Решение № 13444 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13159/2016 г.

Решение № 13444 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13159/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. С. при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния й представител юрк. Х. О., срещу Решение № 1907 от 10.10.2016 г., постановено по адм. дело № 3443/2015 г. по описа на Административен съд В. в частта му, с която е уважен предявен срещу дирекцията иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдена сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното и изплащане. Излагат се доводи за недопустимостта и неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението в обжалваната част като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли изцяло или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Р. В. П., чрез пълномощника си по делото, адв. Р. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на Р. В. П. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер общо на 10 000 лева, от които за периода 03.07.2013 г. - 02.09.2013 г. в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2013 г., а за периода от 17.03.2014 г. до 25.09.2015 г. в размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2015 г. до окончателното му изплащане, за претърпени от ищеца неимуществени вреди по време изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" в З. В., вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора, изразяващи се в неосигуряване на нормални битови и санитарни условия и подходяща жизнена среда. В първото съдебно заседание по делото пред административния съд е оттеглен първоначално предявения иск за присъждане на обезщетение за периода 03.07.2013 г. - 02.09.2013 г. в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2013 г., като съдът е прекратил производството в оттеглената част. Съдът е установил, че неимуществените вреди, които ищеца твърди, че е претърпял са болки и страдания, физически и психически дискомфорт, нервно напрежение, чувство за унизено достойнство, нечовешко и унизително отношение, неудобство, безпомощност, чувство на несигурност и недоверие в държавната администрация, които имали негативно влияние върху него. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, както и са разпитани и свидетели. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Първостепенният съд е приел, основавайки се на показания на разпитаните по делото свидетели и на доклада на КПИ (л. 117 - който период на проверката от комисията е именно по време на престоя на ищеца в З. В. и за които период се претендира обезщетение за неимуществени вреди), че материално битовите условия и хигиената в З. В. не съответстват на изискванията, за да се приеме, че ищецът е бил поставен в благоприятни условия за изтърпяване на наказанието си. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Петров иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периода посочен в исковата молба, през който ищеца е изтърпявал наказание в З. В., произтичащи от бездействието на администрацията на затвора, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и санитарни условия и подходяща жизнена среда като е приел, че предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по част от въведените от ищеца обстоятелства са налице. Размерът на обезщетението е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата им част до претендираните размери предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на нормални битови и санитарни условия и подходяща жизнена среда за пребиваване на ищеца в З. В. в периодите предмет на исковата молба. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в З. В., където е изтърпявал наказание в периодите, посочени в исковата молба, условия, несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот, при вменените на администрацията задължения за създаване на условия, при които да не се допусне неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените конкретни условия на живот. От доказателствата по делото се установява липсата на елементарни санитарно-битови условия. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определено в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периодите, предмет на исковата молба, обстоятелства, пряко относими към увреждането, от което се претендират вреди. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направена своевременна, но не следва да бъде уважена, поради непредставяне договор за правна защита и съдействие и неспазване на задължението по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно. В настоящото производство не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. На следващо място страната, която претендира присъждане на разноски е длъжна да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед на тази норма, както ищецът, така и ответникът дължат изпълнение на разпоредбата, тъй като в противен случай се нарушава принципа на равенство на страните в процеса. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение