Решение № 13276 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6341/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 6428 от 30.10.2023 г., постановено по адм. дело 11582/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас обжалва решението, в частта, с която е отменена т. 3 от негова Заповед за налагане на санкции РД25-1685 от 25.11.2022 г. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, включително и в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция. Касационният жалбоподател Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Сърце и мозък ЕАД, ЕИК 203831564, със седалище гр. София, чрез адвокат А. Кукушева обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на санкции РД25-1685 от 25.11.2022 г. на директора на РЗОК Бургас, в частта по т. 1, 2, 4, 5 и 6. Изложени са съображения за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД25-1685 от 25.11.2022 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и 422, ал. 1 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз (НРД за МД) за 2020 2022 г. на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД са наложени санкции за следните нарушения: в частта по т. 1 за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 380 от НРД за МД за 2020 2022 г.; в частта по т. 2, за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 ЗЗО, чл. 293, ал. 3, т. 3 от НРД за МД за 2020 2022 г.; в частта по т. 3, за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 ЗЗО, чл. 280 и чл. 292, т. 6а от НРД за МД за 2020 2022 г.; в частта по т. 4, т. 5 и т. 6 за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 ЗЗО, чл. 280 и чл. 292, т. 6б от НРД за МД за 2020 2022 г. На основание чл. 416, ал 3 НРД за МД за 2020 2022 г. е наложена една санкция финансова неустойка в размер на 200 лева за всяко едно от установените нарушения общо 1200 лева. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд e приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, но в нарушение на материалният закон, поради което е отменил същата, в посочената в съдебния акт част, като е отхвърлил жалбата на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД в останалата й част. Горният извод е обоснован, като е установено, че проверката е извършена от определените от директора на РЗОК Бургас длъжностните лица, съгласно негова Заповед РД-25-723 от 31.05.2022 г., в която е посочен и нейния предмет и обхват. За резултата от проверката е Протокол 876 от 29.07.2022 г., в който подробно са описани констатираните нарушения. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Оспореното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са възраженията на директора на РЗОК Бургас по отношение на първоинстанционния съдебен акт, в частта по т. 3 от оспорената заповед. В случая, първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице (неоспорено от страните), което е потвърдило необходимостта от хоспитализация по КП 145 за пациент с ИЗ 2959. Следва да се посочи, че изясняването на въпроса във връзка с индикациите на хоспитализация по клиничната пътека с оглед документираното състояние на ЗОЛ изисква специални знания от областта на медицината, каквито съдът не притежава, поради което първоинстанционният административен съд правилно, по искане на лечебното заведение, е назначил вещо лице - специалист по урология. При извършената преценка на заключението на вещото лице съдът обосновано го е кредитирал и при липса на направени възражения е приел за доказано наличието на индикации за хоспитализация по КП 145. Неоснователни са възраженията и на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД. По т. 1 от заповедта установеното нарушение е за липса на задължителни реквизити: кръвна група и Rh фактор, съгласно изискванията на Указание за попълване на История на заболяването Приложение 2 Първични медицински документи към НРД за МД за 2020 2022 г. Както е посочил съдът, съгласно чл. 380 от НРД за МД за 2020 2022 г. документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 294, първични медицински документи по приложение 2б и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството. История на заболяването е първичен медицински документ, посочен като такъв в чл. 384, ал. 1, т. 8 от НРД за МД за 2020 2022 г. и след като е установено, че липсват негови задължителни реквизити, правилно е прието наличието на нарушение. По т. 2 от заповедта установеното нарушение е за липсата на описано придружаващо заболяване с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10 в епикризата към ИЗ 3336. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3, т. 3 от НРД за МД за 2020 2022 г. придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10 е задължителен реквизит на епикризата. Следователно, правилен е изводът, че след като лечебното заведение не е отразило това в медицинската документация не е изпълнило нормативно определено задължение и е налице описаното нарушение. По т. 4, т. 5 и т. 6 от заповедта е установено неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм на КП 207. Посочено е неспазване на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 280 и чл. 292, т.6б от НРД за МД за 2020 2022 г. Съгласно чл. 292, т. 6б от НРД за МД за 2020 2022 г. клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, част от които е и диагностично-лечебен алгоритъм, който следва е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение, както и фармако-терапевтичните ръководства (съгласно чл. 264, ал. 1, т. 4 ЗЛПХМ), за тези които са приети. Предвид събраните доказателства съдът обосновано е приел, че от страна на лечебното заведение, не са оборени направените в хода на проверката констатации и е приел описаните фактически обстоятелства за безспорно установени. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви. За сочената като нарушение липса на произнасяне от арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО следва да се посочи, че съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО такъв арбитраж не е задължителен и няма отражение върху законосъобразността на издадения по-късно административен акт. По отношение липсата на мотиви досежно размера на наложената санкция, настоящият съдебен състав се присъединява към посоченото от първоинстанционния съд. Безспорно са установени нарушения, за които следва да бъде наложена санкция. В случая е наложена санкция в минимален размер и излагането на мотиви не би променило правното положение на жалбоподателя в благоприятна за него посока. С оглед на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направените искания за разноски съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани и следва да останат за страните така както са сторени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричлен състав на шесто отделение,