Решение № 1836 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Русе, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Ц. Рачева против Решение 1433/30.04.2024 г., постановено по адм. дело 203/2024 г. по описа на Административен съд Русе. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в жалбата моли решението да бъде отменено. Ответникът Д. И. Д. от гр. Русе, представлявана от адв. М. Батанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение 1433/30.04.2024 г., постановено по адм. дело 203/2024 г., Административен съд Русе е отменил по оспорване на Д. И. Д. Разпореждане 53 /протокол Р01045/27.10.2023г./ на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ - Русе и потвърдилото го Решение 2153-17-16 от 07.02.2024г. на директора на ТП на НОИ Русе, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административните актове цитирани по-горе са незаконосъобразни, тъй като са издадени при противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заявление с вх. 2112-17-541 от 17.11.2022г. Д. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност. Приложила е Експертно решение (ЕР) 92452 от 25.10.2022 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), II състав при УМБАЛ Канев АД, - Русе, след като преди това е представила издадено ЕР 92399 от 18.10.2022г. на същия състав. С ЕР 92452 на Д. са били определени 50% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 18.10.2022 г., а срокът една година, съответно до 01.10.2023 г. На 18.11.2022г. медицинска комисия при ТП на НОИ - Русе е приела ЕР 92452 от 25.10.2022г. с решение 1770 от заседание 032. На 04.01.2023 г. ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е издал разпореждане 40 /протокол 011001/, с което е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, в минимален размер. Впоследствие е бил определен действителният размер на личната пенсия на Д. за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. На 28.09.2023г. е било издадено ново ЕР 91966/28.09.2023г. от ТЕЛК II състав при УМБАЛ КАНЕВ АД Русе, с което на Д. е била определена оценка на работоспособността - 52 % ТНР, от които 46,00% от трудова злополука и 30% - от общо заболяване. Срокът на ТНР е бил определен до 01.09.2025г. В т.12 на ЕР е било посочено, че %ТНР от общо заболяване е 30%, дата на инвалидизиране - 08.08.2023г., %ТНР от трудова злополука 46%, дата на инвалидизиране 18.10.2022г. Потвърдено е било с решение 1775 от 25.10.2023г. на медицинска комисия при ТП на НОИ - Русе. Пенсионният орган е приел, че лицето няма право на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, тъй като %ТНР е 46%, а съгласно разпоредбата на чл.78 от КСО само осигурените, загубили 50 или над 50 на сто от работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е била прекратена. Недоволна от постановения акт, Д. е подала жалба по административен ред до горестоящия орган. Директорът на ТП на НОИ Русе е издал Решение 2153-17-16 от 07.02.2024г., потвърждаващо разпореждане 53 /протокол Р01045/27.10.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ - Русе. При тази фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта са правилни и обосновани. Съгласно чл. 71 от КСО, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, а съгласно чл. 72 КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В чл. 78 КСО е предвидено, че осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на трудовия им стаж. По силата на чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето състоянието на трайно намалена работоспособност се установява с акт на медицинската експертиза. Тъй като с ЕР 91966/28.09.2023г. на ТЕЛК е определена оценка на работоспособността на Д. на 52 % ТНР, от които 46,00% от трудова злополука и 30% от общо заболяване, освидетелстваната не може да получава повече лична пенсия за инвалидност, отпусната поради трудова злополука и професионална болест, но има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от НПОС, в случаите по чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. Ако в тези случаи е определен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане поради трудова злополука и/или професионална болест, гражданска или военна инвалидност под 50 на сто, но заедно с процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане поради общо заболяване крайният процент е над 50 на сто, пенсията се отпуска при условията и в размерите на пенсия за инвалидност поради общо заболяване съобразно крайния процент. При това положение Д. е имала право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че органът е следвало да прекрати личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, но и да извърши преценка относно прилагането на чл.28, ал.3 от НПОС. Към 01.10.2023г. Д. е осигурено лице, с влязъл в сила акт на орган на медицинската експертиза - ЕР 91966/28.09.2023г. на ТЕЛК, с определена оценка на работоспособността 52 % ТНР, в сила от 17.10.2023г. Същият е издаден в условията на преосвидетелстване, като са спазени сроковете за процедурата пред органа на медицинската експертиза. Тя отговаря на кумулативните изисквания за получаване на пенсия за инвалидност към 01.10.2023г. и след тази дата до 01.09.2025г. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се отбележи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съдебен състав. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на ответника следва да бъде уважена. Предвид представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, такива се възлагат в тежест на касационния жалбоподател в размер на 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение,