Решение № 7067 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2009 г.

Решение № 7067 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2501/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Каварна, чрез пълномощника си Галя Иванова, срещу Решение № 196/15.12.2008 г. по адм. дело № 486/2008 г. на Административен съд - гр. Добрич, с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 30/18.06.2008 г. на Кмета на община Каварна относно установеното на "Топола Панорама Вю" ЕООД задължение за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г в размер на 706,23 лв. и лихви 182,64 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че задължението за заплащане на процесната такса не се дължи екс леге, въпреки че имотът на жалбоподателя попада във II район, за който е организирано сметоизвозване. Според касатора видът и начина на ползване на имота не е основание за неплащане на ТБО след като същият попада в район, в който общината предоставя и трите вида услуги. Жалбоподателят също не е доказал, че не е ползвал имота, а точно обратно - от показанията на свидетелката Росица Георгиева се установява, че само тя посещава поне два-три пъти седмично имота заедно с други лица. Изложени са доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, тъй като според касатора несъответствието между честота на сметосъбиране и сметоизвозване е ирелевантно, след като е налице реално предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Касаторът моли да се отмени решението и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът "Топола Панорама Вю" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмено възражение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, но разгледана по същество е неоснователна. АС - Добрич е отменил обжалвания АУПОВ по следните съображения: Съдът е констатирал, че при издаването на процесния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават същия и налагат неговата отмяна, а именно нарушени са разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК. Това от своя страна е довело до издаването на акт при непълнота на доказателствата, незаконосъобразен и вътрешно противоречив. Тъй като в случая АУПОВ касае установяване на такси за битови отпадъци, АС след като е анализирал разпоредбите на § 1, т. 2 от ЗУО и чл. 1, т. 7 от ЗМДТ е извел извода, че законодателят свързва образуването на БО с жизнената дейност на човека. В тази връзка е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че същността на таксата битова смет предпоставя съществуването на бит, за това и в цитираните по-горе норми се говори за отпадъци, получавани в резултат на жизнената дейност на хората, и то в сгради, като са изредени видовете сгради. Въз основа на представените писмени доказателства - скица, заключението на вещото лице, гласните доказателства на свидетелите както на жалбоподателя, така и на ответника, АС е приел, че в конкретния случай безспорно се касае за незастроен имот, неограден, неблагоустроен - празен парцел. В тази връзка съдът е констатирал, че жалбоподателят е декларирал в декларацията си по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ придобиване на нежилищен имот - земя, след което е подал уведомление за промяна на предназначението на имота за жилищно строителство. В резултат на това административният орган е пристъпил към определяне на задълженията за ТБО. Мотивите изложени в акта обаче според съда са вътрешно противоречиви, тъй като в началото е вписано, че се касае до недвижим жилищен имот (л. 13), а в последствие е обсъден размер за ТБО за нежилищни имоти на база на предвидената такса по Наредбата за нежилищни имоти и е определено задължението, което е довело от своя страна до противоречие на акта с материалноправните норми. Анализирайки представените по делото доказателства, АС е обосновал извода, че за с. Топола е налице предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, съответно обезвреждане на битовите отпадъци в депа или в други съображения, като липсват доказателства за услугата "чистота на териториите за обществено ползване". Всички тези доказателства обаче според решаващият съд са ирелевантни за конкретния случай, тъй като процесният имот на жалбоподателя, независимо, че е разположен в землището на с. Топола, не се ползва, не съдържа сграда и съответно не генерира отпадъци, за които да се заплаща ТБО, включваща трите вида услуги. Прието е за основателно възражението на дружеството, че в случая са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ във връзка с чл. 17, ал. 4 от Наредбата. Таксата смет се дължи само за реално престирана услуга. Съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице като еднопосочно с писмените и гласните доказателства по делото, че имотът не е генерирал и не може да генерира отпадъци. В този смисъл е посочено, че след като не генерира отпадъци, то няма как да се ползва от услугите на общината, които обаче безспорно не му се предоставят, тъй като не е налице необходимост за това с оглед вида и местонахождението на имота. В самата Наредба на община Каварна за администриране на таксите изрично е възприет принципът съгласно чл. 3, ал. 2 от същата, че местните такси и цените на услугите се заплащат предварително или едновременно с предоставяне на услугите, т. е. следва да е на лице необходимост и предоставяне реално на услугата, за да е налице основание за заплащане на същата, в обратния случай според съда, по аргумент на противното такава такса не се дължи, тъй като няма разходи. В решението са изложени и аргументи за противоречие на акта освен с материалноправните норми, така и с целта на закона, с оглед на което същият е отменен. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че Административен съд - Добрич е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги. Това означава, че заплащането на такса битови отпадъци се обуславя от установяване на факта, че дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, както и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в местата, където се намира имота на "Топола Панорама Вю" ЕООД, реално са извършени. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано сметоизвозване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Неоснователно е възражението на касатора, че АС неправилно е приел, че ТБО не се дължи екс леге. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата местните такси и цените на услугите се заплащат предварително или едновременно с предоставяне на услугите, т. е. следва да е налице необходимост и предоставяне реално на услугата, за да е налице основание за заплащане на същата. В случая по безспорен начин е установено, че процесният имот е незастроен, неограден, неблагоустроен. Всички писмени доказателства по делото, в това число и заключението на СТЕ и свидетелските показания навеждат на извода, че имота не се ползва и съответно не генерира отпадъци, следователно и такса битови отпадъци не се дължи. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ във връзка с чл. 17, ал. 4 от Наредбата. Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в доказания размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 26.01.2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, първо А отделение,