Решение № 7929 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение 672/22.01.2024 г., постановено по адм. дело 27/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на ИЗИ ЕКСПОРТ ЕООД, ЕИК 203623524, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001620004251-091-001/20.09.2021 г., поправен с РА за поправка П-16001621168731-003-001/29.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 627/06.12.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за ДДС в размер на 143 499,99 лв., ведно с лихви за забава в размер на 55 852,11 лв. Със съдебното решение НАП е осъдена да заплати и разноски в размер на 6 350 лв. Като касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК касаторът излага аргументи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за недоказано осъществяването на спорните ВОД, като сочи несъответствия в представените документи за осъществения превоз и предаването на стоката на българския превозвач и липса на документи за предаване на стоките на чуждестранните превозвачи, посочени в товарителниците. Посочва се, че част от превозвачите отричат да са имали търговски взаимоотношения с ИЗИ ЕКСПОРТ ЕООД, а тези които са потвърдили извършването на транспорта не са издали фактури за извършените превози, поради което не може да се установи за чия сметка са. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 624,00 лв. за всяка инстанция и платена държавна такса 1 594,82 лв. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че е в размер над минимума по Наредба 1/9.07.2004 г. Ответникът по касационната жалба ИЗИ ЕКСПОРТ ЕООД, оспорва основателността ѝ чрез процесуалния представител адв. Н. Апрахамова, както чрез писмен отговор, така и в представени писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв. по представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият състав съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) Р-16001620004251-091-001/20.09.2021 г., поправен с РА за поправка П-16001621168731-003-001/29.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 627/06.12.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за ДДС в размер на 143 499,99 лв., ведно с лихви за забава в размер на 55 852,11 лв., за периодите от м.03. до м.06.2017 г., м.08., 09, 11.2017 г. и м.01.,03.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 53 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС за декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/ към ILIYAS TRADE CO, с VIN EL800797611 по десет броя фактури на обща стойност 717 499,92 лв. /366 851,88 евро/ с предмет на доставките шоколадови изделия. Първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на реално осъществени ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС на стоки шоколадови изделия шоколади Милка на горепосочената стойност с получател ILIYAS TRADE CO. За да достигне до тези изводи съдът се е позовал на представените по делото доказателства фактури, заявки за транспорт, фактури за транспорт, международни товарителници (ЧМР), приемо-предавателни протоколи (ППП) и потвърждения за получаване. Акцентирал е, че в ППП, ЧМР и писмените потвърждения са посочени номерата на съответните фактури, което изключва всякакво съмнение относно предмета на доставките. Безспорно установено е и разплащането на цената по банков път. Анализирайки многобройните представени от ревизираното лице доказателства е обосновал извод за неговата добросъвестност и отсъствие на намерение да се отклони от данъчно облагане или да участва в данъчна измама. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да е налице ВОД на стоки по смисъла на чл. 7 ЗДДС, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните предпоставки: доставчикът и получателят да са регистрирани лица за целите на ДДС, да е установено, че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала в друга държава членка по местоназначение при получателя. Само при изпълнението на посочените предпоставки данъчната ставка е нула, както предвижда и чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Доказването на осъществени ВОД, от своя страна, се извършва по реда, регламентиран в чл. 45 ППЗДДС. В касационната жалба се сочи, че в настоящия случай жалбоподателят е ангажирал изискуемите съгласно чл. 45 ППЗДДС доказателства относно спорните доставки, но тези доказателства представляват частни документи, които не притежават обвързваща доказателствена сила по отношение на фактите, които установяват и подлежат на съвкупна преценка, ведно с останалите събрани в хода на ревизионно производство доказателства. Позовават се на установеното в хода на извършената проверка и дадените обяснения от лицето, което е осъществявало контакт с ревизираното дружество като представител на получателя по доставките ILIYAS TRADE CO, което е отрекло, както той, така и МАКСИ ТРЕЙД ЕООД дружеството, с което е установено, че е бил в трудови правоотношения да е имало търговски взаимоотношения с ИЗИ ЕКСПОРТ ЕООД. Част от посочените в ЧМР превозвачи са отрекли да са извършили превоза, а тези, които са потвърдили не са издали фактури за извършения превоз, поради което не можело да се установи за чия сметка е извършен. Няма доказателства за преминаване на част от превозните средства през граница на датите на извършване на превозите. Гръцкото дружество получател на доставките не е открито от компетентната гръцка администрация и е бил квалифициран от тях като рисков контрагент. Така направените възражения са неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че всички документи, предвидени за доказване на ВОД в чл. 45 ППЗДДС представляват частни документи, но в конкретния случай в съдебното производство са представени многобройни доказателства, съставени в хода на осъществяване на ВОД, които в своята съвкупност обосновано и правилно са преценени от първоинстанционния съд като установяващи извършването на ВОД и добросъвестност на изпращача. На първо място е представена водената кореспонденция по електронен път с получените заявки от мейл nikimax@abv.bg от М. Н. и А. Б.. При извършената насрещна проверка Н. е отрекъл да е подавал заявките, както и да е имал взаимоотношения с гръцкото дружество и с ревизираното лице. В хода на ревизията са представени скрийншотове от сайта на Макси кетъринг ЕООД, които установяват, че посочените мейл и лице са дадени за контакт. Обяснителната записка от Н. е била оспорена в съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК, като лицето е отказало да се яви пред съда, за да свидетелства. Установено е, че Макси кетъринг ЕООД ползва складови пространства в базата на АКТ ЛОДЖИСТИК АД, където стоките са били доставени при вътрешния транспорт, съгласно данните от товарителниците и ППП. Оттам стоките са претоварвани на превозните средства за транспортирането им до Гърция, съгласно представените ЧМР. Безспорно е и извършеното разплащане на цената по доставките по банков път, както и че получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в Гърция и е декларирал ВОП на стоките в Гърция. Липсата на данни в МВР за преминаване на някои от превозните средства, посочени в ЧМР на границата с Гърция може да е индиция, но не и доказателство за това, че стоките не са напуснали страната, предвид обстоятелството, че граничният контрол не е задължителен. В заключение е нужно да се посочи, че преценката относно годността на документите (CMR и писмени потвърждения) като писмени доказателства, по-конкретно частни свидетелстващи документи, следва винаги да се съобразява с изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В случая, въпреки някои отклонения от формалните изисквания ревизираното лице не следва да бъде санкционирано с непризнаване на процесните доставки за ВОД, тъй като съвкупния анализ на доказателствата налага извод, че напускането на стоките на територията на страната и транспортирането им към регистриран за нуждите на ДДС получател в друга държава членка е доказано по надлежния ред съгласно чл. 53 ЗДДС във вр. с чл. 45 ППЗДДС, като за доставките са налице и потвърждения (съдържащи дати на изпращане и отразяващи получаване), и ЧМР. Отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11 г. Представените ЧМР съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 6, т. 1, б. г) в товарителницата задължително следва да се посочат мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й. Следователно дори непосочването на дата на доставяне не представлява липса на съществен реквизит от товарителницата. Представените международни товарителници за тези доставки са подписани от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. С оглед на изложеното следва да бъде зачетена доказателствената сила на международната товарителница съгласно чл. 9 от Конвенцията. От своя страна органите по приходите не са доказали, че доставчикът е недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. Следователно, при преценка на коментираните доказателства в тяхната съвкупност се достига до извод за доказан ВОД на стоки, поради което незаконосъобразно приходните органи са начислили ДДС за процесните доставки. Като е достигнал до този правен извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се следват разноски в претендирания размер от 12 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е очевидно неоснователно, тъй като от приходната администрация се претендира юрисконсултско възнаграждение в по-голям размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,