Решение № 13943 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7007/2014 г.

Решение № 13943 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7007/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 239, ал. 1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Жечка Христова Гьонева от гр. София, за отмяна на влязло в сила решение № 11312 от 8.09.2011 г. по адм. д. № 12002/2010 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение и решение № 4434 от 1.04.2014 г. по адм. д. № 12002/2010 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение. Иска се отмяна поради нарушаване на съдопроизводствените правила от съда и лишаване на страната от участие по делото. Ответните страни - Антоанета Василева Иванова и Васил Петров Иванов, чрез своя процесуален представител взимат становище за неоснователност на молбата. Ответните страни - кметът на Столична община - район "Витоша", Маргарита Кръстева Запрянова, Йорданка Илиева Христова и Иван Запрянов Иванов, не взимат становище по молбата. Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и срещу влезли в сила съдебни решения. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да се произнесе по искането съдът приема за установено от фактическа страна следното: С решение № 5 от 15.02.2010 г. по адм. дело № 2682/2009 г. на Административен съд, София град е отхвърлена жалбата на Жечка Христова Гьонева срещу заповед № РД-50-118/10.04.2003 г. на кмета на Столична община - район "Витоша. С решение № 11312 от 8.09.2011 г. по адм. д. № 12002/2010 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение, решение № 5 е оставено в сила. Върховният административен съд провел две съдебни заседания - на 17.01.2011 г. и 21.03.2011 г. На първото съдебно заседание ход на делото не е даден, тъй като молителката е представила молба за отлагане ведно с медицинско направление (л. 63-64 от делото) и нейният процесуален представител, упълномощен на 17.01.2011 г. (л. 60 от делото) изрично е заявил, че желае да се запознае с делото. На 21.03.2011 г. е проведено съдебно заседание, като молителката отново е представила молба за отлагане, която е поддържана и от процесуалния й представител - адв. Паунова. Съдът е разгледал делото с участието на адв. Паунова. След постановяване на решение № 11312 от 8.09.2011 г. по адм. д. № 12002/2010 г. Жечка Христова Гьонева е депозирала молба за допълване и тълкуване на решение № 11312 от 8.09.2011 г. по адм. д. № 12002/2010 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение. Съдът е провел едно съдебно заседание на 29.10.2013 г. Молителката е представила по делото молба за отлагане с медицинско направление (л. 165-166 от делото) с посочен домашен режим на лечение от 25.10.2013 г. до 29.10.2013 г. С решение № 4434 от 1.04.2014 г. по адм. д. № 12002/2010 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение е отхвърлено искането за допълване и тълкуване на решение № 11312. При така установените факти съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК сочи, че отмяната е допустима когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Такова препятствие безспорно би могло да бъде внезапно заболяване с характер и интензитет, които не позволяват на страната да се яви в съдебно заседание. В случая на 17.01.2011 г. не е даден ход на делото, а на 21.03.2011 г. съдът е разгледал делото с участието на процесуалния представител на Жечка Христова Гьонева - адв. Паунова. Т. е. молителят е надлежно представляван от процесуален представител, участвал в извършването на всички съдопроизводствени действия и събирането на доказателства, поради което не може да се приеме наличие на отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Като препятствие за явяване на 29.10.2013 г. молителят е представил по делото молба за отлагане с медицинско направление, но последното не установява извинителна причина за неявяване по смисъла на закона. Това, което е обективирано в направлението е нуждата от 5 дни домашно лечение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (обн. в ДВ, бр. 23 от 2007 г.), лицата, които са в определен домашен амбулаторен режим са задължени да се явяват пред органите на съдебната власт. Единственото изключение е, ако в графа "бележки" на болничния лист, изрично е отбелязано, че заболяването не позволява на лицето явяването му пред тези органи. След като в представеното медицинско направление, липсва изрична забележка, че здравословното състояние представлява пречка за молителя да се яви пред съда, не е установена основателна и уважителна причина за неявяване в съдебно заседание. По изложените съображения, подаденото искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,