Решение № 1471 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2014 г.

Решение № 1471 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) ) във връзка с § 4, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба на "Пироп" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, обл. Бургас, представлявано от Управителя Владимир Илич Токмин против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на Министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като поземлени имоти в горски територии собствените му имоти с № 012394 по картата на възстановената собственост (КВС), с нов идентификатор 67800.12.2414 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с площ 8,212 дка; № 012395 по КВС, с нов идентификатор 67800.12.2415 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с площ 8,212 дка; и имоти с № № 012402, 012403, 012408 и 012409 по КВС с нов идентификатор 67800.12.2413 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с обща площ 14,300 дка. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в нарушения на формата, административнопроизводствените правила и материалния закон се иска отмяната му. В представената по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата в частта относно имоти с № № 012394 по картата на възстановената собственост (КВС), с нов идентификатор 67800.12.2414 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с площ 8,212 дка и № 012395 по КВС, с нов идентификатор 67800.12.2415 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с площ 8,212 дка, които в съвкупност са идентични със стар имот ПИ 012129 по КВС. Ответникът - Министърът на земеделието и храните в представено от процесуалния му представител писмено становище оспорва заповедта като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоначалната жалба е подадена срещу Заповед № РД-49-163/15.05.2012 г. на министъра за земеделието и храните в частта й относно шест имота, собственост на дружеството. С определение № 4788 от 28.04.2015 г. съдът е прекратил производството по делото, като е приема, че за четири от имотите не е налице правен интерес за жалбоподателя да оспорва заповедта, тъй като същите още със закупуването им са имали статут на залесени територии. По отношение на два от имотите, предмет на жалбата съдът приема по делото липсват доказателства въз основа на които да се установи, че жалбоподателят е собственик на същите. С определение № 7745 от 25.06.2015 г. по адм. дело № 6889/2015 г. Петчленен състав на ВАС отменя определението в частта, с която жалбата на "Пироп" ООД" против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на Министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като поземлени имоти в горски територии собствените му имоти с № 012394 по картата на възстановената собственост (КВС), с нов идентификатор 67800.12.2414 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с площ 8,212 дка и № 012395 по КВС, с нов идентификатор 67800.12.2415 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с площ 8,212 дка е приета за недопустима и връща в тази част делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като оставя в сила определението в останалата му част. С обжалваната заповед, на основание § 4, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ) (обн., ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) и утвърден протокол от заседание на областна комисия, назначена със заповед № РД 49-248/27.06.2011 г. на министъра на земеделието и храните, са определени като поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ имоти в землището на гр. Созопол, между които и имоти с № 012394 по картата на възстановената собственост (КВС), с нов идентификатор 67800.12.2414 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с площ 8,211 дка и № 012395 по КВС, с нов идентификатор 67800.12.2415 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище гр. Созопол, община Созопол, местност "Алепу", с площ 8,210 дка, които жалбоподателят притежава. Със заповед № РД 49-248/27.06.2011 г. министърът създава областна комисия за област с административен център гр. Бургас в състав председател и 29 членове, отговарящи на изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗГ. Със заповедта е разпоредено комисията да извърши на място по документи и чрез цифрова ортофотокарта проверка за наличието на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, които към деня на влизане на закона в сила не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост, в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство на територията на областта. Наредено е комисията да изготви протокол за работата си и да го представи на министъра до 11.10.2011 г. за утвърждаване, към който да приложи списък на имотите, в който да се опишат размера на имотите, вида и произхода на гората и се приложат скици на имотите и таксационни характеристики. С писмо изх. № ИАГ-16370/25.04.2012 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) представя на министъра протокол от проведено нейно заседание (без да е посочена датата на провеждането му) на което е изготвен списък на имотите, подробно описани по общини, землища, номера на имотите, площи, НТП, собственост, отдели и подотдели. От съдържанието на протокола се установява, че първоначално е изготвен списък- предложение на имотите за включване към горския фонд чрез цифрова ортофотокарта, както и карти на землищата по стар и нов лесоустройствен план. На следващия етап са определени таксационните характеристика на всеки един от имотите след извършен оглед на място, с помощта на картен материал и GPS устройство. За землището на Община Созопол комисията установява, че до момента не е извършено съвместяване на цифрови модели на КВС на землищата с цифровия модел на горския фонд по ЛУП, като не са отразени разликите във фондовите граници на поземления и горски фонд (ГФ), както и наличие на съдебни решения, с които се признава собственост на община Созопол върху земи и гори от ГФ, които до момента не са изпълнени. В приложения към протокола списък на поземлените имоти в горски територии за община Созопол са включени имотите с № № 12394 и 12395, собственост на жалбоподателя, като само за първия е посочено, че от площта му от 8,211 дка, 6 са гора - друг вид недървопроизводителна площ. Въз основа на това е постановена оспорената пред настоящия състав заповед, с която министърът на земеделието и храните е определил процесните два имота като поземлени имоти в горски територии. Със заповедта е разпоредено същата да бъде връчена на собствениците на имотите, но липсват доказателства това да е сторено. От приетата по делото съдебна лесотехническа експертиза (СЛТЕ) се установява, че съвкупността имоти № № 012394 и 012395 по картата на възстановената собственост (КВС), предмет на оспорената пред настоящия състав заповед № РД 49-163 от 15.05.2012 г. на Министъра на земеделието и храните е идентична със стар имот № ПИ 012129 по КВС, находящ се в землището на гр. Созопол, местността "Алепу", по нотариален акт № 189, том V, рег. № 625/2005 г. от 26.08.2005 г. на нотариус, вписан под № 248 в Нотариалната камара. Част от имот № 012394 с площ от 2, 2 дка не притежава фактическите характеристики на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ, а съставлява затревена, силно наводнена, сравнително равнинна площ, която не е включена в територията на ДГС Ропотамо. Останалата част от имота с площ от 6 дка притежава характеристиките на гора, като такава характеристика има и целият имот № 012395, тъй като са заети с издънково насаждение благун и цер с естествен произход и възраст 50 години. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че доколкото по делото липсват доказателства за надлежно връчване на заповедта и при липсата на направено възражение от страна на ответника следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Оспореният акт е издадена от Министъра за земеделието и храните, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 4 ПЗР на ЗГ. Същият е постановен в предвидената от закона форма - писмена, като мотивите за изготвянето се съдържат в протокола на комисията по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗГ. При издаването на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, в едномесечен срок от влизането в сила на закона (09.04.2011 г.) министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. В случая областната комисия за област с административен център Бургас е назначена след изтичането на посочения в ЗГ срок с МЗ № РД 49-248/27.06.2011 г., в персонален състав съгласно изискванията на § 4, ал. 2 от с. з. Протоколът на комисията не е представен за утвърждаване в изискуемия според § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗГ 6-месечен срок от влизане на закона в сила в МЗХ, доколкото от писмо № ИАГ 16370 от 25.04.2012 г. на Изпълнителния директор на ИАГ същият е предоставен на тази дата за утвърждаването му, като липсват доказателства това да е сторено. Така установените нарушения сами по себе си не представляват основание за отмяна за заповедта. Действително при постановява на административния акт е допуснато и нарушение по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗГ, предвиждаща задължение за комисията да извърши на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и да изготви протокол за работата си, към който прилага списък на имотите с описание на размера им, вида и произхода на гората, както и да се приложи скица на имота и таксационната му характеристика. От приложения списък липсват данни за вида и произхода на гората в процесните имоти, не са приложени скици и таксационни характеристики, но от приетата по делото неоспорена от страните СЛТЕ се установява, че имотите са заети с издънково насаждение благун и цер с естествен произход и възраст 50 години, които при достигане на своята зрелост, което според вещото лице ще настъпи след 10-15 години ще отговарят на изискванията по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗГ по отношение височина, тъй като останалите изисквания по отношение на широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. С оглед изложеното настоящият състав приема, че така допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени и не водят до незаконосъобразност на заповедта. Правилото на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ регламентира, че гори по смисъла на този закон са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. В случая процесните имоти притежава характеристиките на гора по смисъла на цитираната разпоредба. От приетото по делото заключение на вещото лице се установява вида растителност, широчината на насажденията, височината на дърветата и размера на проекцията на короните, при което правилно процесните имоти са определени като горска територия. От така установеното следва, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата на "Пироп" ООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение