Решение № 4289 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 513/2009 г.

Решение № 4289 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 513/2009 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Нора Куцарова" гр. Плевен - осъществяващ дейност като лечебно заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), представляван от Нора Григорова Куцарова. С жалбата се атакува Решение № 645/28.11.2008 г., постановено по адм. д. № 397/2008 г. на Административен съд гр. Плевен, в частта му, с която е отхвърлено оспорването на писмена покана № 29-05-1182/12.03.2008 г. на директора на РЗОК гр. Плевен за възстановяване на суми, получени без правно основание от жалбоподателя по отношение на определената главница в размер на 148.80 лв. Навеждат се касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като се поддържа становище, че в обжалваната част, съдебното решение на АС гр. Плевен е постановено при неправилно приложение на материалноправните норми и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се счита, че правораздавателният акт е и необоснован. Касаторът твърди, че решаващият съд като е изградил извод, обратен на поддържания от него за приложимост на институтите на облигационното право към процесните правоотношения относно давността (чл. 110 - 120 от ЗЗД) и относно изпълнението на договорните задължения (чл. 63 - 78 от ЗЗД), визирайки нормата на чл. 75, ал. II ЗЗД, е постановил несъответен на материалния закон съдебен акт, поради което моли за неговата отмяна и уважаване на първоначалното оспорване на писмената покана и в отхвърлителната част. Ответникът по касация - Директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Плевен, чрез процесуален представител - юрисконсулт Владинска, поддържа становище за неоснователност на жалбата в съдебно заседание и в представени писмени бележки по делото, като моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването срещу Писмена покана № 29-05-1182 от 12.03.2008 г. на директора на РЗОК гр. Плевен, в частта й относно определеното главно задължение за възстановяване на неоснователно получени суми от бюджета на НЗОК за 15 починали лица в периода от м. VIII. 2005 г. до м. II. 2007 г., включени в пациентската листа на ЕТ "Д-р Нора Куцарова", като плащанията за починалите пациенти са извършени капитационно от м. януари. 2006 г. нататък, Административният съд гр. Плевен е приел за безспорна фактическата обстановка, която правилно е била субсумирана под приложимите материалноправни норми и при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила от страна на ответния по касация орган. Със Заповед № РД-08-1381/20.12.2007 г. директорът на РЗОК гр. Плевен е възложил извършване на финансова проверка на ЕТ "Д-р Нора Куцарова" по изпълнението на индивидуалните договори, сключени с НЗОК за 2006 г. и 2007 г. По делото съдът е установил, че е спазена процедурата по чл. 222, ал. IV НРД/2006 г. за връчване на тази заповед на изпълнителя на медицинската помощ, чрез надлежно упълномощен представител. Проверяващият старши финансов инспектор, в изпълнение на разпоредбата на чл. 224 от НРД/2006 г., е съставил финансов протокол № 670/28.12.2007 г., придружен от Справка, в който са отразени констатациите за неоснователно получените суми. Прието е, че тези суми на основание чл. 47, ал. I от ИД/06 г. и ИД/07 г., във връзка с чл. 233, ал. I НРД/2006 г., следва да бъдат възстановени в бюджета на НЗОК, като получени без основание. На същата дата е съставен и протокол № 671 за неоснователно получени суми, изрично регламентиран с нормата на чл. 234 ал. I НРД/2006 г. И двата протокола са връчени лично на д-р Нора Куцарова на 7.01.2008 г., която се е възползвала от процесуалното си право по чл. 234 от НРД/2006 г. да възрази писмено пред директора на РЗОК гр. Плевен по направените констатации в 7-дневен срок от деня, следващ датата на връчване на протокола. Във възражението) л. 6 (изрично се признават фактите, но се повдига спор по правото, тъй като изпълнителят на медицинската помощ счита, че причината за неоснователното изплащане на процесните суми за починали пациенти, се корени в поведението на РЗОК гр. Плевен, а касаторката е действала през цялото време добросъвестно. Ответният по касация едноличен административен орган не е отговорил на възражението, а е издал оспорената писмена покана за възстановяване на сумите на 12.03.2008 г. Административният съд е приел, че липсата на произнасяне по възражението от страна на директора на РЗОК гр. Плевен представлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като обезсмисля даденото с нормативен акт право на лицето да възрази, но това нарушение не е съществено и не може да послужи за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Този извод на първоинстанционния съд е правилен, защото в чл. 234 от НРД/2006 г. не е регламентирано изрично задължение за административния орган да отговори на възражението. Според ал. II на нормата, единственото условие за директора на РЗОК, преди да издаде писмената покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, е да изчака изтичането на срока за възражение по ал. I. След като разпоредбите на чл. 234 от НРД/2006 г. изцяло проследяват действията на двете страни по възникналите между тях отношения по повод финансовата проверка и възстановяването на неоснователно получените суми, очевидно не се касае за празнота на процедурата, която да бъде отстранена чрез прилагане на норми по аналогия, в случая процедурата по прилагане на санкции, регламентирана в Раздел III на Глава Двадесет и първа от НРД/2006 г. Правото на защита на изпълнителя на медицинската помощ е гарантирано чрез възможността да оспори законосъобразността на писмената покана по съдебен ред. Неоснователно е възражението в жалбата, че сумите не се дължат, тъй като не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на касационния жалбоподател. Поддържането на пациентската листа не е негово задължение, а на РЗОК, поради което се счита, че в конкретния случай е налице неизпълнение на индивидуалните договори от страна на договорния му партньор, който не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Освен това, се поддържат възражения, които са били заявени и пред първоинстанционния съд и които са получили законосъобразен отговор. Касаторът спори за това, че вземането на РЗОК гр. Плевен е било погасено по давност и за наличие на предпоставките за приложение на нормата на чл. 75 ал. II ЗЗД, освобождаваща от отговорност длъжника по едно облигационно правоотношение, каквото счита, че е процесното с РЗОК. Задълбочено мотивирано и в съответствие с приложимия закон АС гр. Плевен е отхвърлил тези възражения, което се споделя от настоящата инстанция изцяло и не се нуждае от преповтаряне. Нормата на чл. 233 НРД/2006 г. съдържа две отделни алинеи, всяка от които регламентира различни хипотези на получени суми без правно основание от бюджета на НЗОК. В настоящия случай изпълнителят на медицинска помощ - касационен жалбоподател, е задължен да възстанови неоснователно получени суми в размер на 148.80 лева, при условията на ал. I на чл. 233 НРД/2006 г., която не съдържа друго условие, каквото е предвидено в ал. II и е свързано с получаване на сумите в резултат на извършено нарушение на НРД/2006 г. Следователно, за възникване на задължение за възстановяване на неоснователно получени суми при условията на ал. I е достатъчна само констатацията за наличието на нормативната предпоставка, без да е необходимо виновно поведение от страна на лицето. Поради това, в хипотезата на ал. II, освен удържане на неоснователно платените суми, директорът на РЗОК прилага и предвидените в договора санкции. При разглеждането на настоящия конкретен случай, правилно първоинстанционния съд е приел оспорения административен акт за законосъобразен в частта, касаеща главницата на неоснователно получените суми за починали пациенти - ЗЗОЛ от пациентската листа на д-р Нора Куцарова. Още повече, че недвусмислено е установено обстоятелството, че за 6 от 15-те починали лица от пациентската листа на касаторката, именно тя е издала съобщенията за смърт (л. 185-л. 198), което сериозно смущава твърдението й за добросъвестност. Последното, обаче, е ирелевантно за повдигнатия спор. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на АС гр. Плевен, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. Обжалваният правораздавателен акт е обоснован, постановен е при спазване на материалния закон и на разписаните процесуални правила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение