Решение № 12953 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10412/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Сърница, представляван от председателя му С. Османджиков, чрез пълномощник адв. Р. Исов, против решение 2747 от 19.06.2025г., постановено по адм. дело 388/2025г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Развити са подробни съображения, с които по същество се оспорва допустимостта на първоинстанционното производство, като се твърди, че същото е образувано по просрочена жалба, подадена от лице без правен интерес и при липса на годен за оспорване мълчалив отказ. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът Х. Ш. Х., чрез пълномощник адв. Б. Стоянов, в представено по делото възражение развива съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Х. Ш. Х. против мълчалив отказ на Общински съвет Сърница да се произнесе с решение по искане с изх. РД-12-04-20-2/17.07.2024 г. на Общинска служба по Земеделие Сърница, Областна дирекция Земеделие Пазарджик, с вх. СРОбС-202/17.07.2024 г. по описа на Общински съвет Сърница, за предоставяне на имоти с идентификатори 70648.32.351 с площ 50,500 дка и 70648.32.352 с площ 1,500 дка в м. Гюмюш дере в землище на гр. Сърница, общ. Сърница, на наследници на Ф. Х. Х., по преписка вх. 230/07.02.1992 г. С обжалваното решение съставът на Административен съд Пазарджик е приел, че е сезиран с допустима за разглеждане жалба подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 2 във вр. с чл. 53, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване мълчалив отказ на компетентния да се произнесе орган, сезиран с искане с правно основание § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. По съществото на спора, след като е обсъдил приложимата нормативна уредба съобразно установените по делото правнорелевантни факти и обстоятелства, съдът е достигнал до извод, че в хипотезата на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Посочено е, че общинският съвет единствено е задължен да извърши преценка налице ли са условията за предоставяне на правоимащите лица на имотите, посочени от общинската служба по земеделие, респ. да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ във вр. с § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, въз основа на което Общинска служба по земеделие Сърница да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Според решаващия състав в разглеждания случай кметът на община Сърница е сезиран по инициатива на общинската служба по земеделие с мотивирано искане от 17.07.2024 г., на основание чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, окомплектовано с изискуемите документи, но на проведените две заседания на общинския съвет на 01.08.2024г. и 31.10.2024г. искането не е внесено за разглеждане, съответно не е подлагано на обсъждане и гласуване, като причината е отразена в протоколите на постоянните комисии към общинския съвет. В заключение съдът е обосновал краен извод, че общинският съвет дължи изрично произнасяне и следва да издаде искания административен акт или мотивирано и изрично да откаже издаването на същия с нарочен акт, с оглед на което е отменил формирания от ответника незаконосъобразен мълчалив отказ и му е върнал преписката за произнасяне с изричен акт по предложението, с което е сезиран. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Независимо че в касационната жалба се поддържа неправилност на решението с искане за отмяната му, конкретно наведените оплаквания касаят неговата допустимост, като се сочи, че съдът се е произнесъл по просрочена жалба, подадена от лице без правен интерес и при липса на годен за оспорване мълчалив отказ. Настоящият касационен състав, като съобрази направените възражения по допустимостта на първоинстанционното производство и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира че не са налице основания постановеното решение да бъде обезсилено като недопустимо. Неоснователни са релевираните в тази връзка подробни съображения за липса на годен за оспорване административен акт. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че по предходно заявление на органа по поземлена собственост в гр. Сърница, предявено на същото правно основание - § 27 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, и за същите земеделски имоти, но през 2022г., по което липсва произнасяне от Общински съвет Сърница, вече е формиран, като необжалван, влязъл в сила мълчалив отказ, поради което повторно сезиране със същото искане е недопустимо, съответно общинският съвет не дължи произнасяне и не е налице негов мълчалив отказ. Действително по делото е приложено мотивирано искане на основание § 27 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, внесено от Общинска служба по Земеделие Сърница (ОСЗ Сърница) в Общински съвет Сърница (ОбС Сърница), с вх. СР-2499/26.07.2022г., по което не е спорно, че липсва произнасяне от общинския съвет. Впоследствие подаденото, с вх. СРОбС-202/17.07.2024г., искане от ОСЗ Сърница до ОбС Сърница, обаче не е идентично с предходното такова от 2022г., както неоснователно твърди касаторът. Това искане е предявено след настъпване на нови факти и обстоятелства, а именно идентифициране /установяване на границите/ на заявените имоти чрез изготвяне и представяне на скици-проекти на имоти с идентификатори 70648.32.351 и 70648.32.352, издадени на 28.06.2024г. от СГКК Пазарджик, ведно с удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР за ПИ с идентификатор 70648.32.86. По така предявеното ново искане касаторът е дължал изрично произнасяне, а не да се позовава на неправомерното си бездействие, поддържайки гореизложените твърдения за недопустимост на административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Не могат да бъдат споделени и разсъжденията му за липса на правен интерес от оспорване на мълчалив отказ от страна на физическото лице Х. Ш. Х., в качеството му на наследник на Ф. Х. Х.. Това че искането до ОбС Сърница е предявено от органа по поземлената собственост, а не от наследниците на възстановения собственик, не лишава последните от правна легитимация да оспорят мълчалив отказ за постановяване на решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, който безспорно засяга техните права по неблагоприятен начин. Още повече, по аргумент от чл. 45ж, ал. 2, изр. второ ППЗСПЗЗ, решението на общинския съвет по искането по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, включително в изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост, каквато е настоящата хипотеза, се връчва на лицето по чл. 45д, ал. 2, т.е. на един от собствениците (наследниците) или на негов представител, и служебно на общинската служба по земеделие. Това ще рече, че заявителите в реституционното производство имат качеството на заинтересовани страни в производството по реда на чл. 45д и сл. ППЗСПЗЗ и имат правен интерес да оспорят постановените актове, които засягат правната им сфера в негативен аспект, включително и мълчаливите откази. Неоснователно са и твърденията за просрочие на жалбата срещу формирания мълчалив отказ. Решаващият състав точно се е позовал на относимите в случая разпоредби на чл. 149, ал. 2 във вр. с чл. 53, ал. 1 АПК. Както се сочи и в касационната жалба, съгласно чл. 39, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Сърница, внесеното от ОСЗ Сърница предложение първо следва да се разгледа от съответната ресорна комисия за изразяване на становище, едва след което да бъде внесено на заседание на общинския съвет. Данните по делото сочат, че на проведеното на 01.08.2024г. заседание на ОбС Сърница искането на ОСЗ Сърница не е разгледано като точка в дневния ред, като е решено, че следва да се изиска становище от съответните ресорни комисии. Считано от тази дата, по аргумент от чл. 53, ал. 2 АПК, другият орган е следвало да отговори на водещия производството орган в срок, не по-дълъг от 14 дни. След като ресорната комисия не се е произнесла в този срок, т.е. до 15.08.2024г., а едва на 30.10.2024г., органът е следвало да се произнесе без нейното становище, както предвижда нормата на чл. 53, ал. 4 АПК. Следователно, органът е дължал произнасяне след изтичане на визирания 14-дневен срок, което прави жалбата срещу негов мълчалив отказ, входирана в АС Пазарджик на 10.09.2024г., подадена в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК /в приложимата редакция/. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима жалба, поради което не са налице основания за обезсилване на постановеното решение. След извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав счита, че решението е постановено и в съответствие с материалния закон, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Безспорната фактическа установеност по делото сочи, че органът по поземлена собственост в гр. Сърница е сезирал компетентния Общински съвет Сърница с искане по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ във вр. с § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ да постанови решение, с което да предостави земи от общинския поземлен имот в землището на гр. Сърница в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, в случая в изпълнение на съдебно решение за признато право на собственост. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на Общинската служба по земеделие или със съдебно решение, се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. В съответствие с посочената разпоредба към искането са приложени решение на ВКС, скици-проекти на двата имота, издадени от СГКК Пазарджик, удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР, издадено от СГКК Пазарджик, удостоверение за наследници. По силата на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Следователно общинският съвет е дължал изрично произнасяне, след като е сезиран с мотивирано искане по реда на чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ във вр. с § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което е приложено съдебно решение за признато право на собственост ведно с изготвени скици-проекти за изменение на КККР с оглед установяване на границите на имотите. Тези имоти, понастоящем включени в общинския поземлен фонд, следва да бъдат предоставени с решение на общинския съвет по реда на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, за да могат да бъдат възстановени на правоимащите лица от органа по земеделска реституция. Разсъжденията на касационния жалбоподател, по същество възпроизвеждащи становището на ресорната му комисия, а именно че искането на общинската служба по земеделие не било надлежно и достатъчно мотивирано; не било окомплектовано с необходимите документи; не можело да се установят пространствените измерения на възстановените имоти; искало се възстановяване на частни земи върху земи, представляващи публична общинска собственост и т.н., не намират опора в цитираната относима нормативна регламентация. В случая е подадено редовно искане от органа по поземлена собственост, с приложени изискуемите съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ документи, по което Общински съвет Сърница е дължал изрично произнасяне, дори ако счете, че са налице основания да откаже да предостави заявените имоти. По изложените съображения, като е достигнал до аналогичен извод за незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ и е върнал преписката на компетентния орган за изрично мотивирано произнасяне по реда на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски за касационната инстанция, изразяващи се з заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение