Решение № 8101 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2016 г.

Решение № 8101 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от Р. П. П. касационна жалба срещу Решение № 1964 от 22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 3484 по описа за 2014 г. на Административен съд С. - град, 11 състав. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от П. искове срещу "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ) за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди от незаконосъобразен отказ на ЦГМ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране в платената зона в гр. С., обективиран в електронно съобщение от 16.01.2014 г. в размер на 32,00 лв. и 36,00 лв., представляващи заплатени от П. парични средства за освобождаването на личния му автомобил от принудително задържане чрез използване на техническо средство тип "скоба"; обезщетение в размер на сумата от 150,00 лв., представляваща "абонамент за паркинг" и сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. Наред с това е осъдил П. да заплати на ЦГМ направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 384,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател прави подробни разяснения във връзка с подписването на договора за наем и поддържа становище за неотносимост на съображенията на съда във връзка с липсата на данни в него относно това за кой автомобил се отнася. Оспорва възприетото от съда, че не е представил доказателства за заплащане на първите две претендирани суми, като твърди, че такива е депозирал заедно с жалбата си, а при разделяне на производството в нарушение на правилата съдът не ги е приложил. Твърди, че в грубо нарушение на съдопроизводствените правила съставът на АССГ е обосновал решението си с доказателства, събрани по друго дело. Освен това, неправилна е според него и преценката на съда за недоказаност на предявената претенция за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Предвид подробно изложените в жалбата съображения моли отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява лично и не се представлява. Ответникът - ЦГМ, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските и доказателства за договарянето и заплащането им по банков път. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощения адвокат Григорова, която от негово име оспорва жалбата и поддържа представения отговор. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за правилна преценката на съда за липса на причинно-следствена връзка между отказа за издаване на винетен стикер и наемане на паркомясто, както и за недоказаност на твърдените неимуществени вреди. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството по адм. д. № 3484 по описа на АССГ за 2014 г. е образувано след като с Определение от 31.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3176 по описа на този съд за 2014 г., е разделено производството по оспорването на отказ за издаване на винетен стикер за локално паркиране, обективиран в изпратено по електронен път писмо от 16.01.2014 г. от длъжностно лице при ЦГМ от производството по предявения иск за обезщетение. В исковата молба, приета за разглеждане от първоинстанционния съд, Пейчев твърди, че от незаконосъобразния отказ да му бъде издаден винетен стикер за него настъпили материални и морални щети. Съдът е приел за разглеждане предявените от Пейчев искове срещу ЦГМ с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с които той е поискал осъждането на ЦГМ да му заплати обезщетение заради претърпени имуществени вреди и неимуществени вреди. Имуществените вреди П. твърди, че са настъпили в размер на сумата от 32,00 лв. и в размер на сумата от 36,00 лв., заплатени за освобождаването на личния му автомобил от принудително задържане чрез използване на техническо средство тип "скоба", както и сумата от 150,00 лв. - заплатен от ищеца абонамент за платен паркинг, предвид невъзможността да държи лекия си автомобил пред жилището си. Претендира последните в този размер, както и "последващите суми", които ще заплати до приключване на производството по делото. Неимуществените вреди са претендирани от него в размер на 1000,00 лв. и са следствие на принудителното задържане на автомобила и паркирането му на паркинг далеч от жилището му, което му причинило неудобства и дискомфорт и му отнело време, в което да изпълнява професионалните си задължения. Въз основа на установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за неоснователност на предявените искови претенции. Мотивирал се е с това, че въпреки наличието на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен по съдебен ред отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на Пейчев, претендираните вреди не са доказани в хода на първоинстанционното производство нито по основание, нито по размер. Наред с това е приел, че не е налице пряка и непосредствена връзка между претендираните вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Изложил е съображения, че паркомястото е на отдалечен адрес, не е установено за кой автомобил се ползва, като освен това наемането му не е непосредствена и задължителна последица от отказа за издаване на винетен стикер, тъй като ползването на автомобила въобще зависи от личния избор на лицето. Предвид последното, плащането на суми за паркомясто е опосредено от лични действия и предпочитания на П.. Приел е, че в хода на производството не са приобщени доказателства както за заплащане от страна на П. на претендираните суми в размер на по 32,00 лв. и 36,00 лв., които се претендират като настъпили вреди във връзка с освобождаване на автомобила, за който е подадено заявлението за издаване на стикер за локално паркиране от принудителното му задържане чрез използване на техническо средство "скоба", така и за твърдените неимуществени вреди. Предвид направените изводи по същество на спора, е осъдил П. да заплати на ЦГМ сума в размер на 384,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е неправилно в частта за разноските и правилно в останалата му част. По отношение на тази част са неоснователни направените в касационната жалба оплаквания за неговата необоснованост и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за липса на установените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ЦГМ по предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Споделя се от настоящия състав извода на състава на АССГ за липса на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения отказ и платената наемна цена. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател и неотносими са разясненията, които прави в жалбата си до настоящия съд във връзка с размера на наемната цена и за причините, поради които е наел паркомясто именно на ул. "Пиротска". Неговите възражения и твърдения в тази връзка не са подкрепени от доказателствата по делото. Направените от състава на АССГ изводи в тази насока съответстват на приетите по делото доказателства и се споделят от настоящия съд. Неотносимо в тази връзка е представянето на доказателства относно броя на регистрираните на името на Пейчев автомобили, доколкото няма установена нормативна забрана за наемане на паркомясто без оглед факта на регистрирането на автомобил на името на наемателя. Неоправдано е и оплакването, че в нарушение на процесуалните правила след разделянето на производството по делото по оспорването на отказа за издаване на винетен стикер и по иска за обезщетение не са приложени доказателствата, които първоначално били представени от П.. Видно е от исковата молба, че като приложение към нея е вписан само препис от същата, предвид което възражението на касационния жалбоподател в този смисъл е неоснователно. Наред с това, заплатените от лицето суми за освобождаване на автомобила от поставените скоби не се явява пряка и непосредствена последица на отменения като незаконосъобразен отказ, доколкото заплащането им е пряко предпоставено от поставянето на скоба, а не от отменения отказ. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е приел като доказателство постановеното по друго дело решение и е обосновал обжалваното с доказателства, събрани по другото дело. Впрочем, тези доказателства не са конкретизирани от П.. Действително, в нарушение на процесуалните правила и по - конкретно на чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съставът на АССГ е обсъдил протокол от съдебно заседание по адм. д. № 8620 по описа на Върховния административен съд за 2014 г., без да съобщи на страните, че му е служебно известен в хода на производството. Това обаче не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила в конкретния случай, доколкото не е повлияло на крайните правни изводи на съда по съществото на спора. В този смисъл не представлява и основание за отмяна на обжалваното решение. Съответни на установеното по делото са и изводите на състава на АССГ по иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът му се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 ЗЗД. Понятието за справедливост е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени от конкретния индивид физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези преживявания са строго индивидуални и подлежат на установяване за всеки отделен случай. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти, в това число на преживяванията и състоянието си като следствие на твърдяното увреждане, за което претендира присъждането на обезщетение. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. Ето защо, като е съобразил процесуалната пасивност на П. да ангажира доказателства в тази насока, съдът правилно е отхвърлил и така предявения иск. Отговорността на държавата и общините за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК в тежест на търсещия обезвреда е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав - в случая да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. П. не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил всички елементи от този състав. Предвид това съдът правилно е приел за ненастъпили тази правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Затова с обжалваното решение правилно исковете са отхвърлени. Ето защо, като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в частта, с която предявените искове са отхвърлени. Решението следва да бъде отменено в частта за присъдените на ЦГМ разноски в размер на 384,00 лв. за адвокатско възнаграждение като постановено в нарушение на материалния закон. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по същия този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за адвокатско възнаграждение. По същите съображения искането на ЦГМ за присъждане на разноски в размер на 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение за касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,