Решение № 6635 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2020 г.

Решение № 6635 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С., без гражданство от Палестина /Газа/, лично и като законен представител на детето си Д. С., чрез процесуален представител адвокат В. Иларева, против решение № 8290/20.12.2019 г. по адм. дело № 9046/2019 г. на Административния съд-София град, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 4080/05.07.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез пълномощника си юрк. И. Минкова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд-София град, е отхвърлена жалбата на Д. С., без гражданство от Палестина /Газа/, лично и като законен представител на детето си Д. С., против решение № 4080/05.07.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата им за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут и статут на бежанец спрямо чужденеца по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Посочил е, че жалбоподателката и детето й не са били принудени да напуснат Ивицата Газа поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито са застрашени от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е счел, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ивицата Газа, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Палестина /Ивицата Газа/ и справка, относно положението и действията на организацията "Хамас" в Ивицата Газа, изготвена от асистент при Фондация за достъп до права и приложена от процесуалния представител на жалбоподателката, съдът се е мотивирал, че към момента ситуацията в Ивицата Газа не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд-София град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. На основание чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателката да е била принудена да отпътува от Ивицата Газа поради реална опасност от тежки посегателства спрямо нея и детето й. Не се установява в страната си по произход Д. С. да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е налице риск от такова преследване. Същата не се е занимавала с политическа дейност и не твърди да е членувала в партия. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Обосновани и правилни са изводите на пъвоинстанционния съд за актуалното състояние в Ивицата Газа, от която е видно, че в страната по произход на чужденеца не е налице въоръжен конфликт. В точка 40 от тълкувателно решение по дело № С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава както става ясно от чл. 8, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин касаторът да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не е без значение и обстоятелството, че Д. С. е родена в [населено място], като през м. юли 2018 г. е напуснала легално Ивицата Газа през ГКПП Рафах за Египет, където е останала 45 дни в гр. Исмайлия. След Египет Д. С. е заминала легално за Република Турция, където е останала седем месеца. Малко по-късно в Турция е пристигнал и съпругът й, след което цялото семейство е преминало транзитно и нелегално през Гърция, след което нелегално е влезнало на територията на Република България, където е било заловено. Следователно, когато едно лице е бежанец и бяга от страната си на произход поради някакво преследване, война или др., то логично е то да остане в първата сигурна държава за него, каквито в настоящия случай по отношение на касатора се явяват Египет и Турция, след което да се завърне в родината си. От всичко гореизложено и от бежанската история следва обоснован извод, че Д. С. е влязла нелегално в Република България само поради стремеж за икономически по-добър живот. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 6 а ЗУБ, съгласно който при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца да спазват ЗЗД, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Този извод намира упора в чл. 15, ал. 6 ЗЗД, който задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност изпраща доклад. В случая е видно, че административният орган при издаването на решението си се е съобразил с тези законови императивни изисквания, като същият е уведомил Дирекция "Социално подпомагане", която е представила своето становище относно защита на правата и интересите на малолетното дете при производството по ЗУБ. При издаване на решението административният орган и първоинстанционният съд са обсъдили доклада на Дирекция "Социално подпомагане", поради което твърдението на касатора за допуснати нарушения е неоснователно. Не следва да бъде обсъждано твърдението за нарушение на изискването на чл. 63а, ал. 1 ЗУБ, тъй като такова е направено едва пред настоящата инстанция и с оглед забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания, настоящият състав не дължи произнасяне по наведения довод. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение