Решение № 9821 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2010 г.

Решение № 9821 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милен Николов Николов, гр. Варна, ул. "Черноризец Храбър" № 16, ет. 2 срещу решение № 1224 от 17.06.2010 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 757/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Николов срещу отказ на началник сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, обективиран в писмо № 3404 от 18.02.2010 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил материалния закон досежно давността. Не съобразил, че съгласно чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК). С оглед на това приложение следва да намери разпоредбата на чл. 11 ЗАНН във вр. с чл. 80, ал. 1 и 5 и чл. 81, ал. 3 НК. Съобразно тези материалноправни разпоредби е безспорно, че от датата на извършване на нарушението е изтекла абсолютната погасителна давност и органът не може да се позове на нарушението, за да откаже издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите и приложил материалния закон. В съответствие със специалната разпоредба на чл. 82, ал. 2 ЗАНН съдът приел, че погасителната давност досежно наложеното административно наказание "глоба" към датата на издаване на оспорения административен акт не е изтекла. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на Николов, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание "глоба" с наказателно постановление, влязло в сила на 6.12.2008 г. Глобата не е платена. Приел, че със заявление вх. № 18955/11.12.2009 г. касаторът поискал от ответника издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство. Осъщественият фактически отказ за връчване на свидетелството бил оспорен с жалба вх. № 894 от 13.01.2010 г. С писмо изх. № 3404 от 18.02.2010 г. ответникът по касационната жалба отказал връчване на свидетелството поради неплатена глоба по влязло в сила наказателно постановление. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че с оглед разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН към датата на издаване на оспорения отказ - 18.02.2010 г. давностният срок за изпълнение на наложеното наказание не е изтекъл, поради което основателно органът отказал връчване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 159, ал. 2 ЗДП. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Същите са установени правилно от съда, страните не ги оспорват и настоящата инстанция ги възприема изцяло. Безспорно е, че на касатора, с влязло в сила на 6.12.2008 г. наказателно постановление е наложено административно наказание "глоба", което към датата на издаване на оспорения отказ - 18.02.2010 г., не е платено. Спорът е досежно приложението на материалния закон. Касаторът твърди, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на извършеното от него нарушение, поради което органът не може да се позовава на неизпълнено наказание, за да откаже връчване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това негово твърдение е неправилно и не съответства на закона. Доводите му във връзка с приложението на чл. 11 ЗАНН и съответно чл. 80, ал. 1 и 5 и чл. 81, ал. 3 НК са неоснователни, тъй като препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН е неприложима за давността за изпълнение на наложено административно наказание. В специалния закон - Законът за административните нарушения и наказания, е предвидена изрична разпоредба, регламентираща давностните срокове за отделните видове административни наказания, както и началния момент, от който те започват да текат - чл. 82, ал. 1 и 2. Както правилно приел в мотивите си съдът, в случая приложима е разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН - наложеното административно наказание "глоба" не се изпълнява, ако са изтекли две години от датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което наказанието е наложено. От доказателствата по делото е безспорно, че двугодишния срок не е изтекъл към датата на издаване на оспорения отказ, поради което правилно съдът приел за законосъобразен акта на административния орган. Видно от изложеното инвокираните от касатора доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,