Решение № 13464 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2010 г.

Решение № 13464 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3500/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Боев Петър Боев" против отхвърлително решение по адм. д. № 928/2009 г. по описа на АС-Пловдив по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяна на решението като неправилно заради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От направената от съда ретроспекция на съдебната практика не ставало ясно какво точно възприема съда, поради което мотивите му са непоследователни. Наказателното постановление издадено при митнически надзор представлява акт на администрация, поради което настъпилите вреди следва да се обезщетят на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна Агенция "Митници" оспорва касационната жалба с представено по делото писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил иск предявен от ЕТ" Боев Петър Боев" против Агенция "Митници" с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от 91 000 лв., представляващи пропуснати ползи за времето от 23.02.2006 г. до 23.07.2008 г. и обезщетение от 4 356 лв., представляващи имуществени вреди, които се намират в причинна връзка с издадено незаконосъобразно и отменено със съдебно решение по НАХД № 862/2007 г. по описа на РС-Петрич наказателно постановление № 499/26.02.2007 г. на началника на Митница -Кулата. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи в обсъждане на колебанията в съдебната практика на смесени петчленни състави на ВАС и ВКС и в касационни решения на ВКС и ВАС. От значение е, че съдът е изложил релевантни за спора правни изводи за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е обосновано, защото съответства на установената с допустими доказателства фактическа обстановка. От направените с касационната жалба оплаквания следва да се направи извод, че макар и жалбоподателят да не посочва неправилност на решението поради неспазване на материалния закон, доводите му по същество са в тази насока. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По настоящото дело е спорно дали отмененото наказателно постановление с решение № 729/25.09.2007 г. по НАХД № 862/2007 г. по описа на Петричкия районен съд представлява отменен незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 от АПК като основание за ангажиране на отговорност за претърпени вреди. Настоящият съдебен състав счита, че отговорността по чл. 203 от АПК е за вреди настъпили само от административни актове отменени по реда на АПК. Правозащитната дейност е форма на административна дейност, а наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, но тъй като ангажирането на отговорността, предвид чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ става само по реда на АПК, съдебната практика приема, че законодателят има предвид само административните актове, които са издадени и отменени по реда на АПК, сред които не попадат наказателните постановления, които се издават и оспорват по реда на ЗАНН, като оспорването е пред общ, а не пред административен съд. Затова отговорността не може да бъде ангажирана по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Като е отхвърлил иска като неоснователен, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение