Решение № 17331 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2018 г.

Решение № 17331 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и К. Захаридов, срещу Решение № 155 от 16.03.2018 г., постановено по адм. дело № 472/2017 г. по описа на Административен съд П.. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт. Учанов обжалва решението в частта, с която е оставено без уважение искането на дирекцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, като от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в тази му част. В писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба от К. Захаридов. К. Захаридов, понастоящем в ОЗ [населено място], лично и чрез адвокат М. - Вълчева обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена предявената от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" искова молба за обезщетяване на причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация – неосигуряване на медицински преглед при екстрадицията му от Унгария през 2014 г. и при въдворяването му в затвора Б., непредоставянето му на специален хранителен режим съобразен с оплакванията му от язва на стомаха, както и че в периода октомври 2014 г. – декември 2014 г. не е било поставено стъкло на прозореца на килия № 4, не са отчитани всички отработени от лицето часове работа съгласно Наредба № 5 за отработване на дните за предсрочно освобождаване, служителят Пасков е настройвал други лица лишени от свобода за саморазправа с ищеца, същият служител неправомерно му е налагал наказания, както и в периода 10.05.2017 г. до 16.06.2017 г. ищецът е бил в "изолатор", а катетърът му не е бил сменян 28 дни. Счита решението за неправилно и иска отмяната му в оспорваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск с обезщетение по справедливост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд П. се е развило по предявения от К. Захаридов изтърпяваш наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място] против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. С., на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация – неосигуряване на медицински преглед при екстрадицията му от Унгария през 2014 г. и при въдворяването му в З. Б., непредоставянето му на специален хранителен режим съобразен с оплакванията му от язва на стомаха, както и че в периода октомври 2014 г. – декември 2014 г. не е било поставено стъкло на прозореца на килия № 4, не са отчитани всички отработени от лицето часове работа съгласно Наредба № 5 за отработване на дните за предсрочно освобождаване, служителят Пасков е настройвал други лица лишени от свобода за саморазправа с ищеца, същият служител неправомерно му е налагал наказания, както и в периода 10.05.2017 г. до 16.06.2017 г. ищецът е бил в "изолатор", а катетърът му не е бил сменян 28 дни. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявената от Захаридов против ГД "ИН" претенция като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация в исковия период, от които да произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Захаридов неправилност на обжалваното решение. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният краен извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди. От доказателствата по делото е установено, че при постъпването на ищеца в З. Б. е извършен медицински преглед и му е осигурено нужното медицинско обслужване спрямо резултати от този преглед. Съдът е установил, че ищецът не е заявил при проведения му първоначален преглед да му е предписан специален хранителен режим с оглед претърпяна в миналото хирургична операция в резултата на перфорирала язва на стомаха, поради което съдът правилно е приел, че ГД "ИН" не е била обвързана със задължение да осигури такъв режим. По делото не са представени доказателства за оплаквания на ищеца свързани с стомашно-чревния му тракт за които да е било необходимо осигуряването на специален хранителен режим при престоя му в З. Б.. Относно оплакванията, че катетърът не му е бил сменян 28 дни, съдът от първата инстанция е установил, че са налице доказателства, че през този период на ищецът на два пъти са извършвани промивки на пикочния мехур, като поставянето на 25.05.2017 г. и свалянето 07.06.2017 г. на катетъра е извършено от лекар-специалист уролог, като през този период са осигурени и необходимите промивки според указанията на специалист. Във връзка с изложеното, правилно е отхвърлен искът в тази част. Недоказани по делото са и твърденията в исковата молба, че: в периода октомври 2014 г. – декември 2014 г. не е било поставено стъкло на прозореца на килия № 4, където ищеца е бил настанен; неправилно са отчитани всичките отработени от него дни; инспекторът "Социални дейности и възпитателна работа" Пасков е настройвал другите затворници срещу него и му е налагал неправомерни наказания, съдът е приел същите за неоснователни и недоказани. Ищецът действително е бил настанен в спално помещение № 4 на първа затворническа група, както при установения проблем с прозореца на помещението, своевременно са взети мерки за неговия ремонт, приключил на 20.11.2014 г. По отношение на твърдението, че не са отчетени всички отработени от ищеца дни, съдът е установил от представените доказателства, че отработените дни са отчитани правилно, като за всеки 8 часа дейност, независимо каква e тя е зачитан един работен ден. Същевременно ищецът не излага конкретни твърдения кога е работил 8 часа и те не са му били зачетени като отработен ден. В частта с която се твърди, че са му налагани неправомерни наказания, съдът е установил, че Захаридов е наказван 4 пъти с дисциплинарни наказания, като затова са издадени заповеди, които не са обжалвани. По отношение на твърдението, че в периода от 10.05.2017 г. до 16.06.2017 г. е бил настанен в изолатор без прекъсване, съдът е установил, че в този период на 25.05.2017 г. ищеца е консултиран от уролог в ДКЦ П., поставен му е катетър, в последствие два пъти е воден на промивки, а на 07.06.2017 г. отново е преглед от лекар специалист уролог и катетърът е свален. По делото не са ангажирани доказателства, че в посочения период той е бил в изолатор без прекъсване, като от доказателствата по делото се установява обратното, че е имало прекъсвания на този престой. При така установеното правилно е приета неоснователност на иска и за тези обстоятелства. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 128 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010 г. /, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и 4 от Наредба № 2/2010 г. В исковата молба не са изложени обстоятелства за неосъществена конкретна административна дейност, довела до соченото в нея въздействие върху психическото състояние на ищеца, а се твърди единствено влошаване на здравословното състояние при неосъществена качествено медицинска дейност, но за неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице ищеца ГД "ИН" не може да носи отговорност. С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция счита, че първоинстанционния съд е извел обоснован и законосъобразен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Неоснователна е касационната жалба на ГДИН. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение