Решение № 7575 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14035/2008 г.

Решение № 7575 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14035/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на: 1 (СД "Сани-Конс-Тодорови сие", гр. Перник и 2) Комисията за защита на конкуренцията, срещу решение № 9084 /04.08.2008 г, постановено по адм. д. № 6942 /2008 г, на Върховен административен съд, седмо отделение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се иска неговата отмяна. Ответната страна, ЕТ "Лора-2000-Лилия Йонова", намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение Върховен административен съд, седмо отделение, е отменил Решение № 332 /22.04.2008 г, по преписка № КЗК-42 /2008 г, на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която за нарушение по чл. 33, ал. 2, вр. чл. 30 ЗЗК, на ЕТ "Лора-2000-Лилия Йонова" е наложена имуществена санкция над размера от 5 000 до 10 000 лв. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че административния орган при постановяване на акта, неправилно е преценил тежестта на нарушението и адекватния за неговия вид и характер, размер на имуществената санкция. Нелоялната конкуренция поначало е с по-ниска степен на обществена опасност за разлика от нарушенията на антимонополните разпоредби на закона, което е отчетено в мотивите на оспореното решение. Правилен е извода на съда, че не са обсъдени смекчаващите вината обстоятелства, подробно изброени в решението, липсата на доказателства за реализирани продажби на територията на цялата страна. Проверката, относно правилното определяне размера на имуществената санкция, представлява проверка на съответствието на административния акт с целта на закона - едно от изискванията за законосъобразност на административния акт. С оглед на изложеното правилно съдът е намалил наложената имуществената санкция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,