Решение № 2479 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2018 г.

Решение № 2479 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба от Б. Н. от [населено място] срещу решение № 550 от 26.03.2018 г. по адм. д. № 878/2017 г. на Административен съд – Б.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът – кмет на О. П., чрез юрк. Здравкова, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция - юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението, поради безспорно установен незаконен строеж, непопадащ в режим на търпимост както по § 16, така и по § 127 от ПР на ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед №I-C-161/16.10.2017 г. на кмета на О. П., с която на основание чл. 225 а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна постройка на две нива" разположен в поземлени имоти с идентификатори 56126.987.56 и 56126.987.57 по КК на гр. П.. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и са изложени подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж, както и за непопадането му в хипотезите за търпимост на ПР на ЗУТ. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е, че разпореденият за премахване незаконен строеж съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа, представляващ масивна постройка на две нива с размери 7, 50 м/5, 00 м, с изпълнени две стоманобетонови плочи с дебелина 0. 13 м, тухлени стени с вароциментова мазилка и стоманобетонни колони. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото, вкл. от приетата СТЕ.. Безспорно е и обстоятелството, че за строежа е било проведено производство за издаване на Удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, приключило с влязъл в сила отказ № 44/23.10.2014 г, като заявителката Б. Н. е декларирала година на изграждане 1994. Събраните гласни доказателства сочат на година на изграждане на процесния строеж 1998, поради което правилно административният съд е приел, че изграждането на незаконния строеж е извършено в периода от 1994 г до 1998 г. и попада в приложното поле на хипотезата за търпимост по ал. 2 на § 16 от ДР на ЗУТ, т. е. незаконни строежи, изградени между 08.04.1987 г. и 30.06.1998 г. Обоснован е извода на административният съд, че изискванията за търпимост на строежа обхващат освен преценката за допустимост по действащия ПУП към момента на извършване или настоящия момент и такава за съответствие с техническите правила и норми по време на извършването на строежа или по сега действащите, като е изрично изискуемо и строежа да е деклариран от собственика пред ободряващият орган до 31.12.1998 г. Данните по делото сочат, че процесния строеж е построен в имот, за който няма одобрен ПУП и част от него попада в съседен имот, което води до неговата недопустимост, още повече, че липсва и последната кумулативно изискуема предпоставка - липсват доказателства и доводи за деклариране на строежа в указания в ал. 2, § 16 срок. С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225 а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на нормата на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като този режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Следователно, процесния незаконен строеж правилно е разглеждан, според времевия период на изграждането му, от административният съд в хипотезата на § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. /, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,