Решение № 987 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2018 г.

Решение № 987 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на дирекция "ОДОП" – Бургас моли да бъде отменено като неправилно решение № 1004/21.05.2018 г. по адм. д. № 1698/2017 г. на Бургаския административен съд в частта, с което е отменен РА № Р-020002816005502-091-001/27.03.2017 г. на ТД на НАП-Бургас и в частта за разноските, които били изчислени погрешно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Лаки 97" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Възразява за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение съдът е изменил РА № Р-020002816005502-091-001/27.03.2017 г. на ТД на НАП-Бургас в частта, с който е определен корпоративен данък за 2014 г., като е намалил данъка от 53 290, 03 лв на 22 130 лв, а лихвите от 12 475, 34 лв са намалени на 6722, 01 лв. Задълженията са определени в РА поради непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Страните не спорят, че към 31.12.2014 г. ревизираното лице не е внесло авансова вноска за корпоративен данък за трето тримесечие в декларирания размер 9162, 50 лв. По декларация обр. 6 за м. 11. 2014 г. дружеството е следвало да внесе 1616, 05 лв, които е внесло в срока за плащането, като на основание чл. 169, ал. 4 от ДОПК в приложимата редакция от ДВ, бр. 18/2014 г., в сила от 4.03.2014 г., органите по приходите са отнесли внесената сума към по-старото задължение за авансова вноска за корпоративен данък с падеж 15.12.2014 г. В РА е прието, че към 31.12.2014 г. дружеството има невнесено задължение за авансова вноска в размер 7546, 45 лв с 34, 99 лв лихви и невнесено задължение за данък върху трудовите възнаграждения за м. 11. 2014 г. в размер 1616, 05 лв с 10 лв лихви. В РА е прието, че данъкът за м. 11. 2014 г. е внесен на 20 и 23.01.2015 г., а лихвата от 10 лв е внесена на 24.01.2015 г. Съдът е приел, че задължението за внасяне на авансови вноски не представлява подлежащо на принудително изпълнение публично задължение по аргументи от чл. 175, ал. 1 и 2 от ДОПК, по които лихвите за авансови вноски са определени по т. 2 със специална уредба на начален и краен срок на изчисленията им – не по-късно от 31 декември на годината, за която се дължи авансовата вноски. Изводът е правилен. Щом след 1 януари на годината, в която следва да се подаде годишна данъчна декларация за корпоративен данък не се начисляват лихви за невнесените в срок авансови вноски следва, че невнесените в срок авансови вноски се трансформират в задължение за корпоративен данък, срокът за деклариране на който е 31.03.2015 г., което задължение не е просрочено към 1.01.2015 г. и за това за него не се начисляват лихви след 31.12.2014 г. Следва също, че от 1.01.2015 г. не е налице задължение за невнесената в срок авансова вноска за трето тримесечие, а само за лихвите за нея, изчислени по чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК за периода от 15.12.2014 г. до 31.12.2014 г. Съдът правилно е приел, че не са налице условията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ДОПК предвид приложения АПВ № П-02002815003086-004-01/30.01.2015 г. на ТД на НАП-Бургас, с който по справка-декларация по ЗДДС от 9.01.2015 г. е прието, че дружеството има право на възстановяване на ДДС за м. 12. 2014 г. в размер 11 255, 79 лв и към датата на проверката не са констатирани изискуеми публични задължения на лицето и данъкът за възстановяване по ЗДДС е възстановен на лицето. В решението по дело С-492/13 г. СЕС приема, че принципът на правната сигурност не позволява органите на данъчната администрация при едни и същи доказателства в АПВ да приемат едно фактическо положение, а в ревизионен акт по същите доказателства да приемат друго. На основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до края на календарния месец на подаване на справката-декларация, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване, за остатъкът, ако има такъв, се прилага редът по т. 2. С издаденият АПВ дружеството е уведомено, че няма изискуеми публични задължения. За да приемат в процесния РА, че дружеството има изискуеми публични задължения органите по приходите следваше на основание чл. 133 и сл. от ДОПК да изменят цитирания АПВ с погрешно посочване на липса на задължения, по който следваше да извършат прихващане на лихвите по невнесената авансова вноски от дължимият ДДС за възстановяване по справката-декларация за м. 12. 2014 г., което на основание чл. 104, ал. 2 от ЗЗД би погасило задължението за лихвите по авансова вноска от 31.12.2014 г. Правилен е изводът на съда, че наличието на изискуемо публично задължение по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО има отношение към понятието предприятие в затруднено положение, каквото ревизираното лице не е. Вноската за данък върху трудовите възнаграждения е направена на 18.12.2014 г. - в срока за погасяване на това задължение и е отнесена за погасяване на авансовата вноска за трето тримесечие поради законодателното разрешение в чл. 169, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, въпреки волята на дружеството да погаси задължението си за данък върху доходите за м. 11. 2014 г., в който смисъл е чл. 169, ал. 3 от ДОПК. Приетото в РА налично задължение за авансова вноска за трето тримесечие към 31.12.2014 г. при издаден АПВ на 30.1.2015 г. за възстановяване на 11 255, 79 лв по справката-декларация за м. 12. 2014 г. е в нарушение на чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК и чл. 5 от ДОПК, който изисква органите по приходите служебно без искане от заинтересуваните лица да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагане на определените в закона облекчения и в нарушение на принципа на правната сигурност от правото на ЕС. Обосновано съдът се е позовал на решение № 2340/01.03.2016 г. по адм. д. № 11386/2015 г. на Върховния административен съд. Относно придобития трактор "Джон Диъри" по лизингов договор от 3.04.2015 г. съдът обосновано е приел, че по справката на л. 188 от делото е посочена сумата 30 807, 12 лв - усвоена от преотстъпения данък до 22.04.2015 г. за встъпителната вноска по договора за лизинг на трактора. Видно от фактурата от 3.04.2015 г. встъпителната вноска по договора е 32 857, 94 лв, която не включва разходи за придобиване и комисионна за управление. На 22.04.2015 г. е издадена фактура за останалата част от цялата стойност на трактора от 295 721, 50 лв. Бил е съставен погасителен план до м. 3. 2018 г. включително, приложен по делото. Съдът е приел, че тракторът е придобит от ревизираното лице, в който смисъл е неоспореното заключение на вещото лице, което дава заключение, че цялата стойност на трактора е заплатена още през 2015 г. Доводът на касатора, че не е доказано придобиване на трактора е необоснован, след като не е оспорил заключението на вещото лице в производството пред административния съд. Съдът обосновано се е позовал на чл. 14, § 6, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 702/2014 та Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз и за отмяна на Регламент /ЕС/ № 1857/2006 на Комисията. В цитираната разпоредба е предвидено, че помощта обхваща допустими разходи за придобиването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. В чл. 14, § 7 от Регламента са посочени разходите, които не са допустими – разходите различни от § 6, б. "а" и "б", които са свързани с договор за лизинг например марж на лизингодателя, разходите за рефинансиране на лихви, административните разходи и разходите за застраховка. Цитираната уредба за разлика от чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО не поставя срок за придобиването до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. В случая предвид заключението на вещото лице тракторът като стойност е изплатен още през 2015 г., заключението е от м. 4. 2018 г. – след приключване на погасителния план, тракторът не е върнат на лизингодателя, поради което обосновано съдът е приел, че 30 807, 12 лв от корпоративния данък за 2014 г. законосъобразно е усвоен за покупката на трактора на лизинг, но неправилно е определил като дължим корпоративен данък в размер 22 130 лв, колкото е усвоен за покупката на пикап, за който съдът е приел, че не представлява земеделска техника. Видно от РА определенията корпоративен данък за 2014 г. е 53 290, 03 лв с 12 475, 34 лв лихви. Като се спадне законосъобразно усвоената сума от него в размер 30, 807, 12 лв остава дължим корпоративен данък в размер 22 489, 11 лв, за който съответните дължими лихви са 5264, 76 лв. Съдът неправилно е определил лихвите на 6722, 01 лв, но тъй като няма жалба от ревизираното лице в частта за лихвите решението не може да бъде поправено от настоящата инстанция. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е изменен РА № Р-020002816005502-091-001/27.03.2017 г. на ТД на НАП-Бургас като е намален дължимият корпоративен данък за 2014 г. от 22 489, 11 лв до 22 130 лв и вместо него в тази част следва да се отхвърли жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски по делото в размер 2417, 85 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1406, ЗЗ лв – общо 2812, 66 лв или по компенсация дружеството следва да заплати на касатора 394, 71 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,