Решение № 8603 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11529/2019 г.

Решение № 8603 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11529/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Любенов и "АВТОКЛИМА-ГЛ " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Л. Любенов, чрез адв. Панайотов, против решение № 4916/12.07.2019 г. по адм. дело № 1942/2019 г. на Административен съд-София град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че по реда на чл. 142, ал. 2 АПК следва да бъде зачетено безспорното обстоятелство, че към момента в забранените за ползване гаражи не се извършва сервизна дейност. Ответникът директор на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Георгиева, оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящите касатори на заповед №РА-29-18/19.12.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 178, ал. 6 вр. с ал. 4 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж: "Преустройство и промяна предназначението на самостоятелни обекти в сграда - гаражи № 6 и № 7 в сервиз за автоклиматици", находящ се в ж. к. "Разсадника", УПИ III-319, 320, кв. 76 по плана на гр. София, като е определен 20-дневен срок за доброволното изпълнение от датата на връчването и предприемане на мерки за обезопасяване на обекта и опразването му от всички малотрайни, пожароопасни, взривоопасни и др. продукти, стоки и материали. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата по чл. 59 АПК и административнопроизводствените правила, съответства на изяснената фактическа обстановка и безспорно установеното ползване на сервиза за автоклиматици в противоречие с ал. 4, чл. 178 ЗУТ. Обсъдени са законовите предпоставки за издаване на заповедта на посоченото правно основание, като е прието, че в случая те са налице - двата гаража са обединени чрез отворен портал в преградна стена помежду тях и това общо помещение се ползва като сервиз за автоклиматици, т. е. не по предназначение, тъй като кадастралните кодове на гаражите и сервиза са различни по Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението е обосновано, правилно и законосъобразно. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че описаните в заповедта самостоятелни обекти в сградата /два гаража/ се ползват от касатора не по предназначение и в противоречие с разрешение за ползване № РП-371/30.06.2000 г. на ДНСК. Обоснован е извода на съда, че съгласно т. 41 на § 5 от ДР на ЗУТ във връзка с Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, гаражите са с променено предназначение, тъй като те попадат в кадастрален код 530, а сервиза за автоклиматици съставлява "друг вид самостоятелен обект" с различен кадастрален код 690. Следователно е налице соченото в процесната заповед нарушение на ал. 4, чл. 178 ЗУТ, водещо до последиците по чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че последващото й изпълнение обосновава нейната незаконосъобразност по реда на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като този факт е последица от издаването на заповедта. Освен това законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, а по делото безспорно е установено и не се отрича от оспорващия, че гаражите са ползвани като сервиз за автоклиматици. В този смисъл са и констатациите по изготвения в административното производство Констативен акт № 44 от 30.08.2018 г., които се ползват с доказателствена сила съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторите дължат юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено в минимален размер от 100 лв, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение