Решение № 16590 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2019 г.

ВАСI отделение05.12.2019 г.докладчик т Йордан Константинов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2984 на Административен съд – София град, първо отделение, дванадесети състав, от 03.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12857/18 г. ОСЪЖДА "КСТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин" 1", бул. "Сливница" № 357, ЕИК 831850563, представлявано от управителя С. Капитанов, да заплати на Териториална дирекция Югозападна в структурата на Агенция "Митници" юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 /сто/лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16590 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2984 от 03.05.2019 г., постановено по адм. д. № 12857/18 г. Административен съд София град, първо отделение, 12-ти състав, е отхвърлил жалбата на "КСТ"-ООД –гр. София, ЕИК 831850563, против решение № РЗМ – 5800 – 151/32 – 210182/27.07.2016 г., издадено от началника на Митница – Столична, понастоящем Митница Западна, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция Митници, Митница Западна, разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "КСТ"-ООД –гр. София, ЕИК 831850563, представлявано от управителя С. Капитанов, чрез пълномощника му адв. В. Терзиева. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореното митническо решение. Претендира заплащане на разноски за всички инстанции съобразно представен списък. Ответният по касационната жалба директор на Териториална дирекция Югозападна, чрез своя процесуалния му представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - София е отхвърлил жалбата на "КСТ"-ООД –гр. София, ЕИК 831850563, против решение № РЗМ – 5800 – 151/32 – 210182/27.07.2016 г., издадено от началника на Митница – Столична, понастоящем Митница Западна, сега Териториална дирекция Югозападна, с което е определен друг тарифен код по извършен внос на стоки по ЕАД 16 BG005807 Н0116395/14.06.2016 г. Производството пред съда е повторно, след отмяна на първоначално постановеното решение № 4825 от 13.07.2018 г. на административен съд – София град, постановено по адм. д. № 10481/2016 г. с решение № 14798 от 30.11.2018 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Решаващият съд е описал много подробно фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение – извършения внос на разклонителни елементи за коаксиални кабели и сплитери по ЕАД 16 BG005807 H0116395/14.06.2016 г., начина на тяхното деклариране и приложените към документа доказателства; протокола за извършена митническа проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ – съмнения за правилно тарифно класиране; представените допълнително доказателства от вносителя, становището на отдел "Тарифна политика" на Митница Столична, издаденото в последствие решение за определяне на друг тарифен код и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС; оспорването по административен ред, приключило с издаването на Решение № Р – 503/32 – 255299/03.09.2016 г. Съдът е възпроизвел много подробно в съдебно решение и становищата на страните, както и ангажираните пред него доказателства – показанията на свидетелите В. Топчиев и Г. Тодоров; заключенията на вещите лица по назначените още в първоначалното съдебно производство технически експертизи – първоначална на вещите лица А. Йорданова и Л. Йотов, и последващо на вещите лица П. Бранеков и И. Узунов, както и допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза на вещите лица Йорданова и Йотов, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения митнически акт. На стр. 10 - 12 от решението съдът е посочил относимите разпоредби от правилата на Комбинираната номенклатура, основана на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ХС/, правилата за класиране на стоките по Комбинираната номенклатура /КН/, приложимите разпоредби към процесните стоки и т. н. Съобразявайки правилата за класиране и конкретните доказателства по делото, решаващият съд е стигнал до извод, че заключенията на вещите лица и гласните доказателства установяват, че свързването на процесните електрически устройства с коаксиалната мрежа за целите на предаването на сигнал се извършва чрез конектори, и следователно се касае за съединяване на електрическо устройство и конектор по смисъла на Забележка 7 от ХС, който не е електрическо устройство, различен от съединяването на "мъжки" и "женски" елементи на две електрически устройства, които се класират в подпозиции 85366910 – 85366990, съгласно обяснителните бележки на КН. Посочено е, че се в случая е налице специално правило, което определя изрично начина на класиране на процесните електрически устройства, както правилно са приели митническите органи като краен резултат. Решаващият съд не е споделил изводите на вещите лица Брънеков и Узунов за правилно тарифно класиране на процесните стоки по ТАРИК код 8536 69 10, тъй като макар и процесните стоки да се определят като електрически устройства, по силата на цитираното специално правило се извършва препращане за класирането им в подпозицията, озаглавена "други апарати". Акцентирано е, че обстоятелство, че устройствата не представляват апарати е относимо единствено за да бъдат поставени в подпозиция "други" на подпозиция 853690. На отделен ред съобразно дадените указания в отменителното решение на ВАС първоинстанционният съд е изложил мотиви / стр. 10 от решението, л. 30 от делото/ защо приема основното и допълнителното заключение на вещите лица Йорданова и Йотов, съответно защо не възприема заключението на вещите лица Брънеков и Узунов. На основание изложеното е направен краен извод, че процесната стока правилно е претарифирана от митническия орган, като е определен ТАРИК 8536 90 "Други апарати", подпозиция 8599 – "Други", поради което издаденото решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. За правна чистото следва да бъде посочено, че в решението в резултат на грешка/най вероятно останки от предишен файл/ е посочено, че актът следва да бъде отменен като незаконосъобразен, по същество мотивите и диспозитивът на решението явно сочат за извода на съда за законосъобразност на оспорения митнически акт и неоснователност на жалбата.. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят основно оплаквания за неправилност на съдебното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че при изграждане на своите изводи първоинстанционния съд е нарушил основни правила за отнасяне/тарифиране на стоките, като предвид събраните по делото доказателства е приел, че процесните стоки правилно са били определени от митническия орган, съответно неправилно са били определени от вносителя. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е определен основният спорен въпрос между страните – каква следва да бъде правилната тарифна позиция на внесените от "КСТ" ООД по ЕАД 16 BG005807 Н0116395/14.06.2016 г. разклонителни елементи за коаксиални кабели – ТАП – 1 220 бр. и 1080 бр. сплитери, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" и декларирана по ТАРИК с код 8536691000 със ставка на митото 0% - "апаратура за прекъсване, разединяване, защита, разклоняване, включване или свързване на електрически вериги", съединителни, разклонителни, прекъсващи крайни и други кутии, фасунги за лампи, щекери и щепсели – други, каквато теза се поддържа от жалбоподателя, или същите следва да бъдат декларирани с тарифен код по ТАРИК 8536 90 85 99 – "други апарати", подпозиция "други", по която позиция е предвиден по-висок размер на вносното мито, което има за последица определяне по висок размер на дължими митни сборове – мито и ДДС, каквато теза се поддържа от митническия орган. В решението на директора на Агенция "Митници" /л. 15 – 17 от първоначалното адм. д. № 10481/16 г. /, постановено в производството по административното обжалване, е доуточнено, че предвид техническите спецификации и пояснения по отношение на конструкцията и функционалността но стоките, представени от дружеството-вносител с писмо рег. № 32 – 185426/04.07.2016 г., се установява, че процесните стоки представляват устройства за разклоняване на електрически сигнал по мощност в зададено съотношение според нуждите на коаксиалната мрежа, устройствата са пасивни, тъй като не усилват преминаващите през тях сигнали, нито ги преобразуват или трансформират в друг тип. Предвид тази същностна характеристика на изделията на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, текстовете на позиция 8536, подпозиция 8536 90 и код 8536 90 85, е изведен извод, че устройствата се класират в код по КН 8536 90 85 и попадат в обхвата на код по ТАРИК 8536 90 85 99. В допълнение е посочено, че изделията няма как да се класират по код 8536 69 – "Фасунги за лампи, щекери и щепсели", тъй като по конструкция и функционалност не са нито фасунги за лампи, нито щепсели или щекери /"мъжки" или "женски" елементи за свързване/, а са изделия с функци за разклоняване на мощността на постъпил входен сигнал. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че констатациите на митническия орган относно определяне на тарифния номер на внесените стоки са правилно и законосъобразни и че тези констатации не са оборени от жалбоподателя. Тези негови изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция като логически обосновани на фактите и доказателствата по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. В случая при вноса жалбоподателят подава ЕАД, в който посочва като тарифен номер на внасяната от него стока 8536 69 10 00, от които 8536 - Апаратура за прекъсване, разединяване, защита, разклоняване, включване или свързване на електрически вериги (например, прекъсвачи, превключватели, релета, стопяеми предпазители, високочестотни електрически филтри, щекери и щепсели, фасунги за лампи, съединителни кутии), за напрежение, непревишаващо 1 000 V: подраздел 60 - Фасунги за лампи, щекери и щепсели: , подраздел 10 00 – за коаксиални кабели. В оспореното митническо решение митническият орган приема, че този номер е неправилно посочен и че с оглед на естеството на стоката правилния тарифен номер е 8536 90 85, т. е. пак става въпрос за апаратура за прекъсване и т. н. – 8536, но подпозиция 90 – "други апарати", подпозиция 85 – "други". С оглед характера на спора, приложимите основни правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура са две – това по т. 1 от Част първа, дял първи – Общи разпоредби - Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите и това по т. 6 - Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и съгласно горните правила при уговорка, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво; Освен при обратни разпоредби, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите. Спорът в случая е чисто технически/за същността и функциалността на внесените изделия/, като при първоначалното разглеждане на делото са депозирани две групи заключения, които заемат различна позиция относно това какво съставляват процесните изделия и под кой тарифен номер следва да бъдат отнесени. Тъй като при първоначалното разглеждане на делото административният съд е възприел едно от заключенията, без да изложи мотиви защо, съответно без да се мотивира защо не възприема другото заключение, то в отменителното решение на ВАС са дадени указания на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото да изложи мотиви коя от двете позиции на вещите лица следва да бъде възприета и от там да извърши преценка за законосъобразността на митническия акт. При новото разглеждане на делото решаващият първоинстанционен съд е изпълнил така дадените му указания и е изложил мотиви защо възприема едното заключение /основно и допълнително на вещите лица Йорданова и Йотов/, респективно защо не възприема другото заключение /на вещите лица. При условията на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът е обосновал изводите си в тази насока със събраните доказателства по делото и становищата на страните. Изводите му в тази насока са логически обосновани, споделят се от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Твърдението в касационната жалба, че при изграждане на изводите си решаващият съд е приложил неправилно материалния закон и по-специално не е приложил правила 2 а и 3 а при класиране на стоките, не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като същото не намира подкрепа в доказателствата по делото. В случая спора не се свежда до материала, от който са направени изделията, а каква е тяхната функционална същност. При това положение правилно е прието, че въпросните изделия не могат да бъдат разглеждани като фасунги за лампи, щекери или щепсели, от подпозиция 60 на позиция 8536, а като изделия за разклоняване на мощността на постъпил входен сигнал. Следва да бъдат споделени и мотивите на първоинстанционния съд, че дори в случая да се касае за свързване на "мъжки и женски елемент", то не се касае за свързване чрез такива елементи на две електрически устройства – щекер и щепсел /каквито оплаквания са развити в касационната жалба/, а за друг вид свързване – между електрическо устройство и конектор. В тази насока съдът се е позовал както на Забележка № 7 от Хармонизираната система за това какво следва да се разбира под "конектор", съответно заключението на вещите лица Йорданова и Йотов и показанията на свидетеля Топчиев. На основание изложеното правилно е прието, че в случая се касае за специално правило, което води до класиране на процесните стоки в подпозиция 853690, каквото тарифиране и извършил митническия орган. Наведените доводи в касационната жалба, свързани с това, че решаващият съд не е съобразил издадени ОТИ по отношение на същия вид стоки от друга митническа администрация в рамките на Европейския съюз, също не могат да бъдат споделени. Въпросната ОТИ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта въз основа на нея. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения митнически акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в жалбата на касатора "КСТ"-ООД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на ответната страна юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

1