Решение № 13607 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6684/2011 г.

Решение № 13607 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6684/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Общинския съвет - гр. Казанлък чрез председателя му Васил Самарски и от Милка Николова Енчева от гр. Казанлък против решение № 33/14.02.2011 г. по адм. дело № 403/2010 г. на Административния съд - Стара Загора, с което е обявено за нищожно решение № 468 по протокол № 35/29.07.2010 г. на Общинския съвет - гр. Казанлък, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) са утвърдени извършените от Общинския съвет разходи за юридическото му обслужване от двама адвокати и е задължен кмета на общината да изплати тези разходи, с искане да се отмени като недопустимо или като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касаторите, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание. Ответникът - кметът на община Казанлък, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Заинтересованата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационните жалби са допустими като подадени от активно легитимирани страни, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледани по същество са основателни. Основателно е твърдението на касаторите, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че с решение № 468 по протокол № 35/29.07.2010 г. на Общинския съвет - Казанлък е осъществено действие на разпореждане относно начина на разходване на средства на общината, предвидени в общинския бюджет и поради това то подлежи на обжалване от кмета на общината, който на основание чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА има право да оспорва пред съда относно тяхната законосъобразност всички решения на общинския съвет. Този извод на съда е неправилен. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА оторизира Общинския съвет да приема и изменя годишния бюджет на общината, да осъществява контрол и да приема отчета за изпълнението му. Нормата на чл. 14 от Закона за общинския бюджет дава право в общинския бюджет да се предвиди резерв за неотложни и непредвидени разходи, с който на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от същия закон Общинският съвет може да оправомощи кмета на общината да се разпорежда. В настоящия случай с решение № 383 по протокол № 26/4.02.2010 г. Общинския съвет - Казанлък е приел бюджета на общината, като е предвидил резерв за издръжка "местни дейности", който да се изразходва само по решение на съвета за изплащане на стари задължения на общината в частта за общинските дейности. В изпълнение на това решение, и като е взел предвид, че Общинския съвет е бил консултиран и представляван пред съдилищата от двама адвокати, на които не са били изплатени хонорарите, е приел оспореното решение, с което е утвърдил тези разходи и е оправомощил кмета на общината да ги изплати. От изложеното до тук следва да се направи извода, че оспореният акт е приет от Общинския съвет в рамките на неговата компетентност да приема решения за разходване на резерва от бюджета. Дали действително се е налагало да се плати точно този разход, е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на контрол от съда. Следователно, оспореното пред съда решение е било взето от компетентен орган - Общинския съвет - Казанлък, който е имал редовен кворум да заседава и да взема решения, в кръга на неговата компетентност, определена от нормите на ЗМСМА и в предвидената от закона форма, протоколирано и оформено в писмен вид, подписано от председателя и протоколиста, поради което то е валидно и действително, т. е. не е нищожно на това основание. Преди разглеждането на спора по същество съдът е следвало да реши въпроса относно допустимостта на жалбата. При анализа на естеството на оспореното решение настоящата инстанция намира, че то не подлежи на обжалване, тъй като с него Общинският съвет се е разпоредил по целесъобразност със средствата от резерва на общинския бюджет, което е негово право и което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, жалбата против оспореното решение е недопустима и като се е произнесъл по нея, съдът е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,