Решение № 9835 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2016 г.

Решение № 9835 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу решение № 35 от 08.01.2016 г., постановено по административно дело № 1502/2015 г. от Административен съд Б., с което е отменена негова заповед № ОСОС- 95/28.05.2015 г., с която е прекратено служебното правоотношение с Р. Б. за длъжността старши инспектор в отдел "Растителна защита" при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Б.. П. наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Р. А. Б. в представено писмено становище от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил факта на намаление на щатната численост на ОДБХ - Б., с приемане на измененията в Устройствения правилник на БАБХ ДВ бр. 29/21.04.2015 г., както и факта, че в отделът, в който е заемала длъжност Б. е налице намаление на щатните бройки от 6 на 4 за длъжността, заемана от жалбоподателката, но при това не са премахнати бройките, които са били вакантни, а тези на които е имало реално назначени служители. Същевременно при намаляване на броя на длъжността, заемана от Б. "старши инспектор" с две бройки са прекратени правоотношенията с трима от служителите, които са я заемали. Освен това е констатирал, че на вакантната длъжност "главен инспектор" в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК е назначен служител, заемал длъжност в друг отдел. При тези факти, които са установени безспорно, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че в случая обжалваната пред него заповед е незаконосъобразна. Наведеният довод в касационната жалба, че съдът няма правомощие да осъществява контрол върху вътрешната организация и не следва да упражнява такъв върху структурата в администрацията буди недоумение. За да прецени дали оспорената пред него заповед е законосъобразна съдът е длъжен да изясни релевантните за спора факти, а такива безспорно са структурата на администрацията преди и след издаване на заповедта, предвид правното основание, прието от органа за издаването й. Освен това с постановеното решение е упражнен контрол за законосъобразност само и единствено върху процесната заповед, но не и относно структурата на администрацията. Поради това подадената касационна жалба е неоснователна. Въпреки забраната за нови фактически установявания в касационното производство, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от изложението в писмените бележки на ОБДХ Б. се установява представените по делото указания относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ изх. № 2367-Ю21.04.2015 г., неправилно не са обсъдени от съда, тъй като за приложението им, като издадени от органа по назначението не е необходимо допълнително утвърждаване, а и липсва по-горестоящ орган, който би могъл да стори това, при което същите е следвало да бъдат спазени от органа, който ги е приел. В тази насока е налице многобройна и еднопосочна практика на ВАС, а неприлагането им води до извод, че заповедта е незаконосъобразна и като постановена при допуснати нарушения на предвидени от самия орган правила за постановяването й. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изходна делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените деловодни разноски пред тази инстанция в размер на 200 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение