Решение № 48 от 14.6.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100743/2023 г.

Производството е по чл.73 ЗЧСИ. ВКС разглежда жалбата на ЧСИ И. И., рег. №735 на КЧСИ с район на действие Габровски ОС, срещу решение от 14.07.22 г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ на РБ/ДК/ по дисц. дело №20/20 г. Решението се обжалва поради неговата нищожност и недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. Жалбоподателят намира, че е нарушена разпоредбата на чл.70, ал.2 ЗЧСИ, тъй като органът, по чието искане е образувано дисциплинарното производство – министъра на правосъдието, не го е уведомил за искането. Жалбоподателят счита твърденията и изводите на ДК за неправилни - недоказани и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците по жалба Министерство на правосъдието и КЧСИ я оспорват като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ, видно от данните за датата, на която е връчено решението на ДК – л.202-203 от делото, и е допустима. По основателността й ВКС намира следното: С обжалваното решение на ЧСИ И. е наложено наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ глоба в размер на 1000 лв., за нарушаване на чл.484, ал.3 ГПК, чл.434 ГПК, чл.6, ал.1 и чл.16, ал.4 от Наредба №4/6.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, по изп. дело №716/19 г. по описа на ЧСИ И.. Прието е, че разпоредбата на чл.484, ал.3 ГПК е императивна и вменява на СИ задължението да уточни времето на предявяване на оценката на недвижимия имот, когато тя се извършва след описа. В протокола за опис и оценка на недв. имот от 16.09.2019 г. ЧСИ не е посочил кога ще бъде предявена оценката на недвижимия имот, с което формално е нарушил чл.484, ал.3 ГПК. Следва да се вземе предвид и това, че със съобщения от 4.11.19 г. ЧСИ е съобщил заключението на вещото лице на страните и им е дал възможност да го оспорят по реда на чл.485, ал.2 ГПК. Според дисциплинарния състав това в известна степен санира допуснатото нарушение и обезпечава процесуалните права на страните в изп. процес. ДК е приела за неоснователни част от твърденията в искането на МП за несъставяне на писмени актове от ЧСИ, с които да удостовери своите действия по делото – посочила е съставените протокол за опис и разпореждане за присъединяване на дължими от длъжника публични вземания. Констатирала е обаче, че липсва разпореждане за налагане на обезпечителни мерки и за насрочване на опис на недвижимия имот, което сочи на нарушение по чл.434 ГПК. Формализираните актове на СИ позволяват нормалното възприемане от страна на заинтересовани или/и засегнати от изпълнението лица на предприетите действия, което способства за упражняването на процесуалните им права и съответната защита, както и улеснява контрола на компетентните органи за законосъобразност на действията на СИ. При конкретната фактическа обстановка ДК е приел, че са налице формални пропуски при изпълнение на задълженията по чл.434 ГПК от страна на ЧСИ, но те не са довели до увреждане на права на страните в изп. производство. СИ е длъжен да води деловодни книги, една от които е входящият регистър. Съгл. чл.6, ал.1 и приложение №1 към ал.2 на Наредба №4/6.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, вх. номер се отбелязва върху входирания документ. Неизпълнението на това задължение е нарушение, което води до възможност за злоупотреби. В случая заключението на вещото лице е приложено по делото без вх. номер и дата на постъпване при ЧСИ. Не са подредени в хронологичен ред и посочените по делото книжа – уведомления за описа и протокол за опис, протокол за опис и оценка на недвижим имот и съобщението до длъжника за него, датата на връчване на което предхожда тази на протокола за опис и оценка. Надлежното водене на деловодните книги охранява интереса на страните и ЧСИ е длъжен да го извършва с необходимата професионална отговорност. В случая е констатирано формално нарушение на това задължение. В обобщение дисциплинарният състав е приел, че от страна на ЧСИ И. са извършени описаните формални нарушения на процедурата по ГПК и на деловодните норми за упражняване на дейността, които при съобразяване на обремененото дисциплинарно минало на ЧСИ И./видно от представеното извлечение от дневника по чл.41, ал.3 от Устава на КЧСИ/, не могат да бъдат квалифицирани като несъществени и инцидентни. Преимуществено формалният характер на нарушенията обаче обосновава наказание в долната граница на предвиденото в закона. При тези данни, по оплакванията в жалбата ВКС намира следното: Решението за налагане на дисциплинарното наказание е постановено от компетентният орган – ДК, по предвидената в закона процедура, след уведомяване на ЧСИ за отделните действия в производството и не е нищожно или недопустимо.Сочените от жалбоподателя нарушения на закона при постановяване на решението на ДК са неконкретизирани и не се установяват по делото. За искането на МП до КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство и за срока, в който може да даде обяснения, ЧСИ е уведомен с писмо от 24.07.20 г. на МП, получено от служител в кантората му на 3.08.20 г., видно от приложената обратна разписка, с което е изпълнено задължението на сезиращия орган по чл.70, ал.2 ЗЧСИ- л.121 и сл. от дисц. дело. Изводите на ДК за извършване на нарушенията се подкрепят от и са обосновани с данните по изп. дело; затова оплакването на жалбоподателя за недоказаност на нарушенията е неоснователно. Наказанието е определено с оглед характера и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са били извършени, другите провинения на ЧСИ и цялостната му професионална дейност и не е явно несправедливо. Жалбата е неоснователна – обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, като на ответниците се присъди юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. Затова и на осн.чл.73, ал.4 ЗЧСИ, ВКС на РБ, трето г.о.