Решение № 8332 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15586/2013 г.

Решение № 8332 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15586/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Масуме Хусейни, гражданка на Афганистан, лично и като законен представител на малолетната Наргес Мохамади, срещу решение № 6025 от 7.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5908/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Масуме Хусейни, гражданка на Афганистан, лично и като законен представител на малолетната Наргес Мохамади, против решение № 731/21.05.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалноправния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. Според съда не били налице материалните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на търсещата закрила. В рамките на проведените с нея интервюта й била предоставена възможност да посочи и обоснове причините, поради които е напуснала страната, в която живее, и нежеланието й да се върне в нея. Жалбоподателката била категорична, че не е имала проблеми с властите в Афганистан, не била чл. на политическа партия, не била преследвана, не била арестувана и не била обект на репресии, като репресията да се основава на нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Не била напуснала страната си принудително. Изложените от жалбоподателката причини за доброволното й напускане сочели, че това е по съображения от личен характер, свързани с лични взаимоотношения с трето лице, поради което не били налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Не били налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, тъй като не било установено нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Липсвали данни и за физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация спрямо жалбоподателката и семейството й. Посочените обстоятелства не попадали в обсега на чл. 8 от ЗУБ, поради което отказът за предоставяне на бежански статут бил законосъобразен. Правилен бил и изводът на решаващия орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е обсъдил даденото с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата, което не обосновавало наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Безспорно обстановката в Афганистан била напрегната и динамична. От съществено значение било дали понастоящем ситуацията в тази страна можело да се определи като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. В тази връзка ситуацията следвало да се отчита такава, каквато е към момента на решаване на спора. В тази връзка съдът се е позовал на приложената по преписката справка от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, доклад на "Амнести интернешънъл", както и на последните данни за ситуацията в Афганистан, от които не можел да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Афганистан, случващите се частични въоръжени конфликти не можели да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не била в гражданска война. Наблюдавали се спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но бил постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Предвид това, че ситуацията в Афганистан не достигала до границите на въоръжен конфликт и поради липсата на тежки лични заплахи във връзка с такъв, не се установявали предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Твърдените заплахи, отправени от трето лице, били преди повече от една година, като през този период не било осъществено насилие спрямо семейството на жалбоподателката. Последната от своя страна не била предприела конкретни действия по отношение на дъщеря си Хадиджа Мохамади и кандидат-жениха, от които да се направи обоснован извод, че е налице основателен страх от преследване. Правилно ответникът бил приел, че жалбоподателката и дъщеря й не са били изложени и за тях не съществувал бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. От събраните по делото доказателства не се установявало и наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Липсвали данни спрямо жалбоподателката и дъщеря й да са налице сериозни и потвърдени основания, от които да се направел извод, че присъствието им в държавата по произход би ги изправило пред реален риск да станат обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Решението е неправилно. От данните по преписката се установява, че жалбоподателката е влязла на територията на РБългария нелегално, заедно със съпруга си Раджаб Мохамади и двете им дъщери Наргес Мохамади и Хадиджа Мохамади, които към момента са непълнолетни. Раджаб Мохамади е подал самостоятелна молба за закрила в ДАБ. От направена справка в информационната система на ВАС Раджаб Мохамади е искал предоставяне на закрила по реда на ЗУБ не на лично основание, а заради положението в страната им на произход на неговата дъщеря Хадиджа. На същите причини жалбоподателката в настоящото производство основава искането си за предоставяне на закрила. Налице е връзка и зависимост между производствата на жалбоподателката и производството, образувано пред ДАБ по молбата на Хадиджа Мохамади. Административният орган не спори, че жалбоподателката и дъщеря й Наргес, а така също съпругът й и другата им дъщеря Хадиджа, с които заедно са влезли на територията на страната, са семейство по смисъла на ЗУБ. Жалбоподателката е чужденец, търсещ закрила в Република България, поради което приложима спрямо нея е забраната в чл. 20 от ЗУБ, да не се допускат ограничения на правата или привилегиите на чужденците, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България. С разпоредбата на чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека също е визирано правото на зачитане на семейния живот, като в § 2 са посочени предпоставките, при наличието на които може да има намеса в това право от страна на държавата. Специалният закон ЗУБ също съдържа редица разпоредби - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. Процедурни гаранции за зачитане на това право, настоящият съдебен състав вижда в съединяването на административните производства по ЗУБ, образувани от различни членове на едно семейство за общото им разглеждане в едно производство, което е възможно на осн. чл. 32 от АПК или на осн. чл. 54 от АПК спиране на производствата, образувани по молбите на останалите членове на семейството, които черпят фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на един чл. на това семейство, който следва да се счита за основен заявител, докато неговото производство не приключи с влязло в сила решение. В конкретния случай, председателя на ДАБ е следвало да разгледа молбата на Масуме Хусейни във връзка с молбата на дъщеря й Хадиджа Мохамади и да издаде решение по молбата на жалбоподателката, което да е съобразено с решението по молбата на дъщеря й Хадиджа. Като не е направил това, председателят на ДАБ е издал неправилно решение. Стигайки до извод, различен от направения с настоящото решение, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, а вместо това да се отмени и решението на председателя на ДАБ и преписката се върне на административния орган за ново разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,