Решение № 8902 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2011 г.
ВАСI отделение21.06.2011 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3779/23.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6579/2009 г. по описа на Административен съд, София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8902 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Столична чрез юриск. Тодорка Попгеоргиева срещу решение № 3779/23.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6579/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 53/18.12.2008 г. на началника на Митница - София, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - гр. София за определени задължения на ЕТ "Ванеса 99 - Марин Величков" - гр. Свиленград - мито в размер на 50 000 лв., ДДС в размер на 41 104 лв. със законната лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 211в, ал. 1, т. 3 ЗМ, както и е изложил доводи, че неправилно съдът е приел, че след като решение № 9600-0004/07.11.2008 г. на началника на Митница - София е отменено с влязло в сила съдебно решение, то е отпаднало основанието за вземането под отчет на допълнително определените с този административен акт митнически задължения по внос по смисъла на чл. 206, ал. 1 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба и в съдебно заседание се поддържа от юриск. Попгеоргиева. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Ванеса 99 - Марин Величков" - гр. Свиленград чрез процесуалния си представител адв. Атанас Симеонов я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно по подробни съображения, изложени в писмено възражение. Претендират се е направените разноски. Заинтересованата страна НАП - гр. София, редовно призована не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният административен съд е бил сезиран с жалба срещу цитираното по-горе ППСПДВ за определените на ЕТ "Ванеса 99 - Марин Величков" задължения за внос на захарни изделия - мито, ДДС и законната лихва. Съдът е приел, че след като с влязло в сила съдебно решение предходно решение за определяне на нова митническа стойност на същите внесени стоки на митнически орган е отменено. Направен е извод от съда, че след като решението за определената нова митническа стойност е отменено, то незаконосъобразно са определени с обжалваното ППСПДВ и публичните държавни вземания - мито и ДДС. Наред с това съдът е обсъдил и събраните по делото доказателства и е направил изводи, че отговорът на турските митнически власти представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, но не отразява конкретни факти и обстоятелства, релевантни за определянето на по-висока стойност на стоките, предмет на митническия режим внос. Според съда ответникът не е провел успешно доказване автентичността на оспорените по реда на чл. 193 ГПК фактури, които са постъпили по линията на международното сътрудничество. Направен е извод от съда, че постановление е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон - чл. 211а във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ. Обжалваното решение е правилно постановено. Безспорно установено е по делото, че с решение от 22.06.2009 г. по адм. дело № 716/2009 г. на Административен съд, София-град е отменено решение № 9600-0004/07.11.2008 г. за определяне на нова митническа стойност на процесните стоки - захарни изделия, внос от Турция. Съдът е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 36 ЗМ, тъй като е установена договорната стойност на стоките по смисъла на чл. 35 ЗМ. Това решение е оставено в сила с касационно решение № 428/12.01.2010 г. по адм. дело № 13180/2009 г. на ВАС, I отделение. По повод искане за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 239, т. АПК с решение № 10207/27.07.2010 г. по адм. дело № 5831/2010 г. на ВАС, петчленен състав, същото е отхвърлено като неоснователно. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че след като с влязло в сила решение е отменено решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност, то последната правилно е декларирана при вноса на стоките по реда на чл. 35 ЗМ - договорна стойност. Въз основа на това правилно съдът е счел, че и ППСПДВ е незаконосъобразно, тъй като публичните държавни вземания са определени по митническата стойност на отмененото решение № 9600-0004/07.11.2008 г. Съдът е изложил законосъобразни изводи по повод обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, свързани с отговорът на турските митнически власти по линията на международното сътрудничество. Последното правилно е преценено като официален документ, който обаче не съдържа конкретни обстоятелства за релевантните факти по процесния спор. В предходните решения на първоинстанционния и касационния съдилища изрично се приема, че не е налице идентичност по отношение номерата на фактурите, вида и стойността на стоките между съдържащите се в преписката фактури и тези предоставени от вносителя при оформяне на митническия режим и това се установява и от настоящия съдебен състав при преглед на събраните по делото доказателства. Изпращането отново на искане за допълнителна проверка до турските митнически власти на документите по вноса, не може да промени горните изводи, тъй като то не представлява доказателства за нови факти, с които съдът следва да се съобрази по силата на чл. 142, ал. 2 във връзка с чл. 228 АПК. Освен това дори да имаше отговор на турските митнически органи, то нямаше да се променят изводите на съда, тъй като решението за определяне на нова митническа стойност е отменено с влязло в сила решение и не може отново този спор за определяне на стойността по чл. 35 или чл. 36 ЗМ да бъде пререшаван. Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което не са налице визираните от касатора отменителни основания. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В депозираното по делото пред настоящата касационна инстанция писмено възражение е направено искане за присъждане на разноски, но такива няма данни да са направени за касационното производство и затова не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,