Решение № 9574 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5727/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, на М. А. М., граждани на Сирия, подадена от служебен защитник адв. Д. Рангелова, срещу решение 4308 от 25.04.2025г., постановено по адм. дело 684/2025г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2016 от 27.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваният съдебен акт, ведно с всички произтичащи от това законови последици. Представено е писмено становище. В открито съдебно заседание М.М. е заявил, че поддържа касационната жалба. Твърди, че обстановката в района на гр. Идлиб не се е подобрило след встъпването на новата власт, поради което иска да остане в България като сигурно място. Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 2016 от 27.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната политическа обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Прието е че са посочени фактически и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивиран. Административния съд е приел, че не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че при издаването му е приложен правилно материалния закон. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган за липса на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е установил, че спрямо чужденеца не е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова, тъй като молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан не му е било оказано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. На следващо място административния съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е релевирал като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю М. А. М. не само не е направил изявление в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Административния съд е разгледал третата предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут, а именно тази по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, обсъдил е представените справки за актуалната обстановка в Сирия, в синхрон с чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. и постановеното в тази връзка решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. и е обосновал извода, че за чужденеца не се обосновава наличието на предпоставки по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, а дори напротив налице е хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице основанията визирани в чл. 9, ал. 6 и ал.8 Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Сирия с оглед данните в изготвените справки. Цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход. Неоснователен е релевирания от касатора довод, че са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав приема, че въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложен правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М.М. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че правилно административния орган е преценил, че от представената бежанска история не се установява спрямо чужденеца да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното с М. в хода на административното производство интервю на 23.01.2024 г., същият е заявил, че е напуснал Сирия нелегално на 20.09.2024г. и преминал в Турция, останал там 10 дни и пристигнал в България на 30.09.2024, и се е предал на полицията в гр. Харманли. Не е притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на Европейския съюз. Посочил е, че не е женен, единият му брат е в България с предоставена закрила, а цялото му семейство е в Сирия. Има основно образование и е работил като овчар. Не е отбил военна служба. Основната причина да напусне Сирия е войната и военните действия, лошото икономическо положение, липсата на работа, вода и ток. В страната си по произход не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не му било оказвано насилие. Ето защо касационната инстанция намира, че в твърденията на чужденеца пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху него от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че чужденеца, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извода за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на М.М.. Правилно Административен съд Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от чуждия гражданин бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справка от 08.04.2025г. Въз основа на приложените доказателства се установява, че макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му, част от което продължава да живее в Сирия. Не намира приложение и разпоредбата на чл.9, ал. 3 от ЗУБ , според която реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Чужденецът не сочи такива обстоятелства, а от друга страна видно от представената в настоящото производство справка е видно, че обстановката в Сирия се подобрява и не е налице опасност от тежки посегателства основани на събития, настъпили, след като чужденеца е напуснал държавата си по произход. От справката се установява, че към 3 септември 2025г., считано от 8 декември 2024г. около 862 396 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с което общият брой на сирийските граждани завърнали се в Сирия от началото на 2024г., става 1 223 238 души. Между 27 август и 2 септември ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропусквателни пунктове. В подкрепа на тяхната реинтеграция, ВКБООН предоставя парична помощ за връщане и реинтеграция на 1796 семейства. Основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най често посочените са политическите развития, подобрената сигурност и събиране на семейството. На 3.09.2025г. сирийското Министерство на правосъдието обявява, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийските граждани, регистрирани в системата за търсене, както и за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнася суров петрол. Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на мотиви относно принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход Сирия поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, председателят на ДАБ е приел, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава, където се намира семейството му, той би могъл да води нормален начин на живот. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно, което при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,