Решение № 6581 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2014 г.

Решение № 6581 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1342/31.05.2014 г. по адм. д. № 1907/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161104562/27.12.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде потвърден и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Мильо Спиртов по съображения в писмен отговор и в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161104562/27.12.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. с лихви и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му след проведена ревизия по чл. 122 и следващи ДОПК. В РА е констатирано, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за 2005 г. поради превишение на разходите над приходите, изчислено за м. 1, 4 и 6.2005 г. в размер 22 388,61 лв. За половината от това превишение в размер 11194,26 лв. заедно с доходите от трудово правоотношение от 6301,05 лв. е определена данъчна основа от 17 495,31 лв., за която дължимият данък е 3658,87 лв., от който са внесени 1064,32 лв и е определен дължим данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер 2594,55 лв. с 1865,69 лв. лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и правилно е приел, че методът в РА за изчисляване на превишението на разходите над приходите противоречи на годишния характер на данъка. Представени са митнически декларации от Радка Спиртова - съпруга на ревизираното лице, за внесени в страната 55 000 евро в началото на 2004 г. През 2009 г. е извършено претърсване и изземване по образувано наказателно производство в присъствието на Христина Спиртова - дъщеря на ревизираното лице, при което са иззети от сейфа на Спиртови банкноти в евро и лева на обща стойност 27 542,60 лв., както и накити от бял и жълт метал. В РА е прието нулево начално салдо на паричния поток за 2005 г., тъй като не са декларирани налични парични средства от Спиртов. Съдът е приел, че декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК не съдържа графа за деклариране на наличните парични средства в началото на годината, поради което е изчислил паричен поток за 2004 г. на Спиртов с включени 55 000 евро и е определил налични парични средства към 1.01.2005 г. в размер 86 862,37 лв. При това начално салдо е приел, че не е налице превишение на разходите над приходите за 2005 г., не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и определяне в РА на задължения за данък върху дохода с лихви, и е отменил РА. Приел е също, че декларираните суми в митническите декларации според обясненията на Христина Спиртова в протокола за претърсване и изземване са семейни средства. Решението в тази част е необосновано. Неправилно съдът е приел, че в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК няма графа, в която да се посочат наличните парични средства. Видно от приложената декларация на ревизираното лице на стр. 82 от делото в раздел 4 - банкови сметки и парични средства Спиртов е могъл да посочи сумите, налични в началото на ревизирания период и като не е направил това необосновано съдът е приел, че към 1.01.2005 г. семейството е разполагало с част от сумата от 55 000 евро, декларирана в митническите декларации. От таблицата в РА за паричния поток за 2005 г. е видно, че приходите са 9714,70 лв., разходите са 28 337,70 лв., изчислени за цялата 2005 г., поради което превишението на разходите над приходите на семейството за 2005 г., изчислено на годишна база е в размер 18 623 лв., от което половината в размер 9311,50 лв. представлява доход за Спиртов по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Тази сума заедно с дохода от трудово правоотношение формират данъчна основа от 15 612,55 лв., за която дължимият данък е 3206,88 лв., от който са внесени 1064,32 лв. и остава дължим за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер 2142,56 лв., за който дължимите лихви са 1540,67 лв. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер 2142,56 лв. с 1540,67 лв. лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата. Решението за 2005 г. в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. За 2009 г. в РД е констатирано, че не е налице превишение на разходите над приходите за годината. В РА е прието, че намерените парични средства при извършеното претърсване и изземване не са декларирани, представляват укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и за половината от тях в размер 13 771,30 лв. е определена облагаема основа и данък за нея 1377,13 лв. с 236,18 лв. лихви. Съдът е приел, че сумата е върната на Христина Спиртова с определение от 15.09.2010 г., с което е отменено допуснатото по чл. 390 от ГПК предварително обезпечение на бъдещ иск по ЗОПДИППД срещу Христина Спиртова. Съдът е приел, че с цитираното определение по гр. д. № 2287/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е прието, че банкнотите са на Христина Спиртова, поради което не могат да съставляват укрити доходи на баща й Мильо Спиртов и е отменил РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за 2009 г. Решението в тази част е необосновано. С цитираното определение на Пловдивския окръжен съд са отменени обезпечителни мерки, включително запор върху иззетите банкноти по протокола за претърсване и изземване от 24.06.2009 г. на ОД на МВР-Пловдив /страните не спорят, че банкнотите са идентични/. В него са вписани обясненията на Христина Спиртова: "намерените пари и банкноти са притежание на майка ми, баща ми и аз". В цитираното определение няма изводи за собствеността върху запорираните вещи. Вдигането на запора не е равнозначно на връщане на иззети веществени доказателства в наказателното производство. Не е представено постановление по образуваното наказателно производство за връщане на иззетите вещи. С писмо вх. № 3117/11/20.03.2011 г. на прокурор от ОП - Пловдив окръжния прокурор на Пловдив е уведомен, че вещите - пари, по които е отменено обезпечението са веществени доказателства по нохд. № 2209/2010 г., по което наказателното производство срещу Христина Спиртова е прекратено. Предвид обясненията на Христина Спиртова в протокола следва да се приеме, че една трета от банкнотите са на ревизираното лице, а не цялата сума, както е прието в РА. Една трета в размер 9180,87 лв. от банкнотите представляват укрити доходи на ревизираното лице по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за които дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е 918,09 лв. със 157,42 лв. лихви, изчислени съответно. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък за 2009 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ 918,09 лв. със 157,42 лв. лихви и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част за 2009 г. като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 444,25 лв. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции в размер 64,96 лв или по компенсация следва да заплати на касатора разноски по делото в размер 379,29 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,