Решение № 4740 от 17.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Костадинов от гр. Карлово, против Решение 1822 от 12.10.2021 г. по адм. дело 2611 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение Ц2153-15-176/18.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Изложените доводи за необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и на административнопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пловдив, е представил писмен отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на К. Костадинов против Решение Ц2153-15-176/18.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващо Задължителни предписания 3Д-1-15-00752168 от 11.05.2020 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ Пловдив по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които на жалбоподателя е предписано да подаде основни данни, както следва: за 01.04.2019г. до 31.07.2019г. и т.12. вид осигуряване 13, т.16.1- отработени дни с осиг. вноски /съответните дни за всеки месец/, в т.21 осигурителен доход 400,00лв., т.22 процентът осигурителна вноска за фонд ДОО- следва да се посочи 19.8 %. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят, в качеството му земеделски стопанин, е декларирал с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице започване на дейност /начало на осигуряването от 12.03.2018 г. и заявен вид на осигуряването - за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Обявена е дата на прекъсване на дейността в ТД на НАП - от 19.08.2019 г. С нова декларация, К. Костадинов е обявил дата на започване/възобновяване на дейност - от 03.09.2019 г., без заявен вид на осигуряването, като няма посочена нова дата за прекъсване на дейността. Жалбоподателят е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 12.03.2018 г. до 31.03.2019 г. вкл. с вид осигуряване - за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт". За периода от 01.04.2019 г. до 19.08.2019 г. и от 03.09.2019 г. до 31.03.2020 г. няма подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. При извършена проверка на внесените осигурителни вноски е установено, че такива са внасяни за периода от 12.03.2018 г. до 31.07.2019 г. вкл. с вид осигуряване - за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт". За периодите от 01.08.2019 г. до 19.08.2019 г. и от 03.09.2019 г. до 31.03.2020 г. няма внесени осигурителни вноски. Прието е, че за периода от 12.03.2018 г. до 31.07.2019 г. К. Костадинов като земеделски стопанин е осигурено лице по смисъла на КСО. Като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, последният е задължен да подаде основни данни с декларация образец 1 Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г. За да постанови решението си, Административен съд Пловдив е приел, че към момента на издаване на обжалваните Задължителни предписания ЗД-1-15-00752168/11.05.2020 г. и към момента на постановяване на Решение Ц2151-15-176/18.09.2020г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив няма данни К. Костадинов да е притежава качеството на пенсионер. Жалбоподателят е упражнявал трудова дейност като земеделски стопанин, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.З, т.1-4 от КСО и внасяне на дължимите осигурителни вноски в размера, определен за фонд Пенсии" за съответната година. Спрямо жалбоподателя, не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО, тъй като същият попада в хипотезата на §4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление 199 от 7 август 2020 г. на Министерски съвет, с което постановление е извършено изменение и допълнение на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл.4, ал.3, т.4 от КСО, регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. На основание чл. 6, ал.8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно чл.5, ал.2 от КСО, физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка има качеството на самоосигуряващ се. Според изречение трето от § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал, 8 от КСО, като с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. На основание чл. 5, ал. 4 от КСО, регистрираните земеделски стопани подават в компетентната ТД на НАП данни с декларации образец 1 и 6, за осигуряването си като самоосигуряващо се лице. Редът за подаване на тези данни от своя страна е регламентиран в Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За времето от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г., К. Костадинов има качеството на осигурено лице по смисъла на КСО, но не е изпълнил задължението си да подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец 1 в съответствие с изискванията на КСО и Наредба Н-8 от 29.12.2005 г, за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица. Именно на лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 по реда на този кодекс - така гласи правилото по чл. 4, ал. 6 КСО. Към момента на издаване на обжалваните задължителни предписания и към момента на постановяване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Пловдив, няма данни К. Костадинов да притежава качеството на пенсионер, което качество да е обективирано с надлежен документ по законоустановения ред - издадено разпореждане за отпускане на пенсия. Служебно известно на настоящия състав е, че с решението по адм. дело 5794/2021 г. на шесто отделение на ВАС липсва произнасяне по съществото на спора, касещо правото на пенсия на Костадинов. При това положение, правилно е прието от първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО е неприложима спрямо жалбоподателя. Същият има качеството на осигурено лице и основателно от него се следва да подаде липсващите данни за времето 01.04.2019 г. - 01.07.2019 г. с декларация, образец 1 в НАП. Относно възражението, касаещо приложението на Регламент 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, съдът намира цитираните норми за неприложими към настоящият случай, съобразявайки приложимото право, съгласно чл.13 от регламента, съотнесено към конкретната установена фактическа обстановка. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Пловдивският административен съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е с изискуемото съдържание. При спазване на административнопроцесуалното правило за мотивиране компетентният административен орган в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е установил фактите по спора и е посочил правните основания за издаване на акта. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното административно решение по чл. 117, ал. 3 от КСО е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна за сторените разноски в касационната инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,