Решение № 10710 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2011 г.

Решение № 10710 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково против решение № 515 от 29.12.2010 г., постановено по административно дело № 488 по описа за 2010 г. на Административния съд - Хасково, с което е отменено решение № Ж-120-7 от 22.07.2010 г. на касатора и делото е върнато като преписка на ръководителя на "ПО" при РУСО - Хасково за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в обжалваното решение. В касационната жалба се поддържа, че решението на Хасковския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Илия Иванов Димов от гр. Тополовград, представляван в съдебно заседание от пълномощника си адвокат Челебиев, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Хасковския административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд - шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Хасково по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от КСО, е решение № Ж-120-7 от 22.07.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е потвърден отказа на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" по издаденото разпореждане № 4804179082-пр 779 от 26.05.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № 22706/14.12.2009 г. на Илия Иванов Димов от гр. Тополовград. Мотивите на административния орган за постановения отказ са били, че заявителят не отговаря на изискването за пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - наличие на 15 години стаж от втора категория, тъй като стажът му за периода от 06.07.1976 г. до 01.11.1996 г., полаган в ДПП "Сакар" - Тополовград и фирма "Авролева" ЕООД, следвало да се зачете от трета категория. С постановеното решение Хасковският административен съд е отменил решение № Ж-120-7 от 22.07.2010 г. на директора на РУСО-Хасково и е върнал делото като преписка на ръководителя на "ПО" за ново произнасяне относно правото на ЛПОСВ по заявление вх. № 22706/14.12.2009 г. на Илия Иванов Димов, в съответствие със задължителните указания, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение. Спорът в случая касае времето от 06.07.1976 г. до 01.11.1996 г., през което трудът на Илия Иванов Димов е зачетен от пенсионния орган като такъв от трета категория, без да се сочат съображения за този извод. Както разпореждане № 4804179082-пр 779/26.05.2010 г. на ръководител "ПО", така и решение № Ж-120-7/22.07.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, са постановени при неизяснена фактическа обстановка, като не са изложени мотиви по какви причини този стаж не следва да се зачете при условията на втора категория труд. Административният орган е изследвал единствено налице ли са основания положеният за този период труд да се отнесе към втора категория по т. 42 от ПКТП (отм.), без да изложи съображения относно приложимостта на чл. 66г, чл. 67 и чл. 68 от ПКТП (отм.), съобразно характера на положения труд в съответните производствени звена, макар да е имало такива оплаквания в подадената до касатора жалба. Последното препятства възможността да се извърши преценка за съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби. При новото произнасяне съдът е указал на пенсионния орган, че следва да се съобразят данните относно длъжностите, които е заемал жалбоподателя през спорния период, характерът на полагания на тези длъжности труд, а и производствените звена на предприятието, където е полаган, като се изложат мотиви досежно категоризирането му. Решението на Хасковския административен съд е правилно. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е уредена възможност за лицата, полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория; второто - да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, и третото изискване е навършването на определена възраст - 47 г. за жените и 52 г. за мъжете при първа категория и 52 г. за жените и 57 г. за мъжете при втора категория труд. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. За да се приложи разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР и чл. 68 от КСО по подаденото от Илия Иванов Димов заявление за отпускане на ЛПОСВ пенсионният орган е следвало да изясни и прецени дали трудът на заявителя през процесния период (от 06.07.1976 г. до 01.11.1996 г.) е от втора категория, с оглед на доказателствата, че в цеховете, в които е работило лицето е установена вредност на условията на труд, която го характеризира като такъв от втора категория. Според чл. 40, ал. 1 от НПОС стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В този аспект във връзка с многото налични документи в преписката, правилно съдът е кредитирал становището, че всички протоколи, които са от извършвани проверки при и по повод установяване на характера и трудовия стаж на Илия Иванов Димов не следва да бъдат с доказателствена стойност, а само с информативен характер, тъй като те не фигурират в разпоредбата на чл. 40 от НПОС. Непълнотите в съдържанието на по-голямата част от приложените писмени доказателства са налагали подробният им анализ, което не е сторено съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От събраните доказателства по делото напълно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая административният орган не е изследвал приложното поле на чл. 67 и чл. 68 от ПКТП (отм.), съгласно които трудът на работниците и служителите, посочени в раздели I и II на Правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че решението на Хасковския административен съд, с което е отменено като незаконосъобразно оспореното решение на директора на РУСО и е върнато делото като преписка на административния орган с указание за правилно зачитане категорията на положения от Илия Иванов Димов труд за времето от 06.07.1976 г. до 01.11.1996 г., след което да се произнесе по основателността на искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № 22706/14.12.2009 г. В касационното производство не се установиха твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като правилен следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,