Решение № 11364 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2015 г.

Решение № 11364 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Д-р Стефан Чифудов - АПМП-ИП" с адрес гр. Шумен, ул. "Велики Преслав", № 136, ет. 1, к-т 1 и манипулационна, представляван от д-р Стефан Веселинов Чифудов против решение № 2 от 22.01.2015 г. на Административен съд гр. Шумен по адм. дело № 209/2014 г. С него се отхвърля жалбата му писмена покана изх. № 29-05-4142/31.10.2014 г. на директора на РЗОК Шумен. Mоддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Свеждат се до това, че при издаване на поканата са допуснати нарушения изразяващи се в товаq че във връчения му протокол няма констатирани нарушения и че му бил връчен предварително попълнен протокол за неоснователно получени суми и не била извършвана проверка на първични финансови документи, а бил съставен само на база електронни документи от генериран софтуер от ответника. Отвеника, директорът на РЗОК Шумен не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана. С нея се поканва жалбоподателят да възстанови неоснователно получени суми представляваща щета в общ размер от 1072.92 лева представляваща надвишаване за първо тримесечие на 2014 г. за бл. МЗ-НЗОК № 3 - 17 броя по 18 лева - 306.00 лева, надвишаване за второ тримесечие на 2014 г. - за бл. МЗ-НЗОК № 3 - 37 броя по 18 лева - 666.00 лева и надвишаване за второ тримесечие на 2014 г. за бл. МЗ-НЗОК № 4 - стойност на МДД в размер на 100.92 лева. Възраженията са за незаконосъобразност на писмената покана с оспорване на констатациите за превишаване на разрешения брой направления. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Обсъдени са подробно разпоредбите на сключения между страните договор, двустранните протоколи между тях и приложените от административния орган писмени доказателства. При установеното от фактическа страна превишение в размерите отразени в писмената покана и след съобразяване на приложимите правни норми съдът е извел фактически и правни констатации за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. В настоящата касационна жалба се поддържат същите доводи поддържани и пред административния съд. Същите са неоснователни. В производството по издаване на писмената покана на жалбоподателя са били връчени всички констатации на които се позовал ответника от фактическа и правна страна. Възражения против тези доказателства не е имало от жалбоподателя нито пред административния орган нито пред съда при разглеждането на спора. Оспорването на електронните отчети, на които се позовава ответникът при издаване на писмената покана е следвало да бъде извършено след представянето им съда за да бъде открито производство по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс. По този ред може да се оспорва истинността на всеки писмен документ представен в производството пред съда. Такова оспорване не се установява да е направено в производството пред административния съд поради което не е имало никакво законово основание някои от доказателствата да не бъдат ценени от съда или да бъдат направени други фактически изводи въз основа на тях. При това положение оспорването на констатациите в писмената покана не е достатъчно като процесуално действие в рамките на защитата на жалбоподателя без да извършва и други процесуални действия в своя защита, каквото оспорване всъщност се прави недопустимо в касационната жалба. В настоящето производство предмета на касационната проверка е очертан в чл. 218 АПК, допустимите доказателства са посочени - чл. 219 АПК и има забрана за фактически установявания - чл. 220 АПК като Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстнационния съд в обжалваното решение. Процесуалните пропуски на жалбоподателя в рамките на доказателствената тежест по чл. 170 АПК не са порок съставляващ касационно основание за отмяна на решението. Наред с това съдът в заседанието от 15.01.2015 г. е указал на страните, че следва да сочат доказателства досежно фактите от които черпят права и е указал на оспорващия, че следва да сочи доказателства относно изложените в жалбата твърдения, както и че е спазил и не е надвишил лимитите за първо тримесечие на 2014 г., досежно издаването на направления бланка МЗ-НЗОК № 3 и за второ тримесечие на 2014 г. досежно издаване на направления бланка МЗ НЗОК № 3 и бланка МЗ-НЗОК № 4. В това заседание жалбоподателят не е бил представляван по своя воля и при липса на доказателствени искания и оспорвания на представените доказателства съдът при спазване на съдопроизводствените правила е решил правилно спора с обжалваното решение. При тези съображения решението е постановено при отсъствие на пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение