Решение № 4108 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16167/2009 г.

Решение № 4108 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16167/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи против Решение № 208/17.11.2009 г., постановено по преписка № 191/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено извършено от Министерство на вътрешните работи нарушение на чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 38 и § 6 от ПЗР на Закона за интеграция на хората с увреждания и чл. 5 от ЗЗДискр., като на основание чл. 47, т. 4 и т. 6, във вр. с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от с. з. е дадено задължително предписание на министъра да предприеме необходимите и дължими мерки за преустройство на сградата, в която се намира Паспортна служба на Седмо РУ на МВР, София, с цел осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания до и в същата сграда. В предписанието е определен едномесечен срок от съобщаването, в който адресатът да уведоми Комисията за предприетите мерки по изпълнението му. Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи, че Комисията неправилно е ангажирала отговорността му по ЗЗДискр., т. к. видно от данните по преписката министърът на вътрешните работи не упражнява право на собственост или управление върху сградата, в която се помещава паспортната служба на Седмо РУ на МВР - СДП, която е общинска собственост. Поддържа, че поради това не би могло да му се вмени във вина неизпълнението на задължението за осигуряване на достъпна за хората с увреждания архитектурна среда. Твърди се, че изводът на КЗД за осъществен състав на нарушение по чл. 5, във връзка с чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от ЗЗДискр. е незаконосъобразен. Счита, че прекратявайки производството по преписката поради оттегляне на сигнала във връзка с одобреното споразумение по чл. 62 от ЗЗДискр. между подателя на сигнала и участниците в производството, в т. ч. жалбоподателят, КЗД се е десезирала от спора и произнасянето й е при липса на предмет. По така наведените в жалбата и поддържани в съдебно заседание съображения, се иска отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересуваните страни - Кметът на Столична община и СНЦ "Център за независим живот", редовно призовани, не се представляват и не ангажират становища по делото. Заинтересуваната страна - директор на СДП, чрез упълномощения си процесуален представител, счита жалбата за основателна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по сигнал на СНЦ "Независим живот", в който се съдържат оплаквания по повод липса на достъп за лица с увреждания до подробно описани сгради, в които се помещават служби на МВР - СДП, в т. ч. сградата на Паспортна служба на Седмо РУ на МВР, находяща се в Студентски град, блок 10. Твърди се, че в сградите не е изграден свободен достъп за хората с увреждания, ползващи помощни технически средства за своето придвижване. Въз основа на изложените в сигнала обстоятелства и разпоредбите на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 6 от 26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (в сила от 16.01.2004 г.), Комисията е сезирана с искане да предприеме предписаните от ЗЗДискр. превантивни и защитни мерки за премахване на архитектурните прегради, като се предотврати лишаването на хората с увреждания от възможността за достъп до сградите, в които се помещават поделения на МВР - СДП. В хода на административното производство са представени споразумения от 17.11.2008 г. и 26.03.2009 г. между ответниците и подателя на сигнала СНЦ "Център за независим живот", сключени на основание чл. 62 от ЗЗДискр, които Комисията е приела и одобрила. Процесната сграда на Паспортната служба на Седмо РУ на МВР е цитирана в първото от тях (л. 265 от преписката). След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. По делото няма спор за факти. Предмет на обжалване са единствено правните изводи на специализирания административен орган за наличие на допуснато от Министерството на вътрешните работи (МВР) нарушение по чл. 51, ал. 3 от КРБ, чл. 38 и § 6 от ПЗР на ЗИХУ и чл. 5 ЗЗДискр. във връзка с неосигуряване достъпа за хора с увреждания до посочената в споразумението от 17.11.2008 г. сграда, в която се помещава Паспортната служба на Седмо РУ на МВР, София и постановената спрямо министъра принудителна административна мярка за отстраняването му. С оспореното решение на КЗД е одобрено споразумение на основание чл. 62, ал. 2 ЗЗД между жалбоподателят пред КЗД - СНЦ "Център на независим живот" и ответниците МВР и СДВР, в чиято т. 2.4 е посочено, че сградите на паспортните служби на Седмо РПУ, находящо се в Студентски град, бл. 10 и Осмо РПУ в ж. к. "Дружба" 1, не представляват имоти публична държавна собственост, предоставени за целите на МВР. Същите са общинска собственост и поради това МВР и СДВР не носят отговорност за липсата на архитектурен достъп за хора с увреждания. В решението на КЗД при одобряване на споразумението не е изключена т. 2.4 и преписката е прекратена в тази й част. Въпреки това с последващ диспозитив Комисията установява нарушение на МВР по смисъла на чл. 51, ал. 3 от КРБ, чл. 38 и § 6 от ПЗР на ЗИХУ и чл. 5 ЗЗДискр. по отношение на посочена в споразумението сграда, "поради качеството на държавния орган и поради основанието на чл. 16 от Закона за общинската собственост (ЗОбС)". Прието е, че МВР се явява задължен субект по чл. 10 и 11 ЗЗДискр., чл. 32 ЗИХУ и чл. 16 ЗОбС и на министъра на вътрешните работи е дадено съответното предписание. По този начин, от една страна се одобрява споразумение, включващо клауза за това, че МВР не носи отговорност, а от друга страна се приема противното. Процедирането противоречи на правилото на чл. 62, ал. 2 ЗЗДискр., когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните на основата на равно третиране, Комисията да го одобри с решение и да прекрати преписката. Постановявайки отежняващ административен акт по отношение жалбоподателя, административният орган е упражнил правата си в нарушение на производствените правила и при липса на предмет, доколкото страните са уредили материалноправните си отношения, сигналът за дискриминация е бил оттеглен, а преписката - прекратена в съответната част, като липсват данни за ново сезиране при условията на чл. 50 ЗЗДискр. Споразумението е вид административен договор, който замества административният акт - Арг.: чл. 20, ал. 8 АПК. Кодексът установява правила за споразумението, за неговото сключване, реквизити и правно действие. Със сключването, съответно с одобряването на споразумението, административният акт се обезсилва (чл. 20, ал. 4 АПК). Доколкото обаче предписанието на чл. 62, ал. 2 ЗЗДискр. е специално по отношение общите правила на АПК, постановеното от КЗД решение подлежи на отмяна в оспорената му част. На второ място: Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра като централен орган на изпълнителната власт - Арг.: чл. 19, ал. 2, т. 4 и чл. 25 от с. з. Нормата на чл. 3 ЗА предвижда, че органите на държавната власт на Република България осъществяват ръководство на съответната им администрация, а според чл. 34 при осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация.