Решение № 11222 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2017 г.

Решение № 11222 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 175 АПК и чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Образувано е по молба на[фирма] – [населено място], с която се иска допълване, тълкуване, поправка на явна фактическа грешка и изменение в частта му за разноските на решение № 6143 от 16.05.2017 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 2923/2017 г. В молбата се твърди, че в решението не е уточнено защо след като се отменя ревизионния акт частично, същият не е отменен от съда по отношение на лихвата върху отменената част от главницата. В молбата са изложени подробни мотиви в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да измени решението по отношение на размера на лихвите и разноските.

Ответният по молбата директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София взема становище за неоснователност на молбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на молбата и наведените в нея доводи, приема за установено следното:

С решение № 6143 от 16.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2923/2017 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е отменил № 8284 от 22.12.2016 г. на Административен съд – София град, Трето отделение, 7 състав, постановено по адм. д. № 5846/2016 г. в частта му, в която е отменен по жалба на[фирма] – гр. П., [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя С. А. Х., ревизионен акт № Р – 22001415000463 – 091 – 001/20.11.2015 г., издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП София, възложил ревизията и Д. Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 752/12.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", в частта за установените допълнително задължения по чл. 111 от ЗДДС в размер на 35 000 лв. за данъчен период м. 12.2014 г., и лихви за забава в размер на 16 178, 38 лв., както и в осъдителната му част за разноските, като вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на[фирма] – гр. П., [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя С. А. Х., против ревизионен акт № Р – 22001415000463 – 091 – 001/20.11.2015 г., издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП София, възложил ревизията и Д. Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 752/12.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", в частта за установените допълнително задължения по чл. 111 от ЗДДС в размер на 35 000 лв. за данъчен период м. 12.2014 г., и лихви за забава в размер на 16 178, 38 лв. С със същото решение съдът е оставил в сила решение 8284 от 22.12.2016 г. на Административен съд – София град, Трето отделение, 7 състав, постановено по адм. д. № 5846/2016 г. в останалата му обжалвана част и е осъдил[фирма] – гр. П., [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя С. А. Х., да заплати на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София разноски по делото за двете инстанции по компенсация в размер на 700, 50 /седемстотин лева и петдесет стотинки/лева.

Молбата на[фирма], по която е образувано настоящето производство е подадена в съда на 25.05.2017 г. с вх. № 8049, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна.

От данните по делото е видно, че с процесния ревизионен акт № Р – 22001415000463 – 091 – 001/20.11.2015 г., издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП София, възложил ревизията и Д. Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 752/12.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" на дружество[фирма] са установени задължения по ЗДДС както следва: - 38 000 лв. за данък добавена стойност поради непризнато право на данъчен кредит по доставки на [фирма] и [фирма] за данъчни периоди 01/2011 и 04/2011 и 35 000 лв. на основание чл. 111 ЗДДС поради невключване от задълженото лице в подадения списък с налични активи към датата на дерегистрация по ЗДДС на платен аванс по фактура № 432/22.05.2014 г. Върху тези сума са определени задължения за лихви за забава в размер общо на 16 178, 38 лв., като от тях 3 0 18, 39 лв. върху задължението от 35 000 лв. и останалите 13 159, 99 лв. върху непризнатото право на данъчен кредит от 38 000 лв.

С първоинстанционното решение на Административен София град е отменил ревизионния акт изцяло. С решението на Върховния административен съд решението на първоинстанционния съд е отменено в отменителната му част от ревизионния акт по отношение на установеното задължение по чл. 111 ЗДДС от 35 000 лв. и вместо него е постановено друго такова, с което жалбата е отхвърлена в тази й част. В мотивите на решението на ВАС няма посочване относно това какъв е размера на лихвите на отхвърлената част от жалбата, а в диспозитива на решението на е посочено, че жалбата се отхвърля за целия размер на лихвата от 16 1787, 38 лв.

Съгласно чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл лихвата следва главницата, поради което в конкретния случай следва да бъде прието, че след като жалбата се отхвърля, съответно ревизионния акт се потвърждава за установеното задължение от 35 000 лв. данък добавена стойност, то следва да се приеме, че жалбата се отхвърля, съответно ревизионния акт се потвърждава върху определения размер лихва върху това задължение от 3 0 18, 39 лв.,

Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Върховния административен акт ревизионният акт е потвърден за установеното с него задължения на[фирма] по чл. 111 ЗДДС в размер на 35 000 лв. и лихва за забава върху това задължение в размер на 3 018, 39 лв. В същото време ревизионният акт се отменя относно установеното задължение от 38 000 лв. за данък добавена стойност в резултат на непризнато право на данъчен кредит и съответното на това задължение лихва от 13 159, 99 лв.

Предвид на изложеното следва да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка и допълване на решението на ВАС в следния смисъл:

• Изразът "и лихви за забава в размер на 16 178, 38 лв. "в отменителната и постановителната част от решението да се чете" и лихви за забава от 3 0 18, 39 лв.".

• след израза "Оставя в сила решение 8284 от 22.12.2016 г. на Административен съд – София град, Трето отделение, 7 състав, постановено по адм. д. № 5846/2016 г. в останалата му обжалвана част" се добавя " с която е отменен № Р – 22001415000463 – 091 – 001/20.11.2015 г., издаден от М. С. Х., на длъжност началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП София, възложил ревизията и Д. Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 752/12.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", в частта, в която на дружество[фирма] са установени задължения по ЗДДС в размер на 38 000 лв. за данък добавена стойност поради непризнато право на данъчен кредит по доставки на [фирма] и [фирма] за данъчни периоди 01/2011 и 04/2011 и са определени лихви за забава в размер на 13 159, 99 лв.".

В молба на[фирма] се съдържа и искане за изменение на решението на ВАС в частта му за разноските. Искането е основателно. Предвид гореизложеното, върху отхвърлената част от жалбата от 38 018, 39 лв. Д "ОДОП" - гр. София има право на юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 670, 55 лв. за една съдебна инстанция, или общо за двете от 3 341, 10 лв. Върху уважената част от жалбата от 51 159, 99 лв. [фирма] има право за разноски за двете инстанции в размер на 4 618, 13 лв. Или по компенсация Д "ОДОП" - гр. София дължи на[фирма] още разноски в размер на 1277, 04 лв., в който смисъл следва да се измени решението на ВАС в частта му за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 174 и 175 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,