Решение № 7085 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3896/2026 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Про газ" ЕООД, подадена чрез адвокат И. Дочева, срещу Решение № 941/08.01.2026 г., постановено от Административен съд - София-град по адм. дело № 5923/2025 г. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение. Направено е искане за присъждане на разноски за производството. Ответникът - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" при Министерство на отбраната, чрез главен юрисконсулт Б. Ненкова, излага в писмен отговор съображения за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, с равностойност на 200 лева. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендиран от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът - "Лидер Ла" ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от „Про Газ” ЕООД, срещу заповед № 592/20.05.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, с която на основание чл. 16, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) за наемател на недвижим имот, частна държавна собственост, представляващ 1. Хотелска част във Военен клуб – Видин – недвижим имот с обща отдаваема площ 360 кв. м. и 149 броя движими вещи и 2. Част от дворно място пред Военен клуб – Видин с отдаваема площ от 336 кв. м., находящи се в гр. Видин, ул. „Баба Вида” № 15, имот публична държавна собственост с Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 2747/19.04.2011 г. след проведен търг с тайно наддаване е определен участникът „ЛИДЕР - ЛА” ЕООД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Про Газ” ЕООД, срещу заповед № 592/20.05.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, като приел, че е издадена от материално компетентен за това административен орган, в предписаната от чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приел е, че възложителят е имал право в условията на оперативна самостоятелност да въведе с тръжната документация допълнителни изисквания към участниците, включително представяне на удостоверения за липса на публични задължения по чл. 162, ал. 2 ДОПК както за дружеството-кандидат, така и за неговия управител. Съдът е счел, че това изискване е било ясно, предварително обявено и задължително за всички участници в процедурата. Поради непредставянето на изисканите удостоверения от жалбоподателя, административният орган правилно е приел, че кандидатът не отговаря на условията за участие и законосъобразно е бил отстранен от търга. Според съда допускането му до участие въпреки неизпълнението на предварително обявените условия би нарушило принципите на равнопоставеност и лоялна конкуренция между участниците. Поради това е направен извод, че определянето на спечелилия участник е извършено при правилно приложение на разпоредбите на ЗДС и ППЗДС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 16, ал. 2 ЗДС. Съгласно посочената разпоредба отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост, могат да бъдат отдавани под наем по реда на чл. 19, ал. 1 ЗДС за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление. В случая предмет на тръжната процедура не е целият имот, актуван с АПДС № 2747/19.04.2011 г., а обособени части от него – хотелска част във Военен клуб – Видин с отдаваема площ от 360 кв.м. и част от дворно място с площ от 336 кв.м. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че отдаването под наем на тези обособени части възпрепятства или прави невъзможно осъществяването на дейностите, за които имотът е предоставен за управление. Самото обстоятелство, че сградата е предназначена за култура и изкуство, не води до извод за незаконосъобразност на процедурата, доколкото законът допуска отдаване под наем на части от имоти – публична държавна собственост при наличие на предвидените в чл. 16, ал. 2 ЗДС предпоставки, които в случая не се установява да са нарушени. Неоснователни са касационните доводи, че утвърдената за конкретната процедура тръжна документация е въведена в противоречие с Вътрешните правила за организиране и провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти – държавна собственост, предоставени за управление на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, както и че поради това жалбоподателят незаконосъобразно е бил отстранен от участие в търга. От съдържанието на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от посочените вътрешни правила се установява, че същите определят обстоятелствата, които представляват пречка за участие в процедурата, както и начина, по който кандидатите декларират тяхното наличие или липса. Разпоредбите не съдържат изрична забрана в тръжната документация да бъдат предвидени и допълнителни доказателства за удостоверяване на декларираните обстоятелства, нито ограничават правомощието на възложителя да конкретизира документите, които следва да бъдат представени от участниците. Съгласно чл. 43, ал. 2 и ал. 3 ППЗДС със заповедта за откриване на процедурата се утвърждава тръжната документация, в която се посочват документите, които кандидатите следва да представят за участие в търга. Именно в изпълнение на това правомощие в т. 5.3 от раздел 2 „Указания към кандидатите“ е въведено изискване за представяне на удостоверения за липса на задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК, издадени на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК. Следователно не е налице противоречие между вътрешните правила и утвърдената тръжна документация. Последната не дерогира предвиденото във вътрешните правила деклариране на съответните обстоятелства, а предвижда тяхното удостоверяване и с официални документи. Декларацията и удостоверението изпълняват различна доказателствена функция и не са предвидени като взаимнозаменяеми способи за установяване на съответните факти. При това положение непредставянето на изисканите удостоверения правилно е било възприето от тръжната комисия като несъответствие с предварително обявените условия за участие. Допускането на кандидат, който не е представил всички документи, изискуеми съгласно утвърдената документация, би довело до неравно третиране на участниците и би противоречало на принципите на равнопоставеност и прозрачност при провеждането на тръжната процедура. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят законосъобразно е бил отстранен от участие в търга. Спорът между страните не е относно наличието или липсата на тези документи, а относно необходимостта от представянето им. Във връзка с това следва да се отбележи, че към момента на подаване на заявлението именно утвърдената тръжна документация е определяла документите, които кандидатите следва да представят за допускане до участие в процедурата. Тези условия са били предварително обявени, ясни и еднакво приложими към всички участници. При установеното непредставяне на част от изискуемите документи тръжната комисия не е разполагала с правна възможност да допусне кандидата до участие в следващия етап на процедурата, без да наруши предварително обявените условия и принципа на равнопоставеност между участниците. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения при провеждането на тръжната процедура. От съдържанието на протокола на комисията не се установява допуснато нарушение, което да е ограничило правото на участие на касатора или да е повлияло върху крайния резултат от процедурата. Дори да се приеме наличие на отклонение от предвидената във вътрешните правила последователност на отделни действия на комисията, то не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което да обуславя отмяна на крайния административен акт. Съществено е само онова нарушение, което е довело или е могло да доведе до различен резултат от производството. В случая безспорно установеното непредставяне на изискуемите документи е самостоятелно и достатъчно основание за отстраняване на касатора от участие в процедурата. Следователно твърдените нарушения не са от естество да променят крайния резултат от проведения търг. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят законосъобразно е бил отстранен от участие в процедурата поради несъответствие на представените документи с предварително обявените условия за участие. Оспорената заповед за определяне на спечелилия участник е издадена при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд – четвърто отделение