Решение № 1710 от 15.2.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на Началник СГКК Велико Търново, чрез гл. юриск. Асенова и обща касационна жалба от А. Александров и К. Иванова и двамата от гр. Велико Търново, чрез адв. Маречкова срещу Решение 177 от 07.07.2022 г., постановено по адм. дело 221/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, III-ти състав. И в двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Д. Александров от гр. Велико Търново, действащ чрез майка си Д. Стойнова, оспорва и двете касационни жалби, които счита за неоснователни и настоява за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационните жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледани по същество същите са основателни. За да отмени по жалба на малолетния Д. Александров, действащ чрез майка си Д. Стойнова, допуснатото изменение на кадастралния регистър(КР) на недвижимите имоти, касаещо записването и на К. Йорданова като собственик на ¼ ид. части от поземлен имот с идентификатор 57354.300.1025 от одобрената КК на гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, съобразно съдебно решение 140,т.2, вх. рег. 2836, издадено на 17.04.2019г. от Служба по вписванията гр. Велико Търново, първостепенният съд се е обосновал на първо място с това, че производството е било инициирано от заявител нотариус с район на действие РС Велико Търново (Д. Данчев), което не е от кръга лица, можещи да искат промяна в КР. На следващо място е прието, че с цитираното съдебно решение на РС Велико Търново са били отхвърлени собственическите претенции на К. Йорданова. На последно място е посочено, че междувременно последната е починала към датата на извършване на промяната, поради което незаконосъобразно е вписана именно тя, а не нейните правоприемници, за което данни са били налице в административната преписка. Настоящият касационен състав намира така формираните изводи от първостепенния състав за необосновани. От представената като пълна административна преписка се установява, че на 01.04.2022г. по електронен път е постъпило в СГКК Велико Търново заявление за услуги от КККР от Д. Нотариус 145 с район на действие РС Велико Търново. Първата поискана услуга е била нанасяне на настъпили промени в КР на недвижимите имоти за ПИ 57354.300.1025 от одобрената КК на гр.Полски Тръмбеш(промяна на собствеността), а втората издаване на скица на имота. Приложени били към заявлението и вписано в АВ съдебно решение на РС Велико Търново, както и пълномощно от А. Александров. С уведомление от 27.04.2022г., подписано от Началник СГКК Велико Търново, до вписаните към този момент в КР собственици на посочения ПИ, същите били уведомени, че са нанесени промени в КР, състоящи се в записване и на К. Йорданова за собственик на ¼ ид. части от целия имот по силата на цитираното вече съдебно решение. В самото уведомление било посочено, че нанесените промени се извършват по повод постъпилото заявление от нотариуса. С оглед на това следва посочи, че не може да се сподели на първо място тезата, че производството е започнало по сезиране от нотариус, който не е легитимиран да направи това с оглед лимитативно посочените възможности в чл.51 ал.3 ЗКИР, според който Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община . Следва да се отбележи, че кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51 ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86 ал. 1 от закона. В случая допуснатото чрез действие на съответните длъжностни лица от СГКК Велико Търново изменение на КР е по повод постъпило заявление от Д. Денчев , както изрично е записано и в уведомлението, т.е. заявлението от нотариуса, заедно с постъпило съдебно решение, само са дали повод на СГКК да извърши служебно вменените и задължения и да провери постъпилите също служебно от Службата по вписвания уведомления за извършени вписвания в имотния регистър. Или то е послужило само като повод да се изпълнят предписанията на цитираните по-горе законови правила. В този смисъл нито СГКК, нито дори съдът са приели, че нотариус Денчев попада в кръга на лицата по чл.51 ал.3 ЗКИР, тъй като първата не е го е уведомила за предприетото действие и извършените промени в КР, а вторият не го е конституирал като заинтересованата страна по делото. Съобразно чл.53а ЗКИР при изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, като в тези случаи изменението се обективира чрез действие на органа. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в хипотезата по чл.53а ал.1, т.1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора. За да е приложима разпоредбата на чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, т. е. за да възникне право на Началника на СГКК с действие да извърши вписване на изменение в КККР, е необходимо да е налице съдебно решение с обвързваща изпълнителна сила спрямо страните и то на граждански съд по разрешен спор за материално(вещно) право. Видно е от представеното като вписано в АВ съдебно решението по гр. дело 2136/2017г. на РС Велико Търново, че с него е бил развален частично договор за издръжка и гледане, сключен между прехвърлителя К. Йорданова от една страна и приобретателят И. Иванов, но само до размера на ¼ от имота, като искът за разваляне на алеаторния договор е бил отхвърлен до обема на ½ от общо прехвърлените права върху имота. Доколкото изповяданата с нотариален акт прехвърлителна сделка попада в приложното поле на актовете, подлежащи на вписване по чл.112 ЗС, то и съдебното решение, с което по съдебен път се разваля, макар и частично тя, също подлежи на вписване в АВ, от която пък служебно следва да постъпи по чл.86 ЗКИР информация в съответната СГКК. Действително със съдебното решение е бил предявен и акцесорен иск с основание в чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото по сделката и той е бил отхвърлен от съда, но неправилни са изводите на първоинстанционния съд за значението на съдебното решение в тази му част(по тази искова претенция), по която също има безспорно формирана сила на присъдено нещо. В случая съществено се явява обстоятелството, че основанието на тази искова претенция е на облигационно основание. Т.е. страната, търсеща разваляне, изисква и връщане на даденото по алеаторния договор, ако съдът допусне той да бъде развален. Формираната обаче сила на присъдено нещо, касае преценката на съда дали по силата на двустранното съглашение, при настъпило разваляне, се дължи връщане на ½ ид. части от веща, което обаче не касае преценката дали К. Йорданова е била или дали е собственик на същата. В този ред на мисли по една така претенция(с основание разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД за неоснователното обогатяване и която може да се предяви и отделно от иска за разваляне), исковата молба не подлежи на вписване, нито съдебното решение е от същата категория, поради което в тази част то не изпълва изискването на чл.53а ал.1,т.1 ЗКИР, за да препятства възможността за допускане на подобно изменение на КР. Друг би бил случая, ако заедно с искане за разваляне на алеаторния договор К. Йорданова бе предявила претенция не на облигационно основание(на основание сключения договор), а бе упражнила права по една петиторна защита на правото си на собственост(чрез равандикационен или установителен иск). В този случай влязлото в сила съдебно решение(исковата молба, по който иск подлежи на вписване) би било абсолютно основание на СГКК да откаже промяната, независимо от развалянето по съдебен ред на сделката до обема от ¼ ид. части(или половината от прехвърлените общо ½ ид. части). Следва да се посочи, че останалите мотиви, вкл. и преценката на действието на правилата на чл.113 от ЗС и чл.88 ал.2 ЗЗД, досежно противопоставянето на правата на Йорданова с тези на трети лица, които междувременно са придобили права от приобретателя по алеаторния договор (както е в случая с ответника в настоящото производство), преди вписване на исковата молба на Йорданова за разваляне на сделката, не могат да се извършват в административното производство, развивано пред СГКК, нито пред административния съд, а следва да се установяват по общия исков ред пред гражданския съд. Що се касае до последното основание на административния съд (посочено за пълнота на изложението) да отмени извършената промяна в КР обстоятелството, че към датата на промяната К. Йорданова е била починала(08.09.2021г.), то следва да се отбележи, че поначало и съгласно чл. 2 ал. 1 ЗКИР "Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред", като съобразно ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗКИР "кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; 2. данни за другите вещни права върху недвижимите имоти". Т. е. съобразно цитираната разпоредба на чл.2 ал.1 и ал.2 ЗКИР кадастърът е не само съвкупност от посочените основни данни за недвижимите имоти, но същите следва да са и поддържани в актуално състояние, която цел трудно може да бъде изпълнена с вписването в КР на лице, което е починало, вместо живия наследник. При изпълнение на задължението си да поддържа кадастралната карта и кадастралния регистър в актуално състояние съответната СГКК следва да отразява правата на собственост, включително при правоприемство по наследство. Фактът, че наследниците на вписан в КР собственик на имот не притежават констативен нотариален акт, не е обстоятелство, което да ги изключи от лицата, които следва да бъдат записани като собственици на имот или обект. Не съществува законово изискване при придобиване на собственост по наследство, лицето да си извади констативен нотариален акт, производство свързано и с разноски. Той се легитимира с титула за собственост на праводателя си и с удостоверение за наследници, което е напълно достатъчно. В случая обаче от една страна имаме специфичната хипотеза на промяна при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, което следва да бъде изпълнено такова, каквото е, още повече, че това е трябвало да се случи към датата на вписването му в АВ, станало още през 2019г., докато К. Йорданова е била жива. На следващо място вписването на починалия праводател, вместо живите негови правоприемници(наследници по закон или завещание) касае пряко именно последните. Т.е. възражението, че вместо починалата К. Йорданова е следвало да се впише нейният наследник по закон в случая участващия като заинтересована страна в производството А. Александров, е възражение, което не може да бъде предявено от трети лица, макар същите да имат също вписани права върху имота/обекта. Т.е. това би било абсолютно основание за отмяна на действието, но само при жалба от страна на Александров, каквато в случая липсва. Консеквентно следва да се приеме, че атакуваното съдебно решение е неправилно постановено, при допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. От друга страна атакуваното пред съда действие по промяна на КР се явява законосъобразно, при точно приложение на хипотезата на чл.53 ал.2 ЗКИР, сочеща на дублиране правото на собственост досежно ¼ ид. части от имота у малолетния Д. Александров, и у починалата вече К. Йорданова (така при идентичен случай Решение 17674 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 3254/2019 г., II о.). С оглед на изложеното и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.222 ал.1 АПК съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Д. Александров, действащ чрез майка си Д. Стойнова, като неоснователна. По разноските. При посочения изход разноски се дължат на СГКК Велико Търново и на А. Александров и К. Иванова. На СГКК се констатираха разноски само в касационната инстанция в размер на общо 170 лева(платена ДТ в размер на 70 лева и за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100 лева). На Александров и Иванова следва да се присъди общо сума от 640 лева(платени ДТ 140 лева за касационно обжалване и 500 лева, платени по договор за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция). По отношение претендираното за определяне на процесуалния представител на същите адв. Маречкова възнаграждение по чл.38 ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата(ЗАдв.) в размер на по 900 лева за всеки един от упълномощителите за осъществената защита пред касационната инстанция, настоящият състав намира следното. За присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в полза на някоя от страните е необходимо наличието на договор за правна помощ, който е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като именно в договора се посочва договореният начин на плащане, съгласно Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Съдът определя адвокатското възнаграждение в случаите на чл. 38 ал. 2 ЗА, но само когато е установено, че страните са се договорили адвокатът да окаже безплатно правна помощ при наличието на някоя от хипотезите на чл. 38 ал.1 ЗА. От представените единствено пред административния съд отделни пълномощни за всички инстанции(л.44 и л.45) и общ договор за правна защита и съдействие(л.46) се установява, че по делото е уговорено представителство и защита с договорено и платено в брой при сключването възнаграждение в размер на общо 500 лева. При това положение за промяната, заявена едва в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция, за която е представен и списък на разноските, е необходимо представяне на нов договор между адвоката и упълномощителите с вписване в него новата уговорка за оказана адвокатска помощ при условията вече на чл. 38 ал. 1, т. 3 ЗАдв. В случая това не е налице, поради което на адв. Маречкова не може да се присъдят търсените по 900 лева за осъществена защита пред ВАС за всеки един от доверителите и. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,