Решение № 14725 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2011 г.

Решение № 14725 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Астол - Соня Лазарова", със собственик Соня Василева Лазарова от гр. Хасково, чрез процесуалния й представител адв. Венелин Карев Челебиев, против решение № 177 от 1.04.2011 г., постановено по административно дело № 234 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-1-1 от 03.02.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 2534 от 13.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и едноличният търговец е осъден да заплати на РУСО сумата от 150 лв. разноски по делото. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се искане за отмяна на решението на Административен съд - Хасково и решаване на делото по същество, като се отмени и решение № Ж-1-1 от 3.02.2011 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е оставено в сила разпореждане № 2534 от 13.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото управление. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" - Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от ЕТ "Астол - Соня Лазарова" решение № Ж-1-1 от 3.02.2011 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е оставено в сила разпореждане № 2534 от 13.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото управление. С последното на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено ЕТ "Астол - Соня Лазарова" да внесе сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 25.11.2010 г. в размер общо на 944,60 лева, от които 540,00 лева - главница и 404,60 лева - лихва върху главницата. Мотивите на директора на РУСО, за да отхвърли жалбата срещу посоченото разпореждане, са били, че едноличният търговец, в качеството си на осигурител, не е упражнил достатъчен контрол при настъпило обстоятелство по чл. 46, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като било начислено и изтеглено парично обезщетение в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО. Посочил е, че осигурителят бил отговорен за изтеглените от бюджета на ДОО парични обезщетения за отглеждане на малко дете в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО за Жана Сергеева Кирева за времето от 2.05.2007 г. до 22.10.2007 г. в размер на 540 лева - главница и 404,60 лева - лихви, представляващи неправилно извършен осигурителен разход и причинена имуществена вреда на ДОО. С посоченото по-горе решение Хасковският административен съд е приел за законосъобразно изразеното от директора на РУСО становище и е отхвърлил подадената от ЕТ "Астол - Соня Лазарова" жалба срещу решение № Ж-1-1 от 3.02.2011 г. За да отхвърли оспорването съдът е приел за установено, че оспорващия ЕТ "Астол - Соня Лазарова" в качеството си на осигурител неоснователно е изтеглил и изплатил на Жана Сергеева Кирева парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, тъй като детето й Ралица Георгиева Кирева, родено на 25.10.2005 г., за времето от 16.01.2006 г. до 22.10.2007 г. е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Съдът е обосновал извода, че законосъобразно е наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва, тъй като съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Посочил е също, че осигурителят не е осъществил възложения му превантивен контрол по установяване правото на парично обезщетение на осигуреното лице Жана Сергеева Кирева, което е довело до неправомерно теглене на суми от държавното обществено осигуряване за посочения период. Този извод на съда е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за случая материалноправни разпоредби. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка по делото. Въз основа на заповед № 2250 от 23.11.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, е извършена частична ревизия по разходите на ДОО на ЕТ "Астол - Соня Лазарова". При проверката е установено, че Жана Сергеева Кирева (служителка във фирмата) е подала молба от 15.01.2006 г., с която на основание чл. 164, ал. 1 КТ е поискала да ползва платен отпуск, считано от 16.01.2006 г. до 22.10.2007 г. за отглеждане на малко дете (родената на хх.хх.хххх г. дъщеря Ралица Георгиева Кирева). Към заявлението е приложена декларация, в която Жана Кирева е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение, както и че не е давала съгласие за ползване на отпуск от други лица по чл. 164, ал. 3 КТ. Тази декларация е в съответствие с изискванията по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Установено е също, че детето е било настанено от 2.05.2007 г. в Обединено детско заведение № 22 "Звънче" - гр. Хасково и през целия период на отпуска й е изплащано обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО чрез осигурителя ЕТ "Астол - Соня Лазарова" като съответните суми са теглени от бюджета на ДОО. След настаняването на детето в детската ясла майката не е подала нова декларация, с която да уведоми работодателя си за това обстоятелство и съответно да поиска прекратяване на ползвания отпуск и изплащането на обезщетението. Детето не е било изписано от детското заведение преди навършване на две годишна възраст. Несъмнено в случая правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Жана Сергеева Кирева се е погасило с настаняването на детето й в детско заведение по силата на чл. 53, ал. 4, предл. 3 от КСО и обезщетението за периода от 2.05.2007 г. до 22.10.2007 г. е изплатено неправомерно. Това обаче не представлява достатъчно основание за ангажиране отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 КСО за възстановяване на неправомерно получените от осигуреното лице суми. От страна на осигурителя не е допуснато нарушение на правилата за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до две годишна възраст на работещите по трудови правоотношения майки, уредени в чл. 164, ал. 1 КТ, както и реда и условията за ползването му, регламентирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Както се посочи по-горе, от майката е подадено писмено заявление, като към него е приложена декларация, че детето не е настанено в детско заведение. В чл. 46, ал. 7, т. 2 от наредбата е предвидено, че отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя си, който е разрешил ползването на отпуска, в случай, че детето е настанено в детско заведение, за да се прекрати ползването на отпуската на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от наредбата. Предназначението на този вид отпуск е целево, тъй като той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете и майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност или не. Именно поради тази причина към писменото заявление за ползването на отпуска тя следва да приложи декларация, че детето не е настанено в детско заведение, т. е. това е условие за ползването на отпуска. Когато по време на ползването на отпуска майката на детето реши то да бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуската отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването на това обстоятелство и отпускът да се прекрати. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. От изложеното се налага извода, че задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя, че детето е настанено в детско заведение. При действащата правна уредба работодателят-осигурител не е имал нормативно установено задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение и да уведомява органите на НОИ. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че осигурителят не е осъществил възложения му превантивен контрол по установяване на правото на парично обезщетение, след като не е доказано, че от страна на осигурителя е допуснато нарушение на нормативните правила за разрешаването на отпуска и изплащането на обезщетението. Неизпълнението на задължението на осигуреното лице да декларира обстоятелството, че детето е настанено в детско заведение, не може да обуслови ангажиране на отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 КСО. В този случай осигурителят не следва да носи отговорност за настъпилата щета за държавното обществено осигуряване. Административният орган би следвало да потърси възстановяване на неправомерно получените суми от физическото лице, нарушило законовите разпоредби. В този смисъл оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. От изложеното следва, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на актовете на административния орган е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи като основателна. При този изход на спора основателна се явява и акцесорната претенция на касатора да му се присъдят сторените деловодни разноски в размер на 300 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 116 от 11.10.2011 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,