Решение № 11402 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Самоков, подадена чрез процесуален представител, против решение 399 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело 1062/2023 г. по описа на Административен съд София- област, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в писмо изх. С-995 от 25.07.2023г., за издаване на скица по заявление вх. С-995/07.07.2023 г., подадено от М. Л. К. и делото е върнато като преписка на административния орган за извършване на поисканата административна услуга. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо поради липсата на подлежащ на оспорване административен акт, тъй като писмото е с уведомителен характер. Излага съображения за необоснованост на решението и за постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответницата М. Л. К. оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - област е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес от оспорването. Доводите свързани с правния характер на обжалваното писмо изх. С-995 от 25.07.2023г. на кмета на община Самоков не следва да бъдат обсъждани, тъй като по този въпрос е постановено определение 2089/ 22.02.2024г. по адм. дело 1143/2024г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Оспореното решение на Административен съд Софияобласт е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. По делото е установено, че жалбоподателката пред първата инстанция и ответник в настоящото производство М. К. подава до кмета на община Самоков заявление вх. С - 995/07.07.2023г. с искане за издаване на скица за ПИ 834 по плана на [населено място], с уточнението, че искането е за получаване на извадка от стар план (протокол от съдебно заседание, проведено на 02.10.2023г.). Представя стара скица за имота по регулационен план от 1979г. С обжалваното писмо кметът на община Самоков отказва да извърши исканата услуга с мотива, че за землището на [населено място] е одобрена кадастрална карта и кметът на общината не е компетентен да издаде поисканата скица. При тези факти административният съд правилно приема, че отказът на кмета на община Самоков е незаконосъобразен. Издаването на скица за недвижим имот представлява административна услуга съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗА, която се извършва по реда, приложим за индивидуалните административни актове (§ 8 ПЗР АПК). В случая искането е за издаване на скица за имот пл. 834, [населено място], от план, който се съхранява в община Самоков, поради което правилно е прието, че обстоятелствата, посочени от административния орган като основания за постановения отказ, не съставляват пречки за извършване на исканата услуга. Това мотивира и крайното заключение на първоинстанционния съд за отмяна на оспорения отказ и за изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Възраженията на касатора, че скицата следва да бъде издадена от началника на съответната служба по геодезия, картография и кадастър, с оглед одобрената за землището на [населено място] кадастрална карта, са неоснователни, тъй като от съдържанието на подаденото заявление, се установява, че искането не се отнася за издаване на скица от кадастрална карта. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Оспореното решение е постановено след обсъждане и преценка на всички събрани доказателства, както и на доводите на страните и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Ето защо съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати, а бланкетните доводи на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото община Самоков следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касационната жалба М. К. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Разноските следва да бъдат присъдени изцяло, тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение