаконосъобразно е приел, че дерогацията по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС изключва забраната по чл. 123, ал. 10 от ЗООС. Този извод не може да бъде споделен. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда комплексното разрешително по чл. 117 съдържа нормите за допустими емисии на веществата по приложение 8 и на други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества. Съгласно чл. 123, ал. 2 от ЗООС компетентният орган по чл. 120, ал. 1 определя условията на разрешителното, като взема предвид заключенията за НДНТ. Според чл. 123, ал. 10 от ЗООС нормите по ал. 1, т. 1 не могат да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии. Съгласно разпоредбата на чл. 123а, ал. 1 от с.з. емисионните норми по чл. 123, ал. 1, т. 1 при нормални експлоатационни условия: 1. не надхвърлят емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия; тези емисионни норми се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и за същите референтни условия като емисионните нива, определени в решенията, или 2. се различават от нивата по т. 1, но осигуряват съответствието на емисиите с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия. Според чл. 123а, ал. 3 от ЗООС компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да определи не толкова строги емисионни норми спрямо нормите по ал. 1, когато оценка покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради: 1. географското положение на инсталацията, или 2. характеристиките на околната среда в района на площадката, или 3. техническите характеристики на инсталацията. Според следваща алинея 4 в случаите по ал. 3 емисионните норми не трябва да водят до значително замърсяване на околната среда и трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на околната среда. Разпоредбите на чл. 123а от ЗООС са създадени с измененията на закона, извършени със ЗИД на ЗООС, обн. ДВ. бр. 32 от 24 април 2012 г. Съгласно § 2в от ДР на ЗООС (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) този закон въвежда разпоредбите на глави първа и втора и приложения 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.). В разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС са транспонирани нормите на чл. 15, параграф 4, ал. 1 и ал. 4 от Директива 2010/75/ЕС. Нормата на чл. 15, параграф 4, ал. 1 от Директива 2010/75/ЕС, в относимата редакция преди изменението с Директива (ЕС) 2024/1785 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година, предвижда, че чрез дерогация от параграф 3 и без да се засяга член 18, в особени случаи компетентният орган може да определи не толкова строги норми за допустими емисии. Подобна дерогация може да бъде приложена само когато оценката покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники, посочени в заключенията за НДНТ, би довело до разходи, които са несъразмерно високи с оглед ползите за околната среда поради: а) географското положение на съответната инсталация или местните екологични условия; или б) техническите характеристики на съответната инсталация. В тази връзка в таблица 25 от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, определяща свързаните с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx от изгарянето на природен газ в котли и двигатели, за съществуващи инсталации от вид котел, е посочена средногодишна стойност 50 100 mg/Nm3. Въпреки отмяната на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 с решение от 27 януари 2021 г. по дело T-699/17 на Общия съд същите стойности са предвидени и в таблица 25 от Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/2326 на Комисията за формулиране на заключения за НДНТ за големи горивни инсталации. В разпоредбата на член 15, параграф 4, ал. 3 от Директива 2010/75/ЕС е изрично посочено, че въпреки това нормите за допустими емисии, определени в съответствие с първа алинея, не може да бъдат по-високи от нормите за допустими емисии, определени в приложенията към директивата, когато е приложимо. Съгласно дадената дефиниция в чл. 3, т. 5 от Директивата, идентична с тази в § 1, т. 2 от ДР на ННДЕСДАОПИАГГИ, норма за допустими емисии означава масата, изразена посредством определени конкретни показатели, концентрацията и/или нивото на емисиите, които не може да бъдат превишавани по време на един или повече периоди от време. Въпреки, че не тълкува нормата на член 15, параграф 4, ал. 3 от Директива 2010/75/ЕС в мотивите си по дело C-375/21 Съдът на Европейския съюз (СЕС) посочва, че от член 15, параграф 4 е видно, че такава дерогация може да се предостави само при спазване на другите условия, наложени с тази разпоредба. Както отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си по същото дело, член 15, параграф 4, трета алинея от Директивата ограничава възможността за определяне на по-високи норми за допустими емисии, като предвижда, че все пак трябва да се спазват нормите за допустими емисии, евентуално определени в приложенията към тази директива. Видно от § 2 от ДР на Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, тази наредба въвежда разпоредбите на Глава ІІІ и на Приложение V на Директива 2010/75/ЕС. В Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ, за горивни инсталации, изгарящи природен газ, с изключение на газови турбини и газови двигатели, са посочени стойности на НДЕ от 100 mg/Nm3 по показател NOx. Именно тези посочени стойности представляват нормативно определените норми за допустими емисии за азотни оксиди по смисъла на чл. 123, ал. 10 от ЗООС. Във връзка с тълкуването на чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС е постановено обсъденото по-горе Решение на СЕС от 9 март 2023 г. по Дело C-375/21, в което е прието, че член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), във връзка с член 18 от нея и с членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, трябва да се тълкува в смисъл, че: при разглеждането на искане за дерогация по този член 15, параграф 4 компетентният орган трябва, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50, да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно член 13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им. Съгласно точки 44, 45, 46 и 47 от мотивите на решението на СЕС чрез дерогация от член 15, параграф 3 от Директива 2010/75, член 15, параграф 4 позволява на компетентния орган да определи не толкова строги норми за допустими емисии, когато постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, води до разходи, които са несъразмерно високи с оглед ползите за околната среда поради местонахождението на тази инсталация или техническите ѝ характеристики, но дерогация може да се предостави само при спазване на другите условия, наложени с тази разпоредба, и използването на тази възможност освен това не бива да засяга член 18 от Директива 2010/75. Съгласно член 15, параграф 4, четвърта алинея от Директива 2010/75 компетентният орган във всички случаи гарантира, че не се причинява значително замърсяване с предоставянето на дерогация и че се постига висока степен на опазване на околната среда като цяло . Следователно дерогацията по член 15, параграф 4 от Директива 2010/75 не е предвидена за всички случаи, при които спазването на общите норми за допустими емисии води до разходи, които са несъразмерно високи за оператора на дадена инсталация, a може да се предостави само ако по-малко строгите норми за допустими емисии не водят до значително замърсяване и ако въпреки нея се постига висока степен на опазване на околната среда като цяло . Нормите за допустими емисии по Директива 2010/75/ЕС следва да се разграничават от пределно допустимите стойности за качество на въздуха съгласно Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Видно от т. 52 и сл. предоставянето на дерогация изисква цялостна оценка, която да отчита всички източници на замърсители и техния кумулативен ефект, така че да се гарантира, че и при предоставянето на дерогация за един от източниците няма да се стигне до превишаване на определените с Директива 2008/50 пределно допустими стойности за качество на въздуха, като СЕС е приел, че не бива да се предоставя дерогация, ако тя може да допринесе за превишаването на пределно допустимите стойности за качество на въздуха. Изискванията на Директива 2008/50 са транспонирани с Наредба 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, съгласно § 2 от ДР на посочената наредба. Видно от мотивите на цитираното решение на СЕС, за да предостави исканата дерогация административният орган следва на първо място да установи дали същата е допустима съгласно нормативно определените норми за допустими емисии, след което да извърши преценка дали дерогацията може да допринесе за превишаването на пределно допустимите стойности за качество на въздуха, определени с Директива 2008/50, транспонирана в Република България с Наредба 12 от 15.07.2010 г., и едва след това да прецени дали е налице оценка, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда. От анализа на приложимата нормативна уредба следва, че дерогацията по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, съответно по чл. 15, § 4 от Директива 2010/75/ЕС, е допустима единствено относно емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, като в конкретния случай това са свързаните с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx от изгарянето на природен газ в котли, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС, съответно с Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/2326 на Комисията. В случая средногодишните НДНТ-СЕН за емисии от NOx от изгарянето на природен газ в котли, определени от ЕК, са идентични с нормативно определените норми за допустими емисии в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ за горивни инсталации, използващи газообразно гориво. Посоченото обстоятелство обаче не може да преодолее регламентираната в чл. 123, ал. 10 от ЗООС забрана съдържащите се в комплексното разрешително НДЕ да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии. В оперативната самостоятелност на органа е да определи не толкова строги емисионни норми спрямо емисионните нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx, определени с решение на ЕК, но същите не могат да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ. Този извод се подкрепя и от обсъдената по-горе норма на чл. 15, § 4, ал. 3 от Директива 2010/75/ЕС. Нормата на чл. 123, ал. 10 от ЗООС е императивна, не може да бъде тълкувана разширително и изключения от нея могат да бъдат само изрично уредени. Такава изрично предвидена временна дерогация е била предоставена с включването в Преходния национален план по чл. 9в от Закона за чистотата на атмосферния въздух и Глава трета от ННДЕСДАОПИАГГИ, с който ГГИ се освобождава от задължението за спазване на НДЕ по чл. 5, ал. 1 от Наредбата и който се е прилагал до 30 юни 2020 г. В случая по делото не е налице и някоя от предвидените в Глава четвърта и в Глава пета от същата наредба хипотези. В мотивите на оспореното пред съда решение административният орган е приел, че исканата дерогация противоречи на нормативно определените норми за допустими емисии за NOx от 100 mg/Nm3, предвидени в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ, поради което законосъобразно е отказал исканата от оператора дерогация за емисионно ниво за NOx от 200 mg/Nm3. Достигайки до различни правни изводи, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо извършването на допълнителни процесуални действия за установяване на релевантни за случая факти, с оглед което следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването по подадената от Топлофикация София ЕАД жалба срещу Решение 36-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда в оспорените му части. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, постановена по сходни казуси между същите страни, обективирана в Решение 2616/13.03.2025 г. по адм. дело 3590/2024 г. и Решение 2620/13.03.2025 г. по адм. дело 4187/2024 г., двете на шесто отделение на ВАС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че необосновано съдът е приел, че в хода на съдебното производство са представени доказателства за предприети от Топлофикация София ЕАД действия по подготовка на процедура по възлагане на обществена поръчка за строителство на енергийни мощности, с които да приведе в съответствие емисиите на азотни оксиди с емисионните норми. Представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства касаят изграждането на парогазова инсталация в ТЕЦ София Изток , поради което са неотносими към настоящия спор. Неточно съдът е приел и, че разстоянието между на ОЦ Люлин и жилищната част на ж.к. Обеля е над 10 километра, каквито данни липсват по делото. При този изход на спора основателна се явява акцесорната претенция на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване и на възнаграждение за осъществената защита на органа от юрисконсулт в производството пред четирите съдебни инстанции. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК ответника по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителната агенция по околна среда направените разноски в общ размер на 470 (четиристотин и седемдесет) лева, включващи разноски за заплатена държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лева, по 100 лв. за всяка от инстанциите, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,