Решение № 1300 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12471/2012 г.

Решение № 1300 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12471/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба ведно с множество уточнения към нея, от Недялко Йотков Недялков чрез процесуален представител адв. Георги Стоянов от САК, срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да извърши административна услуга. Ответникът по жалбата - на земеделието и храните чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата, тъй като на жалбоподателя са изпратени да отговора по поставения въпрос. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 АПК срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със заявление вх. № 94-326/17.01.2012 г. жалбоподателят е поискал от МЗХ извършването на административна услуга - да отговори на какво основание процесния имот № 2360009 в землището на гр. Червен бряг е обявен за държавна собственост, след като ОбСЗ- Червен бряг е декларирала, че няма Акт за държавна собственост (АДС). Повод за искането му е, че Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ - Общинска служба "Земеделие"- Червен бряг е съставила незаконосъобразна скица по ЗСПЗЗ за имот № К 00001/04.01.2001г с площ от 121.75 дка, в който бил включен и негов имот. Нямало данни на какво основание МЗХ било съставило тази скица, тъй като липсвал Акт за държавна собственост. Твърди се, че в МЗХ нямало протокол обр. 12 във вр. с чл. 45 от ППЗСПЗЗ за техните имоти. С влязло в сила решение № 739/23.12.2009г на АС гр. Плевен по адм. д. № 864/2008г било доказано, че нямало решение за отказ за възстановяване на имотите на жалбоподателя. По образуваното изпълнително дело № 36/2011 г. по реда на чл. 289 от АПК било установено, че няма уведомления по чл. 10б от ЗСПЗЗ, както и няма отказ за възстановяване на имоти, за които жалбоподателят твърди, че са негови. Твърди се, че неговият имот бил деклариран като държавна собственост със собственик МЗХ в писмо на фирма ТЕРА АД. Поради това е отправено искане от МЗХ да представи документа за собственост по ЗСПЗЗ за имота на жалбоподателя от 12.2 дка. В заявлението е посочено, че наследниците на Неделчо Неделчев са собственици на 12.2 дка земеделска земя, която е възстановена по преписка № 504/1992г на ПК Червен бряг. Твърди се, че тези земи попадат и са част от 121.75 дка, за които няма съставен АДС. Върху имота нямало реализирани мероприятия. Процедурата по възстановяване на земите не била приключила. Като искане се моли МЗХ да отговори, като уведоми Недялков, на какво правно основание МЗХ е собственик на имот 121.75 дка в землището на гр. Червен бряг, като се прави искане административната услуга да се извърши в сроковете по АПК. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето на административния орган, включително и неизвършването на административна услуга е мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. § 8 от ПЗР на АПК и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Следва обаче да се има предвид, че не всяко бездействие като непроизнасяне на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т. е искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. Видно от представените в съдебно заседание от ответника писмени доказателства, по заявлението на жалбоподателя е образувана преписка в МЗХ и на жалбоподателя е отговорено с две писма: № 94326/06.03.2012 г. и № 94326/21.04.2012 г. на Министерство на земеделието. В контекста на изложеното, доводът на жалбоподателя, че министъра е бездействал като не е отговорил по подаденото заявление е неоснователен. Независимо какво е съдържанието на отговора, очевидно претенцията на жалбоподателя спрямо имота касае спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешаван в административното производство, включително и чрез изявления на страните, в т. ч. и чрез искане за информация от министерство на земеделието и храните чрез института на административната услуга. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд- четвърто отделение