Решение № 12607 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ Кристал-ВД-Г. Рахнев, чрез адв. М. Стефанов, срещу Решение 259/07.12.2020 г. на Административен съд - Сливен по адм. дело 105/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РД 15-305/10.02.2020 г. на кмета на община Сливен, нареждаща премахването на строеж Стопанска сграда, разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.702.2, землището на гр. Сливен, кв. Речица, местност Драката държавна публична собственост, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът - кметът на община Сливен, чрез юрк. М. Стойчева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. В констативния акт, въз основа на който е издадена потвърдената заповед, е описана стопанска сграда от тухлена зидария с размери 12 м/ 4 м, височина 3 м и стоманобетонна плоча h-10 см. Параметрите на строителството, установени от служителите на общинската администрация, са потвърдени и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. При констатациите относно вида, предназначението и техническите му характеристики, квалификацията на обекта като принадлежащ към строежите по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, пета категория чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, е съответна на материалния закон. Конкретният строеж е и извън обхвата на издадените за обекти в имота Разрешение за строеж 25/31.07.1991 г. за Автосервиз и кафе, Удостоверение за въвеждане в експлоатация 147/17.06.2004 г. за Крайпътен мотел с бистро, лятна градина и два гаража и Акт за узаконяване 7 от 12.03.1998 г. на главния архитект на община Сливен за подобекти Бистро, лятна градина, мотел и два гаража.

Заключението относно отсъствието на строителни книжа за сградата, което я определя като незаконен строеж чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, всъщност не поражда и противоречие между страните.

1. Спорен е въпросът дали спрямо строежа е приложим статута на търпимост по § 16, ал. 1-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. и в частност обуславящата проверка за момента на изграждане на обекта.

а. Изводът на съда за реализиране на строежа след 1996 г. почива на факта, че на архитектурното заснемане от същата година на площадката към основната сграда обектът не е нанесен. Той не е идентичен с т.нар. заслон, за който дават сведения свидетелите, разпитани по инициатива на оспорващия, и дори местоположението им да е еднакво, това би означавало единствено, че на мястото на стария е изграден нов строеж.

Мотивите към съдебното решение се споделят и от настоящата инстанция, а препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. С оглед на липсата на обективни източници на данни за съществуването на строежа до приетия от съда момент, както и обсъденото несъответствие между описания в показанията на свидетелите обект и разпоредения за премахване, съжденията на първата инстанция са и обосновани.

б. При установяването относно периода на строежа, той би попаднал евентуално в обхвата на § 16, ал. 2-3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, но предпоставките за приложението на разпоредбите не са осъществени. По отношение на първите две от тях не е изпълнено условието за деклариране на строежа пред одобряващите органи (до края на 1998 г. по ал. 2, съответно до 02.07.2001 г. по ал. 3). Не е налице и същинската предпоставка за допустимост на строежа, доколкото той е изграден извън строителните граници на населеното място, без да е предвиден по ПУП или частично застроително решение (чл. 108, ал. 1, т. 3 ППЗТСУ отм.). От друга страна, жалбоподателят, комуто е тежестта да установи времето на строежа, не е доказал извършването му в периода от крайния срок на действие на § 16, ал. 3 ПРЗУТ до 31.03.2001 г., поради което не е възможна преценката дали същият се обхваща от приложението на § 127, ал. 1, предпоставяща проверката допустим ли е бил според разпоредбите по времето на осъществяването му или по ЗУТ. Като последица сградата не може да се ползва от привилегията на търпимостта в битието й на правоизключващ премахването юридически факт.

1. Неоснователен е другият главен довод в касационната жалба, че сградата по заповедта е различна от установената в съдебното производство.

Сградата, предмет на административния акт, е именно изследваната от вещото лице. Проблем с индивидуализацията й експертизата не е поставила, а констатациите за характеристиките на строежа съвпадат с тези на административния орган. След като няма данни в имота да са ситуирани две сгради с идентични параметри, съмнението относно идентификацията на строежа следва да се счита за изключено.

1. Липсата на разрешаващ строителството акт и неосъществяването на предпоставките сградата да бъде призната за търпима определят законосъобразността на заповедта за нейното премахване и правилността на потвърждаващото административния акт съдебно решение.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка да бъде уважено своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение